Бодхидхарма и императорът

Да си духовен, не означава да си без мнение. 

Битува схващането, че ако си се посветил на духовното и живееш живот единен с Духа, то непременно трябва да си като овца – смирен, кротък и да нямаш никакви претенции. В някакъв смисъл това може да бъде и така, защото когато човек е смирен, той е съгласен всичко, което го спохожда в живота – не се противи на съдбата, не е глезен и не проявява капризи. 

За духовния човек не са важни неговите лични желания и той на секундата може да се откаже от всяко едно от тях. Оттам произтича силата на духовния човек, защото, щом той може да се откаже от всяка своя прищявка, копнеж, желание или интерес, той е в състояние да изпълни волята на Вътрешната си Същност. Иначе би тръгнал след интересите си и би игнорирал импулсите идващи от Истинската му Природа.

Заблуда също е всеобщото мнение, че щом някой изрази мнение, то той е подвластен на “съденето” – на осъждането или пък на “маймунския си ум”. Ако кажете на някой, че върви по крив път и че този път ще го доведе до страдания и гибел, то веднага някой фанатично ще се намери да се опита да ви възпре с думите: “Не съди – това не е твоя работа!“

Естествено, че човек е нормално да има своя преценка за всичко, което се случва около него. Ако не може да осъзнае кое е добре да се прави, кое не е добре, то тогава ще е по-сляп и от слепец. Защото физическия недъг да не вижда е едно, а духовната му слепота е направо тъма – невежество.

Та така, ако изразите мнение, веднага някой казва: “Щом като ти имаш мнение, ти вече съдиш и нямаш нищо общо с единството с духовното или Безграничния.”

По това глупаво схващане би следвало да отхвърлим всички духовни учители, адепти, пророци, Дзен майсторите и всички, чиито действия произтичат от единството с Духа.

Можем да вземем примери и от Източната духовна практика и от Западната. Не един пророк е бил изпращан при заблудения или развратения цар или там владетел, за да му каже нелицеприятни за него неща. Така, те са били гонени, преследвани и убивани, заради това, че са си позволявали директно да обвиняват властелините.

Не може да живеете без да имате точна преценка за нещата. Сега си спомням един фрагмент от срещата на Бодхидхарма с императора: “… И ето, когато Бодхидхарма идвайки се приближил, всички видели, че той крачи с една обувка, а другата била на главата му. Императорът и свитата му били шокирани, но си давали вид, че не забелязват. Разменяйки си поздрави те стояли като хипнотизирани и гледали обувките, а Бодхидхарма се смеел.

Пред хората не било удобно да говори и затова, когато всички си разотишли и останали сами, императора попитал:

– Кажете ми моля, защо се правите на шут, или вие правите нас на шутове? Защо дойдохте с една обувка, а другата носите на главата си?

Бодхидхарма се разсмял и казал:

– Защото не мога да не се смея над себе си, такъв човек съм, не отделям голямо внимание на главата си. Краката и главата за мен са еднакви, висшето и нисшето изчезнаха за мен, освен това бих искал да ви кажа, че мен не ме вълнува какво ще кажат за мен хората и бих искал да знаете това още в първия момент на моето пребиване тук. А и вие да знаете с какъв човек си имате работа.

Императорът помълчал малко обмисляйки казаното и след това казал:

– Аз извърших много благочестиви дела, по цялата страна построих будистки манастири. Хиляди монаси се хранят от моите запаси, милиони китайци станаха будисти. Кажете, заслужих ли аз по този начин милост на този свят?

Бодхидхарма погледнал императора в очите и казал:

– Ваше величество, заслуга в това нямате.

Императорът бил силно шокиран, защото много монаси и мисионери са му говорили “Това ще е ваша заслуга, вие ще достигнете седмото небе. Стройте повече, жертвайте повече, обърнете страната към Будизма.”, а сега дошъл този Бодхидхарма и казва, че няма заслуги за това. Но император Ву бил много възпитан човек и той променил темата и казал:

– Тогава ми кажете нещо за святата истина на Буда?

Бодхидхарма казал:

– Нищо не бива да казвам по този повод, защото тя е безгранична и помнете! Свято или несвято, това са понятия на двойнствения ум. В природата няма свято и несвято, природата просто има!

Това вече било много. Императорът бил много обиден, този Бодхидхарма обиждал даже святата правда на Буда, той на мига забравил за своята учтивост и силно възкликнал:

– Тогава кой стои пред мен?

Бодхидхарма се поклонил и казал:

– Ваше величество, и аз не знам!…”

Никой духовен човек няма да се поколебае да каже истината в очите на този, при който Духът го е изпратил, без значение каква ще е съдбата му след това.

И така, добре би било да може човек да прави разлика между това да си злобен, злъчен и осъждащ, и да си искрен, откровен и изразяващ волята на Безграничното.

И друго, не очаквайте от този, които е единен с Цялото – с Духа, да отговаря на очакванията ви, да бъде разбираем, предвидим или пък да се подчинява безпрекословно. Да, той може да е скромен, смирен, благ, но не го бъркайте със слабост, малодушие или невъзможност да действа. Когато има заповедта и ходовете на Първоизточника, той ще ви се стори неузнаваем.

Нека всеки да има своята вярна преценка, но все пак сме длъжни да знаем, че Духът е непредсказуем, неподвластен на никой!

Когато започнете да медитирате редовно, ще узнаете, колко непредвидим е Духът – Истинската ви Природа, и практикувайки ще знаете, че това, което е правдиво и вярно за множеството хора, не винаги е такова и за Духът.

Истината не принадлежи на масата от хора. Нейният Първоизточник е Духът, защото от Него всичко произлиза. От Него всичко се държи и контролира и накрая всичко пак при Него се завръща.

Пожелавам ви упорита медитативна практика, за да можете да сте единни с Истинската си Природа!

www.neddimov.com

1 thought on “Бодхидхарма и императорът”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.