Дзен е Волята и Пътят на Безграничния

Банална и често допускана грешка в практиката на Дзен е да изоставиш всички граници и да останеш без сливането и ориентацията на Духа си.

Вярно е, че Дзен не се вмества в никакви граници и представи на човешкия ум.

Вярно е също, че ние сме различни и това, което е правилно и валидно за един, за друг може да е пълен провал. Това е така, защото ние макар да сме обединени и неразривно свързани с  единното Цяло, същевременно си имаме и Дух, който е неповторим и индивидуален за всеки от нас.

Навлизането в грешката идва от това като някои си представят, че щом няма граници, абсолютно всичко е разрешено – че няма ограничения нито в духовните ценности, нито в ежедневното ни мислене и поведение.

Друга грешка възниква от това, че щом Първосъздателят е сътворил света, то Той е отговорен за всяко едно действие на различните Същности – хора, духове или другите енергийни сили.

Дзен е разчупване и излизане отвъд абсолютно всички граници, представи, концепции и ментални конструкции, но същевременно навлизане в Пътя на Духа.

Който Път пък е неповторим, безпогрешен, съвършен. Така невежите или начинаещите в Пътя на Духа, си създават погрешна представа, че Пътят може да бъде и всяка прищявка, каприз или хрумване на ума.

Голяма глупост би било, ако някой вършейки всичко от импулсите на суетния си сляп и невеж ум, оправдава това с липсата на граници в Дзен.

Нашите некоординирани с Духа действия, не са действията на Безграничното.

Да, Първосъздателят е дал законите, по които да се водим и живеем, но неспазването им определя нашето бъдеще – кармата.

Този, който се води от Вътрешната си Същност, която е продължение на Безграничното, не генерира карма, защото неговите действия са в точен синхрон с Безкрая.

А този, който се води от слепия си, ограничен и откъснат от Цялото ум, генерира карма и ще се наложи да се поучи от своите самосиндикални действия.

Ето я разликата. Нека да направим по-ясна тази грешка. – Не можеш да правиш, каквото ти мине през ума под предлог, че в Дзен всичко е позволено и че дори всичко ненормално е напълно нормално и е оправдано.

Също крайно невежество е да приемеш, че всичко което става в света е според Волята Божия.

Не, не е никак даже според Волята Божия, но тъй като светът съществува според индивидуалната свободна воля, всеки може да остави своя дан в битието.

Ако се водим от Духа, всичко би било наистина Волята на Безграничното. Но тъй като повечето от населяващи земята се водят от порочния си, страстен, заблуден ум, то те създават и подобно на ума си битие.

Не можеш да кажеш, че един детеубиец е Божия Воля. Няма как да се съгласим, че педофилите, изнасилвачите и жестокостите в ума на някой са в унисон с Вътрешната му Същност. Това просто не е вярно, защото отклоненията от Духа са заради откъснатостта от Духа, заради заблудите, илюзиите, погрешната представа за живота идващ от отклоненията от Буда Природата си, т.е. от извратения ум.

По-скоро всички тези мерзки злодеяния идват от наслоената карма. Това важи и за извършителя, и съответно за понасящата престъплението жертва.

Кармата, приятели, е точно това. Ако една серия от живота мине под знака на твоята позитивна карма, то негативната карма ще чака своя ред някъде в следващия епизод от живота. Няма избягване от кармата.

И когато в момент на гняв сте склонни да вините и да осъдите Безграничния за произвола в живота и света, спомнете си, че животът си го правим ние самите.

Законът е такъв – каквото направиш и каквото посееш в сегашния живот, това и ще имаш и това ще те споходи за в бъдеще – в следващите серии на безкрайния филм „Живот“.

Единственият начин да прекратите ходенето по мъките между раждането и смъртта, е това да спрете да генерирате карма, т.е. да вървите и да сте в едно цяло с Духа си – вашата Изначална Същност. Тогава, независимо, дали участвате във филма „Живот“, вие няма да оставяте кармична следа и ще сте недосегаеми, неподвластни за кръговрата на живота и смъртта.

И когато казваме, че ние сме много Дзен, ще знаем, че макар в Дзен да няма граници и точна определеност, това  не означава празно умуване, беззаконие, водене от страсти, престъпления и невежество.

Уважението и толерантността към умовете на другите, не значи загубване на Себе си и не е благоразположеност към престъпните деяния.

Не означава одобрение или съглашателство с беззаконията, злосторничеството и произвола на заблудените и объркани умове в света.

Това, което се случва на земята и в света на хората, не идва под приветствието на Първосъздателя, защото от него идват законите за кармичните последствия. В смисъл, това, което правиш на другите, ще го преживееш сам, за да разбереш и осъзнаеш простъпките си.

Кощунство е да си мислиш, че са според волята на Единното Цяло – Безграничния, всички изнасилвания, убийства, педофилия, кражби, жестокостта.

Всичко това е плод от отделянето на съществата и умовете им от Него.

 Престъпленията са продукт на нашите отдалечени от Духа, изопачени и извратени умове.

В инволюцията, постепенно съществата са се отдалечили от своята Истинска Природа и са приели ограниченията, пристрастията и егоизма си за меродавни.

Голямо объркване, двоумение, съмнения ще настане в умовете ви, ако вие приемете, че всичко което се случва в света е поради Волята Божия.

Не, не е! Отделянето, двойствеността, разединението на духовете, себичността, страстите и невежеството са в основата на отклоняването от Истинската – Буда Природата.

Да, да, знам как разсъждават отявлените атеисти:

„Щом има премъдър Първосъздател, защо той разрешава такива престъпления и жестокости в света? Защо не се намеси, а стои и гледа безучастно като свидетел? Защо има страдания на невинни същества? Защо, защо, ама как…?“

Така мисли умът, който е изпълнен с противоречия и неразбиране.

Защото всичко, което се случва в живота сме го инициирали ние самите. Може да не се сещаме в момента и причините да не са в съзнанието ни, но със сигурност дълбоко в нас, ние знаем откъде идваме, какво сме си надробили и накъде отиваме. И „виновните“ и „невинните“ са участници в безкрайното съществуване.

Добре е всичко да е следствие на нашето си осъзнаване, а не помощ във вреда.

И защото не бива, с нашите огр1аничени маймунски умове да съдим Безграничното Знание. Възмущенията, несъгласията, обвиненията и бунтовете на ума, следва да са насочени към самите нас си, тъй като ние самите сме инициатори и създатели на съдбите си.

Не си спомняме в момента, но.. постарайте се да се очистите чрез медитативните практики и ще се освободите от замъгления и откъснат от Същността ум, страстни кармични последствия и от пелената скриваща Духа.

И така, приятели, Дзен е следване на вечния Път на Буда Природата ви.

Дзен не е хаос, не е беззаконие, не откъснатост от Единното Цяло и не е безхаберие.

Дзен е Волята и Пътят на Безграничния!

И ако искате да сте единни с Него и да сте в унисон с неговия път – медитирайте всекидневно.

Превръщайки ежедневието си в не обременяваща медитативна практика, ще сте пряко продължение на вашата вечна Буда Природа!

Пожелавам ви упорита, с разумно разпределени сили медитативна практика!