Демонични мисли

Коварно работи умът понякога. Уж всичко е спокойно и върви леко, а в съзнанието ни се промъква някоя демонична мисъл. 

Ако човек навреме я регистрира, ще осъзнае, че това всъщност не е посоката, в която той е насочил ума си. Но за да имат почва такива мисли – да се появяват и да се развиват в нас, със сигурност сме ги предизвикали преди това. 

Щом някое желание ни убягва и дълго време не можем да го постигнем или ако сме попаднали в някаква ситуация, от която не можем да излезем и това ни внася дискомфорт, също е възможно да провокираме такива мисли в ума си. 

По най-различни поводи може да възникнат такива демонични мисли. Примерно: “Аз толкова добри неща съм направил, а ето, едно дребно мое желание не се удовлетворява и Вселената не ми помага…” или “На другите как им върви, въпреки че не са духовни, а на мен ми случват само лоши неща и съм неудачник, това е защото никой не чува молитвите ми…“

Най-неправилно е човек да започне да приглася и да развива такъв вид мисли. Защото това неминуемо ще доведе до по-голямо объркване, до недоволство, противоречия и бунт в ума ви. 

Нищо не бива да бъде по-напред като приоритет от единството с Духа ви. Ако поставите материалното благоденствие пред Духовното и ако не сполучвате в придобиването на материалното, вие може да обвините Духа, че не ви помага.

Ако имате някакво друго желание, пак можете да пренебрегнете Духовните правила и единството със Себе си, заради постигането на желанието.

Или ако имате някаква цел, която е по-напред в съзнанието ви от духовното, то вие ще искате да подчините Духа и ще се опитвате да го въвлечете в постигането на целта ви.

Би било добре да се знае, че никой, никога и по-никакъв начин не може да принуди Вездесъщото Себе да се подчини на капризите и желанията ви!

Да, има разни духове, които може да ви направят “услуга” и ще ви помогнат да осъществите някоя ваша цел, но после тази помощ ще ви излезе “солена”. Това са низши енергии, които само това чакат – да изроптаете, да започнете да се бунтувате, да хулите и злословите срещу Безграничното Небе. Щом намерят подходяща почва, те охотно и с готовност ще ви предложат “помощта си”. Ето, когато имате някаква не съвсем чиста идея или подобна “благоприятна” възможност, можете да тръгнете към постигането по някакъв недостоен, нечист, мерзък, порочен начин и така да влезете в клопката на зависимостите и пороците.

Каквото и да става, винаги на първо място човек трябва да държи Духа си и чак след като е в синхрон със Себе си, тогава може да се пристъпи към другите си задачи. Не може да се пренебрегне Духът, защото това ще доведе до много неочакван развой на събитията и проблеми, които не сме предвидили и няма как да предугадим.

Да се оставите на порочните мисли да ви владеят, да се впуснете да ги развивате, да ги толерирате, означава те да ви заведат в ада. От тях ще произтече безпокойство, недоволство, бунтуване и неразбиране. Те ще провокират във вас да се държите напук на всички закони във Вселената. 

Сещате се, че не може да навредите на Вселената по никакъв начин, само на себе си ще навредите и след това ще трябва дълго да пътувате, за да се завърнете в Себе си.

Някой бил виждал несправедливост в живота и… станал наркоман – голям протест! Като не може да постигне истинска нирвана, ще я “постигне” с дрога…

Друг срещал само противоречия и не виждал логика в Божественото и затова му станал противник – ходи навсякъде, хули, плюе и се запенва да обяснява как нямало логика в нищо.

Трети протестира, че не бил здрав и напук живее нездравословен живот – ами супер! Може би си мисли, че така ще разболее някой друг, а не себе си.

Четвърти бил прекалено жалостив към животните… Защо било имало такава жестока несправедливост??? И е готов да мята злостни думи, да крещи на всеослушание как светът бил нелогичен, без всякакъв разум, благородство и добродетелност…

Всякакви хора има с всякакви настроения и философии. Няма да им се вързвате и никак няма да е добре, ако им пригласяте. На никой друг няма да навредите така, освен на себе си. Така ще се отдалечавате все повече от Същността си и все повече ще потъвате в нещастието си – в Ада!

Практикуването на медитацията, ще ви помогне в овладяването на ума и за синхрона с Първоизточника. Когато медитираме, ние наблюдаваме ума си, но без да се захващаме с него. Внимаваме само да не участваме в мислите, да не им отдаваме значение, да не ги развиваме и да не ги моделираме. Само стоим и ги гледаме дотогава, докато те утихнат. 

Когато умът се успокои, той става пуст, безмълвен, умиротворен… Така ще знаете Истинската си Природа, ще се слеете с Нея и ще Я последвате навсякъде и винаги в живота си.

Този, който е в единство със Себе си, той върви в Пътя на Безграничния, той не може да сгреши или да си създава карма.

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе, да сте здрави и да постигате определените си цели!