Вътрешната Изначална Природа и ограниченията на ума

Много правила могат да бъдат променени или заместени. Всички принципи е възможно да бъдат нарушени. Важните заповеди могат да бъдат подминати без да им се обръща дори и най-малко внимание.

Има едно нещо само, едно единствено нещо, което не може да бъде подменяно, замествано, нарушавано или подминавано. Това Нещо сме самите ние – Вътрешната ни Изначална Природа.

В живота човек може да има или да сменя много роли. Често пъти той е добър, състрадателен, любвеобилен. Друг път може да се окаже лош, жесток, презиращ всеки и всичко.

Всъщност, ролите в живота се определят от обстоятелствата, но и от ума. Налага се да сменяме мненията си, схващанията, разбиранията, че дори и възгледите за хората и света. Един ви е умът, когато сте дете, друг е в юношеството, различен е като сте зрял и вече опитен човек. Неща, за които преди сме били готови да се закълнем като абсолютно верни, после се оказват заблуда, илюзия, измама. 

В младостта си почти всеки е бунтар и даже понякога може да е готов да умре заради времените си убеждения. Е, да, после като погледне назад, всичко това само ще предизвика усмивките му. 

Наивен е човек в разбиранията си, глупав в убежденията и съвсем повърхностен в схващанията си за света. Едно мнение се сменя с друго или пък нещо, за което сме давали горещи съвети и сме се клели като вярно, след време разбираме, че е било изцяло погрешно. Такъв е човешкият ум. 

По чувствителните хора имат угризения и чувство за вина, че неволно са “подвели” Себе си, близките или приятелите си, заради убежденията и подтиците, които са проповядвали преди. Няма безгрешни хора и никой не е перфектен. Всички ние, като погледнем назад, виждаме, че сме допускали грешки. Някои нарочно, заради тогавашните си схващания за живота и света, а други неволно. 

Великият стратег Миямото Мусаши има една поговорка, която е много тематична: “Не съжалявай за нищо, което си направил.”

Няма човек, който да се е родил и на който човешкото да му е било винаги чуждо. Грешките, че и греховете, са неизбежни, особено, когато човек е невеж и неопитен. Да, възможно е нещо да е останало скрито от хорските погледи, но всеки си има своите простъпки.

Единственият начин човек да не греши, дори тогава, когато няма опит или е незнаещ по отношение на нещо, това е да може да слуша, да следва и да е единен с Вътрешната си Природа. Може да няма абсолютно никаква информация по някаква тема или да няма никаква опитност, но ако умее да слуша и да се слива с Вътрешната си Природа – интуицията си, тогава няма как да сгафи или да се обърка.

Защо е така ли? Ами, защото вашата Вътрешна Изначална Природа няма ограниченията на ума ви. Умът знае всичко, примерно, още от утробата на майката или да кажем от зачеването, до конкретния момент – “От – До”, от раждането до това, което е в настоящето. Той може да е калкулирал в себе си опита ви като човек, плюс знанията дошли от родителите, училището, улицата, приятелите, но дотам. Умът е силно ограничен като информацията, с която разполага.

Духът – Вътрешната ви Същност, е вечен, неизменен, вездесъщ, проникващ в Безкрая и знаещ. Когато се научите да се насочвате в Него и когато умът ви стане единен с Изначалната ви Природа, тогава той – умът ви, ще може да ползва информацията, идваща Отвътре. Тогава неща, на които умът ви не е бил свидетел и за които няма никаква информация, ще бъдат достъпни за научаване, тъй като вашата Вътрешна Истинска Природа ги знае.

Обичайно хората казват: “Ами, как да си спомня нещо от предишното си съществуване, колкото и да се опитвам, в спомените ми няма такава информация?”

Точно така, там в спомените на ума няма никаква информация, но тъй като хората са свикнали да търсят в банката на спомените си в човешкия си ум, те не намират нищо.

Я се освободете от този стереотип да се ровите в паметта на човешкия си ум. Опитайте се да изоставите брътвежите, навиците, заучените и използваните функции на човешкия си ум. Щом се заемете да постигнете това, постепенно ще започнете да виждате отвъд ума и отдалечени от човешката си опитност случки, събития и знания.

Всички грешки идват от това, че хората са се отдалечили от Духа. Когато човек се е откъснал от Вътрешната си Природа, той е склонен да попада под въздействието на дисхармонични или патогенни енергии. И не само да попада, но и да се влияе от тях. 

Това е основната причина за всички болести, които го спохождат. Затова, защото той е станал слаб и уязвим за тях, тъй като е изгубил силата и недосегаемостта идваща от Духа му.

Когато човек се е отдалечил от Вътрешната си Природа, той е подвластен на интересите и съответно на манипулациите, идващи от външния свят. Това може да са физически или енергийни манипулации. И като няма щита на Духа си и като няма защитни сили, тогава той е подвластен на всички тези въздействия. 

Вместо да защитава интересите си, да отстоява позициите си, както и да предугажда лукавите ходове и клопките идващи отвън, той просто спи или пък се оказва малодушен и неспособен да се бори за собственото си благополучие и добруване. Така, заради нарушаване на връзката с Духа, хората се подвластни, зависими или направо са дали свободата си – станали са роби на някой.

Когато човек изоставил съзнанието си без подкрепата на Духа, тогава той бива управляван и използван материално, а също и източван откъм енергия, с влошено здраве, заради липсата на енергия, подкрепа, а и дефицит на умело вътрешно водене. Той буквално попада в ада – на неспокойния, лутащ се и вечно терзаещ се ум.

Няма смисъл от ненужни съжаления, защото това, което е станало, е вече в миналото. Обаче, ако хората знаеха как да медитират и как да достигат до Вътрешната си Природа, тогава те не биха грешили, защото щяха да се водят от Вътрешния си Пилот – Духа си.

Ако децата от ранна възраст биха били възпитавани да не изоставят Вътрешната си Същност и ако бях приучавани да медитират, тогава нещата щяха да изглеждат по друг начин. Този, който редовно медитира, той своевременно очиства ума си и го центрира в Същността си. Така той бива воден от Нероденото в себе си и би следвал своята Божествена – Буда Природа. Също би избегнал както болестите, така и домогванията на външния свят да бъде използван, експлоатиран и заробван. 

Ето защо Духовните народи, когато са в единство с Духа си, просперират, благоденстват и са благословени. И ето защо бездуховните хора изпадат в ада на нищетата и мизерията, болестите и страданията.

Причината за благоденствието е връзката с Духа. Причината за мизерията, бедността и нищетата е кармична и идва само от това, че хората някога и някъде в обозримото или “забравено” минало, са загубили връзката с Истинската си Природа.

Приятели, научете се да медитирате и практикувайте редовно, защото Истинската ви Природа, знае как да ви изведе от неблагоприятната или трудна ситуация, в която сте попаднали и от която си мислите, че няма полезен ход. Полезен ход има, но ще го знаете само след като постепенно възстановите връзката и единството с Вътрешната си Природа, която е продължение на Абсолюта!

www.neddimov.com