Хармония, баланс, крайности

Трудно е понякога да определим мярката на своите медитативни занимания. Трудно е не толкова заради това, че нямаме точна преценка, а затова че често мислим “колкото повече – толкова по-добре”.

Не може наведнъж да се излее върху едно растение всичката вода, която ще му е необходима през целия живот. Ако направим това, най-вероятно е да го убием.

И с практиките е така – ако прекалим с тях, най-вероятно е да си навредим. Ние разполагаме с едни човешки възможности и сме обусловени от определени човешки параметри. Разбира се, че можем с времето да разширяваме границите на тези си способности, но все пак не бива да се опитваме да надскачаме себе си.

Не е хубаво и да нехаем за медитативната си практика, защото така пък постепенно е вероятно да се отклоним от Същността си. И по този начин ще попаднем в плен на менталната мъгла – на илюзиите, пороците и ще си причиним страдания. Колкото по-близо сме до Себе си, толкова по-защитени и на сигурно място ще сме.

Но многото практика не винаги гарантира единство със Себе си, защото ако се прекали, ще стане така, че умът, психиката, организмът ще се преуморят и ще настъпят симптоми на психична преумора. Тогава енергията в тялото ще бъде или недостатъчна или пък прекалено много и наситена.

Знаем, че човек е в добро здраве, когато енергията му в организма е достатъчна, но не и прекалено много. Хармонията между положителната и отрицателната енергия е здраве. 

Балансът между достатъчното и излишното е също едно от равновесията, които следва да съблюдаваме. Мога да реша сега, примерно, да медитирам денонощно и месеци наред. До едно време всичко ще е перфектно, но премина ли границите на организма си, това със сигурност ще ме доведе до грешки.

Затова, приятели, нека всеки да си направи една трезва преценка, доколко е разумно да се практикува и къде не бива да се преминава границата.

Може да се кажат безброй примери за грешки и от единия и от другия вид прекаляване. 

Първият начин да сбъркате е да нехаете за духовната си практика – да не ви интересува нито медитация, нито Безграничното, нито какво ще се случва занапред. Така, човек може да натрупа карма, която да трябва да понесе в бъдещето.

Вторият начин да сгрешите е като прекалявате. Колкото и полезна да е храната и колкото и да не можем да живеем без вода, ако прекаляваме с консумацията им, със сигурност ще си навредим.

Слънцето и въздухът също за жизнено необходими, но ако надхвърлим мярката за тях, също е напълно вероятно да се увредим. Знаете какво се получава, когато вземем в организма си повече от необходимото слънце – прегряване, топлинен удар. Ако пък се пренаситим с въздух, ще се появят халюцинации и объркване на ума.

Същото е и с духовните практики! Те са жизнено необходими, важни и животоспасяващи, но не бива и с тях да се прекалява и да се преминава отвъд възможностите на психиката и организма.

Умерената практика е добра и балансираният начин и редовните занимания също са благотворни. Крайностите са опасни и фанатичното следване, което и да е условие, правило или предписание също крият риск и могат да са проблематични.

Това исках да ви кажа тази сутрин, приятели. Нека всеки да си направи разумен всекидневен разчет на силите и възможностите и нека да гледа да се вмества в тях.

А ако случайно или под въздействието на необходимостта от прилагането в ежедневието на медитацията прекалите с практиките, си починете.

Просто ако се почувствате натоварени, релаксирайте, разхлабете си, почивайте си и така ще премахнете натрупаната умора.

Нищо страшно няма ако моментно прекалите с практиките. Като се усетите просто си отдъхнете от тях и после продължете.

Умората може да бъде моментна, а може да бъде и натрупана от по-дълъг период на практикуване. Не е опасно, когато се наблюдавате и сте наясно и знаете вследствие на какво се дължи неразположението ви.

Отдайте се на някакво хоби или пък някоя дейност, която ви доставя удоволствие, така най-приятно и неусетно ще си отпочинете. Възстановяването на организма ви ще ви гарантира възможността да практикувате след това усърдно!

Пожелавам ви упорита медитативна практика и никога да не се отказвате да се завърнете в Себе си.

www.neddimov.com