Всичко си го правим ние самите

В понеделник е винаги малко некомфортно, но какво от това? Нека всеки, където и да е и каквото и да прави, да не забравя и да не се отклонява от Себе си. 

Щом се работи не може да няма и трудни моменти. Понякога вие няма да сте в добро настроение, понякога околните, нормално е това. 

Важното е когато човек в някакъв момент дори да забрави за себе си, бързо да може да се завърне и навреме да възстанови психичното си равновесие. Защото, ако дълго време се оставим да бъдем подхвърляни, манипулирани от ума си, после ще е необходимо дълго време за възстановяване.

Медитацията е добре да ни съпровожда навсякъде. Тъй както сърцето не спира никога да бие, така следва да е и медитацията. Може да е лека, фина, незабележима и естествена, но тя не бива никога да изчезва докрай. 

Обичайният пулс на сърцето е около 60-70 удара в минута или там горе-долу. По същия начин постоянната медитация и наблюдението върху ума ви следва да бъде непринудена и естествена. Но щом възникне някаква необходимост, се налага да повишите вниманието си, за да не се изгубите – да запазите присъствие на духа и да останете стабилни в Себе си.

Ако сте съвсем отпуснати и вяли, то когато ситуацията се нажежи, вие няма да сте адекватни и няма да можете да отговорите точно на създалите се обстоятелства. В смисъл, концентрацията ви се налага да бъде по-силна от въздействието върху вас, а то може да е външно или вътрешно. 

Понякога собственият ни ум ни създава такова напрежение, вълнение, емоции, че дори без външна провокация пак е трудно да не се увлечем по него. А какво остава, когато има някакво въздействие и отвън. Затова следва да бъдем нащрек, за да може навреме да засилим връзката със себе си и да не се поддадем на провокациите.

После, веднага след като необходимостта за по-силна концентрация и овладяване отпадне, навреме да понижим силата ú. Така ще съхраним силите си и няма да отиваме на предела на възможностите си.

Въобще, всичко зависи от нас самите. Върху нас лежи необходимостта да се владеем, да оставаме Себе си, да работим да осигуряваме прехраната и живота си. Ако ние не се грижим за това, няма никой да ни помогне. 

Така е, човек сам гради щастието си и сам е автор на нещастието си. Човек и да се моли, да припада и да се надява на чудеса, ако сам не се вземе в ръце и не работи, никой и нищо няма да му поднесе на тепсия. Така е устроен светът, че всичко зависи от самите нас.

За това е думата ми днес – всичко си го правим ние самите. Ако работим върху медитацията и овладяването на ума, рано или късно ще го постигнем. Ако сме загрижени за осигуряването и прехраната си също ще ги имаме. Ако внимаваме за здравето си – как живеем, с какво се храним и да сме в синхрон с Майката Природа, ще можем да изживеем предопределените ни години.

Да, всичко зависи от нас самите – каквото си направим ние, това и ще имаме. Не бива да се осланяме на помощта на никой. Ако дойде, ще е добре дошла, разбира се, но ако не дойде, ние трябва да сме способни да постигнем целта си.

Нека сега пак да напомня техниката за медитация:

Наблюдаваме ума си, но без да се захващаме с мислите, които ще възникват. Само внимаваме да се увлечем по тях и да забравим за себе си. Не развиваме мислите, не ги оценяваме, не им отдаваме значение и не ги моделираме. Просто стоим и наблюдаваме идващите мисли. 

С времето те ще отслабват и ще изчезнат. Така ще освободите ума си от всичко, което го изтощава и разсейва. Ще навлезете в пустото, спокойно и умиротворено състояние на ума и ще познаете Истинската си Природа, ще се слеете с Нея и ще я последвате. 

Този, който е в едно със Себе си, той е в единство и с Пътя на Небето, той не може да сгреши или да си създава карма.

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, за да сте здрави и да постигате определените си цели!

1 thought on “Всичко си го правим ние самите”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.