Пътят към Себе си

Всички ние сме съвсем временни на тази земя. Младите хора не осъзнават, че годините ще се изтръколят като един ден и не ценят времето. 

Втурваме се да печелим пари и да се подсигуряваме, но какво може наистина да бъде подсигурено…

Ако трезво помислим, ще видим, че не сме господари дори на собствения си живот. Единственото смислено нещо, което човек може да направи в този живот е да намери Себе си.

Какво ако спечеля много пари? Ще могат ли парите да ме обезпечат завинаги във вечността и ще могат ли те да ме отърват от смъртта. Никак няма да могат. 

Ние сме свидетели колко много хора си отидоха преждевременно, въпреки че притежават милиарди долари. А и да не е преждевременно пак няма как да избягаме от края на човешкия живот. 

Всеки може да си направи една трезва равносметка и да прецени колко още най-много може да му остане да живее на този свят. Колко?! Съвсем малко – от няколко години до няколко десетки и край… 

Ако сме поставили удоволствията от живота като приоритет, ще трябва да проумеем, че това е суета и гонене на вятъра. Накрая неминуемо ще се изправим пред Себе си и ще се наложи сами да дадем оценка на живота си. Затова е добре навреме човек да осъзнае, да вземе правилните решения, за да не съжалява след време. 

Смисълът на този живот и на съществуването след него, а дори и на несъществуването е, да си Себе си. Да си реално продължение на Вътрешната си Същност и каквото и да правиш, където и да отидеш и на каквото и да се посветиш, ти да си изразител на твоята Изначална Същност.

Е, разбира се, животът е и удоволствие, и радост, и желания, но когато всички те произтичат от Същността, те няма да са предпоставка за страдания или падение. 

Осъзнаването е необходимо да стане, когато човек има да живее години пред себе си, за да наблегне на изчистването и сливането с Истинската си Природа. Не бива да се чака да дойде края на живота и чак тогава, да разберем смисъла на живота – безполезно би било. 

Естествено, че да си Себе си е смисълът на целия ни живот. Да мислим, да чувстваме, да усещаме, да планираме, да действаме…, т.е. да живеем по начина, по който Вътрешната ни – Изначалната ни Природа ни води! 

Сега може някой пак да се възмути: “Ама как да живеем без удоволствия, без желания, без мечти…“

Хиляди пъти съм казвал, че това не е Пътя! Пътят е да водиш живот единен с Вечната си Природа! Да вършиш всичко в единство с Нея – и удоволствията, и желанията, и всичко което планувате да направите – мечти, идеали, стремления.

Да, казва се, че човек не бива да има желания, но това е в този смисъл, че не бива да сме роби на желанията, пристрастията, зависимостите, привързаностите… Защото ако едно желание те е обсебило, то ще стане твой господар, а ти ще си негов безропотен слуга.

Когато всичко произлиза от Вътрешната Природа, то е балансирано, спокойно и доборнамерено. Дори желанията и стремленията, които произтичат от Същността, също са хармонични, балансирани, необсебващи и не водят към страдания и мъки. Има ги и удоволствията, но те също са уравновесени и не водят към привързване. 

Духовният Път към унищожаване на желанията и насладите в живота не е за да ги изкорени, премахне и изличи тотално, а Той е за да ви направи силни и неподвластни на каквито и да са привързвания или отвращения. Той води към победа над желанията и удоволствията, не за да ги изтрие напълно от живота ви, а само да ви подготви да издържите на изпитанията – на изкушенията и съблазните на илюзиите.

Да си Себе си в никакъв случай не означава да си бездушен, безсърдечен или равнодушен. Да си Себе си означава всичко в теб да е такова, каквото е във Вътрешната ти Природа и да няма нещо, което да е плод на заблудите, които водят към ада на самсара – страданията.

Това е, както всяко нещо, което е или не е на мястото си. То може да е добро и да води към хармония, а може да е объркано и да води към какафония и объркване.

Общо взето Пътят, който води към Себе си, е спазване на духовните правила закони и медитация:

Когато медитираме, ние наблюдаваме мислите си, но не се захващаме с нито една от тях. Не тръгваме след тях, не ги развиваме, не ги оценяваме, не каним и не ги гоним. Стоим стабилно и наблюдаваме ума като не му даваме участието си.

Търпеливата и последователна медитативна практика ще ви доведе до състоянието на Пустотата. Умът ви ще се умиротвори, ще стане добронамерен и безмълвен. Така ще се насочите към Истинската си Природа, ще се слеете с Нея и ще Я последвате в живота си сега и във Вечността!

Този, който е в единство със Себе си, той е в едно и с Безграничното Цяло, той не може да сгреши или да се създава карма!

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, да сте здрави и да постигате определените си цели!