Собствено мнение и достигане до Истината

Опасно е, човек да се оставя и да следва мненията на другите хора и света. Сега някой с основание ще попита: “Ами нали ние всички се учим един от друг и без да имаме наследството на наученото от родителите, учителите и от живота като цяло, ще сме абсолютно невежи и безпомощни?”

Така е, благодарение на нашите родители, учители, приятели, случайно срещнати хора и опитът в живота, ние сме възпитани, информирани, и за всичко се ориентираме от тях. Благодарение пък на работодателите имаме възможност да се прехранваме и издържаме. Не може да не се съобразяваме с тяхното мнение или с насоките, които те ни дават.

За друго ми е думата днес. Естествено е, щом сме хора и щом живеем в общество, да се съобразяваме и да зачитаме мненията, желанията, разбиранията и правото на всеки.

Обаче би било добре преди всичко и всеки да имаме собствено мнение – свой си начин да достигаме до истината. Не може и не бива човек да се води за всичко само от външния свят, колкото и напористо той да ни налага това.

Винаги е добре да се сещаме, какво са ни възпитавали в семейството, училището, в обществото, но преди всичко ние не бива да забравяме кои сме и откъде сме дошли. Защото още преди да сме имали това детство, тези родители, възпитатели или близки, всеки от нас го е имало и сме съществували на друго място и време.

Откъде сме тръгнали? Оттам, откъдето никога не сме заминавали, т.е. нашата Истинска Природа. И когато се съобразяваме и зачитаме мненията и интересите на другите около нас, би следвало да се сетим, че има нещо по-важно, по-съществено, по-меродавно от желанията на всички наши благодетели на този свят. 

Това, което е преди всеки и всичко, е Вътрешната ни Същност. Ние сме били това Нещо във Вечността, още преди да се родим. Ние сме това Нещо в момента и ще си останем със същата Същност след като напуснем този свят и отпътуваме към Вечността.

Ето защо, мненията, информацията, насоките, които ни дава заобикалящия ни свят са важни, но колкото и да са важни, те не могат да се съпоставят или да отменят това, което идва от Истинската ни Природа.

Хората през вековете са забравили да слушат Себе си, въпреки че То е винаги в тях и във всеки миг им е на разположение. Но ставайки роби на страстите, на удоволствията и мимолетните преживявания, те са станали слепи и глухи за своята Собствена Природа.

Така, втурвайки се след приятното, те са изоставили Истината в себе си. Също, вървейки след желанията, страстите, привързаността и вкопчването във временните сетивни наслаждения, те са станали нечувствителни за Вътрешното – за наставленията на Духа.

И до ден днешен мнозинството от хората се водят от това, което на пръв поглед е добро за тях. На пръв поглед – да. Но в по-далечен план – Не!

Например, ако нещо изглежда съблазнително, може да води след себе си големи нещастия. Или ако виждате нещо с ума си, в самото начало то може да е много изгодно и да е дори рационално, практично, разумно, но това е само погледнато с обичайния ограничен човешки ум. Може да плувате много комфортно по реката и да си пеете и танцувате в лодката, но само ако не знаете, че скоро ви предстои да навлезете във водовъртеж или да стигнете до ръба на водопада, където ще ви чака ада.

Затова, приятели, преди да се съобразите и да зачетете мненията, желанията, съображенията на заобикалящия ви свят и обществото, би било наложително да се посъветвате с Вътрешната ви Същност и ако това, което Тя ви дава е в унисон с обществото и мненията на хората, би било супер.

Но ако вашата Истинска Природа ви дава насоки, различни от това, което обществото ви налага, от това, което медиите в истерия тръбят или е в разрез с всеобщото мнение на човечеството, то пак ще трябва да се съобразите с Нея.

Въобще винаги би било задължително да се водим от Вътрешната си Същност, независимо от знанията, мненията и настояванията на света. В това е истинската свобода, приятели. Щом можете да слушате, да се водите и да отстоявате Пътя, идващ от Изначалната ви Същност, вие сте свободни. А дори да ви е разрешено всичко, ако вие не следваш и не зачитате Истината вътре във вас, вие сте затворнице. Дори да имате всичките пари и власт на света, ако вие нямате Себе си, ще сте мизерстващи нещастници и окаяни бедняци.

Много хора си мислят, че в богатството е щастието – в материалните придобивки, разполагането с власт, в славата или натрупаните съкровища в трезорите им.

Каква глупост само е това! Ами нали, вие сте временни на този свят, и дори да успеете да си ги запазите, то това ще е само до деня, в който ще се наложи да напуснете този свят. Тогава какво ще правите?!

И така, приятели, не слушайте какво ви казват медиите, социалните мрежи, “светилата” в науката, медицината, никой не слушайте!

И така, приятели, слушайте какво ви казват медиите, социалните мрежи, светилата в науката, медицината, всеки и всичко слушайте!

Но преди всичко и преди всеки слушайте Вътрешната си Природа. И каквото ви каже Тя, това правете и с него се съобразявайте.

Иначе, слушайте или не слушайте какво ви казва външния свят. Слушайте го, за да можете да се съобразявате с него без да влизате в конфликт с него. Не го слушайте, а се водете и правете ходове, които идват само и единствено от Вашата Истинска Природа.

Сега не мога да ви кажа дали да се имунизирате, или да не се имунизирате. Не мога да ви посъветвам дали да протестирате или да не протестирате срещу това или онова. Също не мога да ви дам насоки, дали да приемате и дали да се съгласявате с всичко, което науката, медиите, силните хора на деня ви предлагат. Не знам.

Това, под което мога с две ръце да се подпиша, е да следвате вашата Вътрешна Изначална Същност. Останалото няма значение – можете да протестирате или да се съгласявате, да се бунтувате или привидно да приемате, както реши вашата Вътрешна Природа.

Важното е да сте Себе си във всичко, което правите! И преди да приемете или да отхвърлите нещо, съобразете го изцяло със Същността си от Вечността.

Сега някой ще попита пак: “Ами как да сме сигурни, че следваме Вътрешната си Същност, а не нещо друго вътре в нас?!”

Медитацията ще ви помогне да разбирате по-добре Себе си! Когато медитирате, вие не спирате и не спорите с мислите, не ги приемате и не ги отхвърляте. Просто стоите и не им давате участието си, не ги развивате и не позволявате те да ви въвличат в техните лабиринти. Така постепенно, без да бързате умът ви ще утихне, ще навлезе в Пустото, Безмълвно, Умиротворено състояние, което е вашата Истинска Природа.

Ако не сте успокоили ума си и ако още се водите от суетата, тогава е вероятно да приемете някои ваши желания, страсти, капризи или страхове и да ги сбъркате с вашата Истинска Природа – с интуицията си. Тогава няма да сте нищо по-различно от суетните мисли на света.

Пазете се от доминирането на ума ви, защото той е ограничен и измамен. Водете се само от Вечното вътре във вас и тогава наистина ще можете да си свирите, пеете и танцувате в безопасност.

Пожелавам ви упорита и внимателна медитативна практика!

www.neddimov.com

1 thought on “Собствено мнение и достигане до Истината”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.