Психическа преумора

Съхраняването и използването на психичната енергия и е подобно на физическата. Когато работим физически усилено, се изморяваме и се налага да си почиваме. А също и да разпределяме работата си така, че да не се изтощим преждевременно, за да сме в състояние да свършим нещата докрай. За физическата умора имаме малко по-добра чувствителност отколкото психическата.

Щом се претоварим психически – умствено или емоционално, нашият организмът ни дава знаци, че е време за почивка – или да се усамотим, или да се видим с близки приятели, да излезем сред природата, или да сменим обстановката – някаква малка разходка или екскурзия – кой както го чувства и от каквото има нужда.

Когато пренебрегваме тези индикации на психиката си, тя съответно има още резерви и издържа донякъде, но не вечно. После, в резултат на психическото претоварване се появява сънливост, вялост, главоболие, апатия, меланхолия. 

Ако пак пренебрегнем и тези симптоми, тогава наистина става лошо защото предстои да бъдем обзети от отчаяние, безнадеждност, мисли за безнадеждност, нищо не може да ви зарадва или въодушеви. Така хората изпадат в депресия, отчаяние и безизходица. После започват да се търсят лекарства, които да помогнат да се излезе от това състояние. 

Всъщност, психическа преумора може да настъпи не само при усилена работа с ума. Вследствие на лоши периоди, преживявания, развод, раздели, при неуспех и несполуки в живота също може да се достигне до предела на психическите сили и възможности и да се изпадне в срив на психиката.

Да, ако човек не е опитен в медитацията, в крайните положения без лекарства той няма как да се съвземе.

Защо обаче трябва да се чака да се разболеем и чак тогава да се стреснем и да потърсим помощ? А колко е лесно в началото… Просто човек не бива да се оставя психиката му да трупа умора. 

Една редовна и качествена медитация накрая, след работния ден, му гарантира, че той ще се изчиства своевременно и ще се зарежда психиката си със свежи сили. Или ако има някакви разтърсващи преживявания също не бива да се изоставя и постоянно да се въвлича в тях. 

Ако направи тази грешка – постоянно да се връща към спомените си и отново и отново да влиза в картините на проблемните събития, умът му ще се изтощава, т.е. не е необходимо да има някакъв друг фактор, които да му влияе.

Собственият ни ум може да ни изчерпи силите и да останем без енергия. И не само това, той – умът ни, може да ни вкара в такива лабиринти и объркани мисли, че да ни доведе до крайно отчаяние, обезсърчение, обезверяване и да вземем грешни, фатални решения.

За да се срине психиката не е нужно да имаме някакъв зъл гений за противник. Нашият собствен ум може да изиграе ролята на злия гений и да ни унищожи. Така се получава, когато се оставим на ума ни да ни командва.

Сега някои може да се объркат, като си помислят, че ние и умът ни сме едно и също нещо. Не, умът ни е просто един орган, който може да мисли, да пресмята, да оценя различните ситуации и да взема решения. А самите ние сме Духът – Изначалната ни Същност. 

Когато умът ни е центриран в Същността, той е много проницателен, обхватен, интуитивен и може да излезе бързо от всяка ситуация. Проблемът възниква тогава, когато умът ни се отклони от Центъра си – от Вътрешната ни Същност, обърка се и започне да работи хаотично.

Тогава има нужда умът да се центрира в Същността, за да бъде в синхрон с Нея. Техниката, която привежда ума в Същността е медитацията. Ако хората знаеха да я практикуват и я прилагаха своевременно, нямаше как да изпадат в депресия, отчаяние, безизходица и нямаше да правят погрешни ходове.

Вътрешната ни Същност е непогрешима, вечна и непроменима, а умът ни е само един орган – енергия, който трябва да бъде поддържан чист, спокоен и в единство със Същността ни.

Своевременното и редовно практикуване на медитацията е гаранция, че няма да се стигне до такива жестоки страдания като депресия, панически атаки, обезсърчение, униние, омаломощение на психиката и упадък на духовните сили.

Ето пак техниката на медитацията:

Наблюдаваме ума си, но без да се захващаме с мислите, които ще се опитват да го обземат. Просто внимаваме да не развиваме мислите, да не им отдаваме значение, да не ги подбираме или моделираме. Важно е да не се въвличаме в мислите, а да ги наблюдаваме дотогава, докато изчезнат.

Когато умът стане пуст, безмълвен, умиротворен и добронамерен към всичко и всички, ще можете да навлезете в Себе си, да познаете Истинската си Природа, да се слеете с Нея и да Я последвате.

Този, който е в единство с Истинската си Природа, той следва Пътя на Небето, той не може да сгреши или да си създава карма.

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, да сте здрави и да постигате важните си цели!