Препятствия към единството с Духа

Изключително много неща могат да попречат да можете да слушате и да следвате интуицията си – информацията, идваща от Вътрешната ви Природа. Трудно може човек да долови това, което идва Отвътре – от Духа му, ако е прекалено честолюбив, чувствителен или има обсебващо ума му чувство за достойнство. 

Ето как добродетелите също могат да се окажат пречка към намирането на Пътя и следването му. Примерно, ако държа на честта си повече отколкото на Духа си, аз бих могъл да откажа да слушам каквото и да е знание, идващо от Същността ми, защото бих държал само и единствено да защитя честта си (т.е как хората гледат на мен).

Или ако държа на достойнството (на това да не се изложа пред самия себе си), пак бих могъл да подмина неглижирайки всичко, което Себето ми подсказва. 

Това са пак едни илюзорни представи за чест и достойнство, но какво да се прави – умът ни хвърля в различни заблуди. Истинската чест и истинското достойнство е това да следваш Природата си, а не просто да желаеш да се изявиш пред хората или да се издигнеш в своите собствени очи.

Ето, някой бил готов да си направи харакири, защото бил сбъркал и се бил изложил. Ами то, ако всички хора, които са грешали, си правеха харакири, нямаше да има жив човек на тази земя… – нито един! 

Големи заблуди има сред хората, в това число и понякога сред тези, които се имат за напреднали в духовно отношение. Казвали сме го много пъти:

На първо място, винаги се слуша Вътрешната Природа! Не е на първо място честта. Не е на първо място достойнството. Не е на първо място доброто име в обществото. И не е на първо място кариерата, нито бизнеса! Абсолютно нищо не бива да може да измести Духа ви – интуицията ви. Нито дори милосърдието и състраданието преценени чрез маймунския ни ум.

“Защо?” ще попитате. “Нали любовта, състраданието, помощта и загрижеността за другите са приоритет за духовните хора.”

Това е така, защото обърканият ни маймунски ум може да ни запрати където си поиска, използвайки различен предтекст. 

“Пътят към ада е покрит с добри намерения“, казва поговорката. Човек не знае кое е добро и кое зло, защото нашият ограничен ум не може да проникне в пространството, времето, материята и да улови, какви последици ще има една наша идея или постъпка. 

Да, ние може да правим всичко с най-добри чувства, но резултатът който ще се получи е доста неясен, защото той ще е продукт на обичайния ни, немощен човешки ум.

Виж, ако всичко, което сме решили да направим, мине през ситото на Духа, това наистина би било ценно! Истински ценните неща произтичат от Вътрешната ни Природа, а това което произлиза от ума е оскъдно, сляпо, недалновидно и несигурно.

Дзен патриархът Бодхидхарма не се поколебал да сложи сандалите си на главата, отивайки при императора Ву. Всички го гледали в недоумение, а той се смеел…

Да, за него достойнството и честта са в самия него, а не в оценката на хората, нито в това да бъде оценен подобаващо от императора. Важна е само Буда природата в нас.

Ако се водиш от мнението на хората, завинаги ще бъдеш техен роб. Тогава няма да има свобода, няма да има духовност, защото няма да се водиш от Вездесъщото си Себе.

Как можеш да си свободен, като трепериш от това какъв ще си в очите на околните. Ами можете да ме сметнете за какъвто ви харесва или според ума ви, това е ваша воля и право.

Друго, което може да се яви като препятствие към единството с Духа, това е привързаността, собственическото чувство или неовладяното чувство на пристрастна любов. 

Примерно, когато една майка е така привързана към детето си, че не желае то да срещне и най-малката трудност и да преодолее и най-малко съпротивление. Така тя го лишава от тренинг, за да бъде детето силно и независимо в бъдеще и да може да се справя.

Или някой така да обича любимия си, че желае да го постави в клетка, за да не му избяга – да го изолира от всички и всичко. Да се стреми да промени мисленето му и да го направи по свой образ и подобие. А това няма как да се получи. Може донякъде да успее, но това ще е само временно и привидно!

Въобще, ако нещо не идва Отвътре, от Изначалната ви и Истинска природа, то ще е преходно, ограничено и обречено на смърт. Само Истинската ни Природа е вечна, непроменима и безсмъртна… А всичко, което е съставно, е временно, мимолетно и обречено на разпад.

Няма по-голяма духовност от това да си единен с Вътрешното – с Духа си.
Всички правила, канони, закони, повеления в религиите и духовните учения са заради това – за да ви приближат максимално и да ви приведат в състояние да следвате Духа.

Книгите, писанията, ученията, беседите…, всичко това е само пръстът, който сочи луната, а не самата луна. Истинското духовно посвещение е когато се слеете с Единното Цяло – Изначалната ви и Вечна Природа!

Сега нека пак да ви напомня техниката за медитация.. Хахаха, само някой в коментарите да не ме пита пак:“Как да медитираме, ние не знаем това…?”

Ами ето, писал съм това хиляди пъти и продължавам да го правя:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще се появяват в ума ви. Няма да тръгвате след тях, няма да им отдавате значение, няма да ги разделяте на добри или лоши и няма да се опитвате да ги моделирате. Само ще внимавате да не се въвличате в мислене, а да останете наблюдатели на появяващите се мисли. 

Когато имате достатъчно практика, умът ви започне да се успокоява – мислите ще намалеят и ще изчезнат. Така ще навлезете в пустото, безмълвно, умиротворено състояние, в което ще сте добронамерени към всичко живо и неживо. Тогава ще можете да познаете, да се слеете със Себе и да сте центрирани и единни винаги и навсякъде.

Този, който следва Себе си, той върви в Пътя на Безграничния Разум! Той не може да сгреши или да си създава карма!

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, да сте здрави и да можете да постигате определените си цели!