Законът на Безкрая

За да има човек самочувствието, че може да се справя и да преминава през всякакви препятствия, няма как, ще трябва да се научи да издържа на изпитания.

Когато някой реши да се отдаде на духовното, то едно от първите неща, които той преживява са именно трудностите. Резонно е да е така, защото щом е решил, че повече няма да се поддава на изкушенията, съблазните, зависимостите, малодушието и в крайна сметка на допуснатите грешки, които водят до кармични последствия, би следвало сам да се види, дали наистина той сериозно е взел решение или е просто някакво моментно настроение или мимолетно желание.

Ще каже някой: “Ама нали уж Духът е благороден и състрадателен, пък гледай, сякаш си спомни за моите стари грехове и сега си отмъщава.”

Не, приятели, не. Когато човек се самоопредели и поеме по пътя към Буда Природата си, тогава неминуемо ще се случи така, че ще бъде изпитан – проверен, за всичко за което е дал обещание.

Ето, ако аз реша примерно: “Няма повече да играя хазарт”, или “Няма да слушам демоните в себе си и няма да водя разгулен живот”, или “Повече няма да крада”, или “Няма да правя нищо, което не искам да бъде направено на мен”, или “Възнамерявам да следвам Пътя на Вътрешната си Природа, независимо какъв е той”, и прочие, тогава това мое решение ще бъде посрещнато с радост от Духа, но… Но я сега си представете, колко често сте слушали когато някой се кълне, че няма да пуши, или че ще ходи да спортува, или че ще започва сериозна диета и още и още… Само че най-често това трае много за кратко и после пак започва старата песен.

Да, себе си ние можем да излъжем най-лесно. Можем да подведем близките си и дори ако се кълнем достоверно, енергично и с жар – подобно на политиците, със сигурност ще въведем в заблуждение много хора.

Така е, но Духът не може да бъде заблуден никога и от никой! И ако Той ни дава изпитания, то те не са, за да ни изпита или провери. Те са за да можем самите ние да се видим и да се проверим пред самите нас си.

Всеки, който сериозно поеме по пътя на Духовното, следва да се подготви за трудни моменти. Съветвам ви, в моментите, когато влизате в изпитания – в несгоди, страдания, неволи или някакви черни серии от преживявания, да не се огъвате и да не се поддавате на съмненията, които ще ви спохождат. Съветвам ви да не влизате в колебания и да не подлагате дори на най-малки съмнения ходовете и промисъла на Духа.

Има хора, които на думи са много категорични, жертвоготовни, посветени на Първоизточника, но когато навлязат в трудностите, започват да се съмняват, да се двоумят и в умовете си да се пречупват. Щом се заклатите в ума си и щом сте готови да се откажете от Пътя, то считайте, че сте почти готови за поражение и ще се предадете.

Приятели, в моментите на изпитания никога не се въвличайте в деморализиращи мисли, в съмнения, колебания, в недоволство или роптаене. Така правят само слабите хора, които са готови да се поклонят на илюзиите си. Като сведат глава пред временния си живот, те не предават само Безграничното, те предават и изневеряват преди всичко самите себе си. После какво да очакваме да направят за някой друг…

Независимо кой каква религия изповядва или след какво духовно учение върви, изпитанията ще бъдат налице – не се съмнявайте в това. Това е пътят на Духовното – на всички духовни учители, пътят на очистването, пътят на Божествената ви Природа. И Христос е бил подлаган на изпитания, Буда е бил изкушаван и всички в духовното поприще, без изключение.

Знам, има силно отвратени хора от събитията на живота. Затова, че са били свидетели на непочтеност от страна на някакви духовни лица, те са склонни да отхвърлят, да отричат, да се дразнят и направо да изпадат в истерични състояние само при споменаването на някакъв вид духовност. Това си е чист вътрешен конфликт, противоречия в самите тях, които няма как да не се проявяват и в други сфери на живота. Те носят собственото си бреме навсякъде – демонът на неверието.

Всъщност, когато по време на изпитания – страдания, болки, мъки, непочтеност, омерзения или други негативни преживявания, ви дойде на ум, че Безграничния е или несправедлив, или е заспал, или е равнодушен, бездушен или направо отсъства от света, е добре да си спомните, че Неговите закони поддържат Вечния Безкрай – в миналото, в настоящето, в бъдещето – т.е. във Вечността.

Милиардите слънца, безкрайните галактики, редът в Космоса и Микрокосмоса са Негово дело. Добре би било също да се сетим и осъзнаем кои сме ние – нищожни и невзрачни прашинки, че и да даваме оценка и да ревизираме делата Му.

И най-вече трябва да знаем, че каквото и да ни се е случило в миналото – то е продукт на нашите още по-предишни съществувания и дела. Че каквото ни се случва сега – то е плод от нашите си действия в миналото. И каквото и да ни се случва в бъдеще – то ще е следствие на живота ни сега.

Такъв е законът на Безкрая: “Няма абсолютно нищо случайно! Животът си го правим ние самите и за абсолютно нищо никой не ни е длъжен или крив.” В това се състои и висшата справедливост.

В моментите на изпитания, приятели, си затегнете коланите и както се казва в Онази дебела книга: “Опаши кръста си като мъж”, и каквото и да ви се случва, бъдете готови да го издържите без какъвто и да е ропот. Без каквото и да е разколебаване, без каквито и да са хули или двоумение или слабоволие.

Така, колкото и дълги да са изпитите ви, колкото и тежки да са проверките, в крайна сметка ще достигнете “до другия бряг” – мястото където няма страдания…

Пожелавам ви да сте решителни, силни, непоколебими в пътя на Духовното – “в мястото” на Вечния Безкрай!

Практикувайте всекидневно медитацията си и бъдете изразители – продължение на вашата Буда Природа.

www.neddimov.com

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.