Умът центриран в Истинската Същност

Умът центриран в Истинската СъщКъм вчерашната тема за двата вида дишане искам да добавя, че първото – “Драконовото дишане”, практикуващият може да засипе с огнена енергия или мощно да преобразува всяка отрова, болест, паразит или опасност за здравето и живота ви, след което към нервните нервните окончания ще се отправи ненужната или не хармонична енергия и така тя ще се очисти от тялото.

А за “Ангелското дишане” е характерно, че то, ограничавайки приема на дихателна енергия, принуждава тялото и клетките да употребяват и изгарят собствената енергия, като започнат най-напред от токсините. В смисъл, заради лекото, незабележимото и съвсем повърхностно дишане се получава дефицит на дихателна енергия и така организмът започва да се храни с токсините от тялото, което си е чиста проба очистване. 

Разбира се, не е добре да възпирате съвсем дишането си, а само леко да го ограничите, като го направите повърхностно и недоловимо, за да се получи малък дефицит на дихателна сила. Така за вас ще работи времето, а не усилието.

Има още много неща да се кажат за дихателните техники, било то за зареждащите с енергия, релаксиращите или очистващите, но за тези неща ще говорим някой друг път, защото тук – във ФБ постовете така или иначе трябва да са по-кратки.

Днес ще поговорим за вниманието и ума. По принцип умът ни е склонен да артикулира различни неща безспирно. Това той прави не без наше участие, т.е. ние, впускайки се в ума, му даваме от енергията си да продължи да работи.

Сега, сигурно се сещате, че нашият ум се е усъвършенствал хиляди и милиони години, за да стигне до сегашното си ниво на съвършенство. Умът не бива да бъде отхвърлян, заклеймяван, отричан. Това обаче, което трябва да направим, е да центрираме ума си в Първоизточника в себе си.

Често ще срещнете философствания от недоучили хора, че едва ли не умът е вреден и той е причината за всичките ни заблуди, илюзии, грешки и залитания в пороците. 

Нека да сме наясно. Умът не само, че не е вреден, но е и жизнено необходим и без него животът на човек е немислим! 

Това, което може да е вредно е, когато оставим ума си без надзор, т.е. когато умът се отклони от Същността си. Тогава той може да стане демоничен, съблазняващ се, да бъде обземан от страсти, порочност, привързаност. В такъв случай, умът наистина може да бъде не само вреден, но и унищожителен. 

Но то това важи за всяка друга част на тялото ни. Примерно, краката ни са, за да стоим на тях, да ходим, да танцуваме и въобще да ни служат. Ако краката ни започнат да не ни слушат, какво ще стане? Ами няма да можем да се задържим на тях, ще падаме и ще се удряме лошо, нали така!

Същото е с ръцете – те са полезни, когато ни се подчиняват и извършват работата, която им задаваме. Очите – и те са жизнено важни и когато те се фокусират, наблюдават, фиксират точно определения от нас обект, тогава те са незаменими като орган и сетиво. Но ако започнат хаотично да се движат насам натам, да не можем да ги управлявам или фокусирме, или по някакъв друг начин да е нарушена функцията им, те няма да изпълняват предназначението си и ще са не само бреме, но и ще бъдем в опасност, тъй като няма да можем да оценяваме ситуацията около нас.

Същото е и с ума. Когато умът е центриран в Себе си – Истинската ни Същност, той следва това, към което Същността го насочва като задание и изпълнява точно задачите. В този случай умът е незаменим помощник, сетиво и орган, без който човек е немислимо да съществува.

Ако обаче умът често се отклонява от поръченията на Същността, тогава той започва да прави грешки. Грешките са такива, че разхищава ценна енергия, пилее времето ви, и ви впуска в ненужни усилия, и ви заблуждава. Така човек започва да се чувства отпаднал, да не му стига времето, да се усеща слаб и немощен да се справя в живота. Ето това прави един разцентрован ум!

Естествено, ако умът е на мястото си – в Центъра си, той ще следва заръките на Същността ви, няма да се впуска в ненужни варианти, няма да губи от ценното ви време и няма да се чувствате отпаднали поради разход на сили и ненужна работа. Така няма да изпадате нито в депресия, нито да ви обзема паника, нито да истеричните емоции да изпиват силите ви.

Та това, което днес искам да ви напомня е да държите ума си в Центъра му. Умът не само, че не е ненужен, не е объркващ и не е измамен, но той е еволюирал толкова много години само, за да ни служи вярно.

Е друг е въпросът, ако вие не го поддържате в изправност, не го очиствате своевременно от стреса или менталните замърсявания и формации – тогава, както всяко друго нещо, умът ви ще ви отказва да ви служи адекватно, вярно и навреме.

Щом обаче практикувате медитацията си и съблюдавате хигиена на ума си, умът ви ще може точно да изпълнява функциите си и тогава ще ви бъде верен приятел.

Това е за ума. Не се подвеждайте по акъла на недоучили йогини или гуру, които ще ви казват, че умът е зло. Зло може да бъде разцентрования, съблазняващ, порочния, пристрастен и привързващ се ум – да, той е зло.

Но умът, които е единен с Истинската си Природа и е продължение на Първоизточника, не може да бъде нито зъл, нито разточителен, нито заблуждаващ, нито илюзорен, нито порочен – такъв ум точно ще изпълнява задачите идващи от вашата Истинска Природа. Тогава той ще отразява точно Божествената ви Природа и ще е Неин незаменим инструмент! Такъв ум е ценен дар, а не бреме или опасност.

Приятели, медитирайте всекидневно, за да можете да поддържате ума си в единство с неговата Истинска Същност. Така няма да страдате от недостиг на енергия, на време, на смисъл в живота.

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика.

www.neddimov.com