Полезният ход

Много правила могат да бъдат променени или заместени. Всички принципи е възможно да бъдат нарушени.

Важните заповеди могат да бъдат подминати без да им се обръща дори и най-малко внимание.

Има едно нещо само, едно единствено нещо, което не може да бъде подменяно, замествано, нарушавано или подминавано.

Това Нещо сме самите ние – Вътрешната ни Изначална Природа.

В живота човек може да има или да сменя много роли. Често пъти той е добър, състрадателен, любвеобилен. Друг път може да се окаже лош, жесток, презиращ всеки и всичко.

Всъщност, ролите в живота се определят от обстоятелствата, но и от ума.

Налага се да сменяме мненията си, схващанията, разбиранията, че дори и възгледите за хората и света.

Един ти е умът, когато си дете, друг е в юношеството, различен е като си зрял и вече опитен човек. Неща, за които преди сме били готови да се закълнем като абсолютно верни, после се оказват заблуда, илюзия, измама. В младостта си почти всеки е бунтар и даже понякога може да е готов да умре заради времените си убеждения.

Е, да после като погледне назад, всичко това само ще предизвика усмивките му. Наивен е човек в разбиранията си. Глупав в убежденията и съвсем повърхностен в схващанията си за света.

Едно мнение се сменя с друго или пък нещо, за което сме давали горещи съвети и сме се клели като вярно, след време разбираме, че е било изцяло погрешно. Такъв е човешкият ум.

По чувствителните хора имат угризения и чувство за вина, че неволно са „подвели“ Себе си, близките или приятелите си, заради убежденията и подтиците, които са проповядвали преди.

Няма безгрешни хора и никой не е перфектен.

Всички ние като погледнем назад, виждаме, че сме допускали грешки. Някои нарочно, заради тогавашните си схващания за живота и света, а други неволно.

Великият стратег Миямото Мусаши има една поговорка, която е много тематична:

„Не съжалявай за нищо, което си направил.“

Няма човек, който да се е родил и на който човешкото да му е било винаги чуждо. Грешките, че и греховете са неизбежни, особено, когато човек е невеж и неопитен. Да, възможно е да нещо да е останало скрито от хорските погледи, но всеки си има своите простъпки.

Единственият начин човек да не греши, дори тогава когато няма опит или е незнаещ по отношение на нещо, това е да може да слуша, да следва и да е единен с Вътрешната си Природа.

Може да нямаш абсолютно никаква информация по някаква тема или да нямаш никаква опитност, но ако умееш да слушаш и да се сливаш с Вътрешната си Природа – интуицията си, тогава няма как да сгафиш или да се объркаш.

Защо е така ли?

Ами, защото вашата Вътрешна Изначална Природа няма ограниченията на ума ви.

Умът знае всичко, примерно, още от утробата на майката или да кажем от зачеването, до конкретния момент. „От“ – „До“. От раждането – до това, което е в настоящето. Той може да е калкулирал в себе си опита ти като човек, плюс знанията дошли от родителите, училището, улицата, приятелите, но дотам. Умът е силно ограничен като информацията, с която разполага.

Духът – Вътрешната ви Същност е вечен, неизменен, вездесъщ, проникващ в Безкрая и знаещ.

Когато се научите да се насочвате в Него и когато умът ви стане единен с Изначалната ви Природа, тогава той, умът ви ще може да ползва информацията идваща Отвътре.

Тогава неща, на които умът ви не е бил свидетел и за които няма никаква информация, ще бъдат достъпни за научаване, тъй като вашата Вътрешна Истинска Природа ги знае.

Обичайно хората казват: „Ами, как да си спомня нещо от предишното си съществуване, колкото и да се опитвам, в спомените ми няма такава информация?“

Точно така, там в спомените на ума няма никаква информация, но тъй като хората са свикнали да търсят в банката на спомените си в човешкия си ум, те не намират нищо.

Я се освободете от този стереотип да се ровите в паметта на човешкия си ум.

Опитайте се да изоставите брътвежите, навиците, заучените и използваните функции на човешкия си ум.

Щом се заемете да постигнете това, постепенно ще започнете да виждате отвъд ума и отдалечени от човешката си опитност случки, събития и знания.

Всички грешки идват от това, че хората са се отдалечили от Духа.

Когато човек се е откъснал от Вътрешната си Природа, той е склонен да попада под въздействието на дисхармонични или патогенни енергии. И не само да попада, но и да се влияе от тях. Това е основната причина за всички болести, които го спохождат. Затова, защото той е станал слаб и уязвим за тях, тъй като е изгубил силата и недосегаемостта идваща от Духа му.

Когато човек се е отдалечил от Вътрешната си Природа, той е подвластен на интересите и съответно на манипулациите идващи от външния свят. Това може да са физически или енергийни манипулации. И като няма щита на Духа си и като няма защитни сили, тогава той е подвластен на всички тези въздействия. Вместо да защитава интересите си, да отстоява позициите си, както и да предугажда лукавите ходове и клопките идващи отвън, той просто спи или пък се оказва малодушен и неспособен да се бори за собственото си благополучие и добруване. Така, заради нарушаване на връзката с Духа, хората се подвластни, зависими или направо са дали свободата си – станали са роби на някой.

Когато човек изоставил съзнанието си без подкрепата на Духа, тогава той бива управляван и използван материално, а също и източван откъм енергия, с влошено здраве, заради липсата на енергия, подкрепа, а и дефицит на умело вътрешно водене. Той буквално попада в ада – на неспокойния, лутащ се и вечно терзаещ се ум.

Няма смисъл от ненужни съжаления, защото това, което е станало е вече в миналото.

Обаче, ако хората знаеха как да медитират и как да достигат до Вътрешната си Природа, тогава те не биха грешили, защото щяха да се водят от Вътрешния си Пилот – Духа си.

Ако децата от ранна възраст биха били възпитавани да не изоставят Вътрешната си Същност и ако бях приучавани да медитират, тогава нещата щяха да изглеждат по друг начин.

Този, който редовно медитира, той своевременно очиства ума си и го центрира в Същността си.

Така, той бива воден от Нероденото в себе си и би следвал своята Божествена – Буда Природа. Също би избегнал както болестите, така и домогванията на външния свят да бъде използван, експлоатиран и заробван.

Ето защо Духовните народи, когато са в единство с Духа си, просперират, благоденстват и са благословени..

И ето защо бездуховните хора изпадат в ада на нищетата и мизерията, болестите и страданията.

Причината за благоденствието е връзката с Духа.

Причината за мизерията, бедността и нищетата е кармична и идва само от това, че хората някога и някъде –в обозримото или „забравено“ минало са загубили връзката с Истинската си Природа.

Приятели, научете се да медитирате и практикувайте редовно, защото Истинската ви Природа, знае как да ви изведе от неблагоприятната или трудна ситуация, в която сте попаднали и от която си мислите, че няма полезен ход.

Полезен ход има, но ще го знаете само след като постепенно възстановите връзката и единството с Вътрешната си Природа, която е продължение на Абсолюта!