Прераждането

От човешка гледна точка може би някои неща изглеждат съвсем прости и ясни. Това е така, защото човешкият ум има способността да отиде до пределите – до границите на разбиранията си.

За истинска смърт би могло да се говори само, ако след последното дихание на един човешки живот не оставаше съзнание. Хората са склонни да мислят за смъртта, като за някакъв окончателен край.

Представят си, че заспиваме и всичко и завинаги изчезва, изличава се, прекратява се съществуването во веки веков. Това е обаче само в обичайния, крайно ограничен и може да се каже сляп човешки ум.

Добре би било да се знае със сигурност, че след момента на смъртта ние не се заличаваме като същности. Да, вярно е, че тялото спира съществуването си – спира сърцето, спират органите, спират и всички функции в човешкото тяло, умират клетките. 

Тялото е мъртво, но не и енергията на ума. В момента на смъртта тя се излъчва навън от тялото и продължава “съществуването” си.

Както и преди сме говорили, ние представляваме една непроменима във и извън времето Същност – това е сърцевината на Съществото.

Също, ние сме носители на всичко, което сме натрупали през съществуването ни като материални същества – цялата еволюция, преживявания и действия през която сме преминали и направили. 

И тази допълнителна енергия, която носим, е върху Изначалната ни Същност, т.е. сърцевината е Истинската ни Природа – Духът. 

А като енергийна обвивка ние носим натрупаната, създадената енергия на ума и действията си. Точно тази енергийна обвивка е носител на зависимостите, привързаностите и отвращенията – на кармата и тя ни тласка към по-нататъшни прераждания и страдания.

Преди или към момента на смъртта, ако ние сме унищожили тази енергийна обвивка, няма да има други сили, които да ни тласкат към по-нататъшни действия различни от тези на сърцевината – на Духа. Това би означавало, че ние ще сме си останали разумни, умиротворени, благоденстващи и щастливи без да ни е необходимо да влизаме в човешко тяло – да създаваме ново човешко същество.

Няма ли човек привързаности и отвращения към нещо или някой, то тогава той е свободен от енергията на зависимостите – кармата. И след края на човешкото си съществуване, той не е измъчван от желания отново да влезе и да съществува като ограничен човек.

Но когато в нас са вкоренени пороци, разделение, алчност вкопчвания, желания, страсти или е създадена енергия от лоши навици и въобще енергия, различна от тази на Истинската Същност, тогава след смъртта на човешкото тяло, когато Духът се отдели от него, тези нечисти енергийни наслоявания започват да оказват влияние върху духовното същество и то изпитва неистово желание отново да влезе и да съществува като човек. Така то даже не може да направи достатъчно прецизен подбор къде точно е подходящо да влезе и е тласкано, раздирано от желания, пристрастия, страх и необходимост и принуждавано да се прероди. Така без да има подходящ избор, добър и изгоден случай, “мъртвото” същество влиза там, където е достъпно или възможно. Това е общо взето и накратко, механизмът на преражането. 

Друго важно нещо, което трябва да се знае е, че не можем да се отърсим или да се очистим от тези вторични енергийни – кармични наслоявания по друг начин, освен с влизане в ново прераждане – като ново човешко същество. Само този е начинът на очистването и освобождаването от тези кармични натрупвания.

И какво правят хората? Влизайки в човешката си роля и благоприятна възможност за кармическо очистване, те “забравят” (всъщност не забравят, защото всички спомени са дълбоко складирани в подсъзнанието) и започва да живеят живот различен от разумния. И вместо да работят върху духовната си същност и да се очистят от кармата си, те тръгват след сетивно-чувствените си удоволствия и трупат още кармични нечистотии. 

Страхът от смъртта не е нищо друго освен неприятните спомени (макар и неосъзнати) от съществуването по време на смъртта. По време когато небалансираното духовното същество е без тяло, то се скита нещастно, преследвано от различни други духове – едни са гневни, други всяват страх, трети са властни или с примитивно съзнание и поведение…, въобще най-различни същности може да бъдат срещнати на Оня свят.

Така стоят нещата казано с малко думи… Разбира се, има духове на кармата, които се грижат и разпределят всички тези неразбории. Но като цяло ние самите си правим съдбите и после цял живот недоволстваме, че нещата не били според както би трябвало да бъдат. Напротив, всичко е точно така, както ние сме ги проектирали и инициирали.

Още едно нещо – когато човек реши да прекрати живота си самосиндикално (да се самоубие), той все едно, че слиза от влака там където няма нито гара, нито посрещачи, нито добри условия. И като слезеш в полето, насред гората или пустошта, ще се скиташ много време докато намериш изход от неблагоприятната ситуация, в която ти без много да помислиш, си попаднал. Никак не е за предпочитане такъв ход, никак!!

Затова приятели, не си губете времето напразно и не пилейте ценни сили, а се заемете с най-важното нещо за което сте дошли на земята – да се превърнете в Себе си!

Ще ви припомня медитацията:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, които ще се появяват. Няма да им отдавате значение, няма да ги гоните, да ги каните или да се опитвате да ги моделирате. 

Стоите и внимавате само да наблюдавате ума си, но без да участвате в него. Спокойно, търпеливо, упорито ще практикувате медитацията си. Така ще се очистите от всичко наслоено и чуждо във вас. Умът ви ще навлезе в Пустото, безмълвно, умиротворено първоначално състояние на Духа. Така ще се превърнете в този, който изначално сте и ще последвате Истинската си Природа!

Този, който следва Духа си, той върви в Пътя на Безграничния, той не може да сгреши или да си създава карма.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да практикувате дихателните си и енергийни техники, за да сте Себе си, да сте здрави и да постигате определените си цели!