Предпоставка за измяна

Умът, който би трябвало да бъде изцяло наш, се оказва, че е съвкупност от опита, възпитанието, преживяванията, стереотипите, внушението и подражанието, въобще влиянието на средата и света, в който живеем.

Често пъти се сърдим на някой, че ни подвел или предал.

Да, предателството е много тежко провинение, на което повечето хора не могат да простят.

„Как е възможно, аз толкова много да му вярвах на този човек, споделях, имах му доверие и да разчитах на него, а той да ме предаде по такъв долен, подъл начин…“

Често може да се чуят такива монолози, заради изгубеното доверие в някой.

Не, сега не искам да оправдая по никакъв начин едно предателство, лъжа или измама.

Разбира се, че това са отвратителни и мерзки постъпки, от които човек следва много да се пази.

Става въпрос за нещо друго тук.

Ако роптаеш, че някой те е измамил, то веднага и още преди да „навееш и насееш“ предателя, би следвало да признаеш, че най-напред ти самият си се самоизмамил.

Някой сега пак ще подскочи: „Ама откъде накъде да е вярно? Някой ме измамил, а аз да съм виновен?“

Ами, ей така!

Ако умът ти е бил Центриран в Същността – в корените си, то той би бил много интуитивен, а истинската интуиция никога не лъже!

Лъже и мами тази „интуиция“, която е с привкус на желания или не желания.

Подвежда тази „връзка“ с Вътрешната ви Природа, която е забулена от плътска любов или ненавист.

Ще ви измами това чувство или емоция, които са продукт на егото или на откъснатия от Цялото и разделящ човешки ум.

И какво се получава: Става така, че за да е възможно някой друг да ви измами, предаде или да ви изневери, то преди това вие сами сте предали себе си.

Предали сте себе си, защото сте се откъснали от Същността си и така умът ви е започнал да работи самосиндикално.

Започнал е да създава модели за щастие, различни от това, което произтича от Истинската ви Същност.

Вместо щастието да се корени и да е продължение на Истинската Природа, хората под въздействието на моделите за щастие според ума, са изградили пясъчните си кули на морския бряг, които неминуемо са щели да бъдат отмити от някоя от следващите вълни.

Това е било сигурно и ясно като бял ден, още в самото начало. Но хората водени от желание, страст, привързаност и собствената си ментална визия за щастие, не искат нито да видят, нито да чуят, какво им показва и накъде ги води тяхната Вътрешна Природа – интуицията им.

После хората се сърдят, че някой ги бил предал. Ами не предавайте сами себе си и не изневерявайте сами на себе си и тогава никой друг няма да е състояние да ви предаде, измами или изневери.

Някой се подвел по ума си и алчността си и попаднал на измама. Кой му е крив, кой? Да би слушал интуицията си, никога не би се оставил някой да го подведе.

Вътрешната ви Същност – интуицията идваща от Нея никога, ама никога не лъже! Истинската ви Природа, никога, ама никога няма да ви изневери или предаде!

Защо не Я слушаме и защо не се водим по Нея?

Ами много ясно защо. Защото предпочитаме да се водим по чувството за сигурност и от представата за благоденствие на откъснатия от Цялото ум.

Такава егоистична визия за щастие само за нас, води точно до това – към предателство на самите себе си.

Вътрешното Единство с Безграничното Цяло, ще ви гарантира, че нито вие, нито някой друг, ще може някога да ви измами, излъже или предаде.

Кои мисли – емоции, чувства, подтици водят към самоизмама ли?

Всички тези продукти на ума, които водят до представата, че само ние сме важни, а другите нямат чак толкова голямо значение. Не забравяйте, че ние сме другите и другите сме ние. Ако гледаш само себе си, ще игнорираш другата част от себе си и.. съответно ще се ощетиш сам!

Всичко, което е продиктувано от алчност, сляпа страст и желание за охолство за самите нас си, води до замъгляване и неглижиране на връзката със Себе си.

Всичко, което ви води към „спасение“, но различно от спасението идващо от Вътрешната ви Същност, води към заблуда и грешни ходове.

Приятели, първото нещо, което следва да направим е да отмахнем от себе си всичко, което създава илюзии, заблуди и погрешни представи.

Колкото и добро да ни се струва нещо, колкото и полезно, разумно, рационално или животоспасяващо да мислим, че е първото нещо, което следва да направим е да „попитаме“ Себе си, дали това е така.

Ако целият свят ви говори едно, а Вътрешната ви Същност ви казва друго, то следвайте Нея.

Ако някой, на който имате 100% довери ви съветва нещо, макар и добронамерено (защото той самият се е подвел), попитайте Себе си дали това е така.

Който и да ви се кълне и зарича, че ще спазва обещанията и обетите си, добре вярвайте му, но преди това безстрастно се посъветвайте с вашата Истинска Природа и каквото ви каже Вътрешното – Него следвайте.

Сега естествено ще последва въпрос:

„Ама как да знаем, че нещо идва от нашата Истинска Природа, а не е приумица на желанията ни, не желанието, привързаността, отвращението, страстта, страха, алчността.. и прочие?“   

Безстрастният ум, ще ви даде възможността да слушате интуицията си.

А той – Безстрастният ум, не може да произтече от страстта.

Когато медитирате, вие само наблюдавате ума си, но без да се захващате за нито една от мислите, които ще се появяват.

Не е правилно нито да ги оценявате, нито да ги гоните, нито да искате да унищожите появяващите се мисли.

Само наблюдавайте ума си достатъчно дълго време и той сам ще утихне. Така умът ви ще навлезе в Пустото, Безмълвно, Умиротворено, Безстрастно състояние на вашата Истинска Природа. С Него ще дойде и Отговорът. Разбирането, осъзнаването, проникването в Същността на нещата.

Така вие не само, че няма да изневерявате и да предавате самите себе си, но и няма да дадете никаква възможност и шанс някой друг да ви мами, лъже, предава или изневерява.

Въобще, нужна е нулева толерантност към заблудите, невежеството и мъглата проникваща ума, а те идват от егоистичните мисли, чувства, емоции, подтици. От тях се раждат алчността, жестокостта, ревността себичността, омразата, ненавистта..

Не предавайте себе си, приятели, така никой няма да е в състояние да ви навреди!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика!