Мярката за медитация

Говорейки всеки ден за медитацията, да не останете с впечатлението, че трябва да напуснете всекидневните си задължения – работа, учене, кариера и прочие… 

Медитацията е необходима просто за да центрира ума ви, за да можете да го използвате според предназначението му. 

Когато умът е обзет от паразитни мисли или е нестабилен и шумен, неговата активност ще отиде в пилеене на енергия, време и усилия. Маймунският ум може да прескача от тема на тема, да се впуска в ненужни, далечни от целта разсъждения или да прави грешни или ненужни ходове, да мисли повърхностно и дори да генерира мисли несъвместими със здравия разум. Не би било добра идея, човек да се оставя да бъде воден сляпо от един разцентрован ум.

А в действителност, когато един ум е центриран в Същността си, той е тих, спокоен, обхватен, проницателен и работи с много малко ходове, но пък всички те са точни, на място и безпогрешни.

Сутринта, веднъж като очистите ума си, след това много лесно можете да го поддържате чист, спокоен и умиротворен, защото умът ви без усилие ще е продължение на Същността ви. 

Казвам това в смисъл, че няма да е необходимо постоянно да правите усилия да стоите в медитация и това да внася дискомфорт във вас. Щом умът е успокоен, безмълвен, умиротворен и е в приведен в единен ритъм с Вътрешната ви Природа, то той ще е Нейно реално продължение. 

Да, ако имате много голям стрес, силни емоции или напрежение през деня, е напълно вероятно умът отново да се замърси и да изгуби връзка с Центъра си. Имате ли такива сложни и моменти със силно напрежение в ежедневието си, ще се налага все по-често да включвате медитацията си, за да поддържате ума си неповлиян, незасегнат от тези влияния.

Но ако всичко е спокойно, няма защо да се тревожите или постоянно да правите усилия в медитацията си, защото когато умът ви е изчистен от скорошната ви медитация, той ще е уравновесен и ще е продължение на Вътрешната ви Природа.

Медитацията, както и всяка друга човешка дейност, си има ограничения. Колкото и да сте отпуснати и релаксирани по време на медитация, ако е прекалена, тя може да доведе до умора, изтощение и поради това да се напрегнете и да се блокирате. Всяко нещо, колкото и да е полезно и препоръчително, си има своето място и мярка. 

Няма да е добре, ако се опитвате да медитирате цял ден. Да, един ден или няколко дни може и да издържите, но и това не е много сигурно. 

Ако някой се опитва по цели дни да стои в медитация, то със сигурност качеството на медитацията му няма да е много добро. Да не говорим, че хората имат различна психика и за един това може да е поносимо, но за други да е непосилно. Особено, ако човек е зает с ежедневните си задължения или е на работа, не може да си оставя нещата и постоянно да влиза в медитация. 

Да, правилно би било, ако почувства, че умът му се разстройва, обърква или ако се изпълва с емоции, да влезе в медитация за няколко минути, толкова колкото да възстанови психичното си равновесие и да очисти ума си. Но не може по цял ден да е в медитация, просто, защото умът и психиката му ще блокират и няма да може да изпълнява и най-обикновените си задачи.

Мярката за медитацията е според както я усещате. Щом насочите вниманието си, ще я уловите, тъй както всеки може да каже, колко още физически усилия може да направи докато се умори.

Сещам се за онази Дзен история, в която ученик по бойни изкуства отишъл при Учителя си и го попитал:

– Аз съм много усърден и упорит в усвояването на бойните изкуства. Колко време ще ми отнеме да го овладея напълно?

– Десет години. – казал Дзен майсторът.

Нетърпеливият ученик отвърнал:

– Но аз искам да го овладея по-бързо. Ще работя много усърдно. Ще практикувам всеки ден по колкото часа се наложи. Колко време ще ми отнеме в такъв случай?

Учителят се замислил за момент и отвърнал:

– 20 години…

Та така, оптимално бързо е в усърдната и разумно разпределена работа, а не работа с безогледно, максимално усилие или препиране.

Гаутама Буда също открива Средния Път, т.е. нито прекомерно усилие, нито прекалено отпуснато. Така съветва Буда: 

“Този, който скита гол,

Със сплъстена коса, покрит с кал,

Който пости и спи на земята,

Маже тялото си с пепел

И седи в безкрайна медитация –

Докато не е свободен от съмнения

Няма да намери свобода.

Но който живее чисто и е уверен в себе си,

В спокойствие и добродетел,

Кротък, безобиден и невинен,

Дори да носи хубави дрехи,

Ако има вяра,

Той е истински търсач.”

Мярката на медиацията – всеки сам трябва да я намери в себе си.

Ето пак техниката на медитация:

Наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите, който ще се появяват. Не се опитвате да култивирате мислите, нито да ги развивате, нито да ги оценявате. Не ги развивате и не им отдавате значение. Само е необходимо да ги наблюдавате дотогава докато те утихнат от само себе си!

Когато мислите се успокоят ще навлезете в естественото, пусто, безмълвно състояние на ума. Така ще познаете Истинската си Природа, ще се слеете с Нея и ще я последвате навсякъде!

Този, който върви в Пътя на Себето, той върви в Пътя на Безграничния, той не може да сгреши или да си създава карма!

Пожелавам ви упорита, всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си, да сте здрави и да постигате определените си цели!

3 thoughts on “Мярката за медитация”

  1. Рада Лалева

    Благодаря Ви, за усърдието и “родителските” грижи, които проявявате към нас! 🙏❤️

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.