Разпределение на благата

Концепцията за разделение е една от най-големите илюзии, които пораждат порочно мислене. Навикът светът да се възприема като “наши” и “чужди” е в основата на почти всяка погрешна стъпка и след това за всяка кармична определеност.

Делим света на етноси, религии, националност, държави, по разни интереси, на черни и бели, и прочие. Има богати, има бедни, има умни или глупави хора и разделения още по милион признаци. Това са външни белези, които са на повърхността на възприятията. Да, съществуват, но те далеч не засягат Същността на Мирозданието.

Само по едно нещо няма разделение и то е нашата Истинска Вътрешна Природа. Тя е съдържа в себе си всичко живо и неживо. В Нея няма разделения, потискане, отчуждение, незаинтересованост към щастието на другите.

Всъщност, Истинската Природа на всички и всичко е Едно Неразделно свързано Цяло. Това, което разделя света са илюзиите, заблудите, егоизма, мъглата между ума и Първоизточника.

Ето, някой си мисли: “Ще направя така и така, че да стана много богат и ще осигуря за мен, за децата, за близките и роднините ми спокоен и щастлив живот сега и в бъдеще.”

Илюзия е това – илюзия, защото то е подобно на това да осигуриш благоприятни условия само за една част от тялото си. Да, може да има комфорт за въпросния участък, но като цяло няма да си щастлив.

Не можеш да си щастлив, ако си осигуриш благоприятни условия само са един малък отрязък от време. Колкото повече трупаш излишъци сега, толкова по-голям ще е дефицитът ти за в бъдеще. Кармата много точно следи и разпределя благата според заслугите ни.

И какво, ако имаме натрупана някаква положителна карма? Веднага щом тя се изчерпи, ще преминем към негативните “награди”. Цялата Вселена – абсолютния Безкрай, е единен и ненарушим, и ако някой си представя, че той може да се откъсне от Единното Цяло и да бъде отделен от Него, то той се заблуждава жестоко.

Може да си презадоволен в един малък отрязък от време, но неминуемо ще дойде време, когато махалото ще се засили към противоположната страна.

Един духовен човек знае, че без материална осигуреност е невъзможно да се живее. Но ако се презапасяваш и трупаш излишни богатства, това е капан, който ти си поставяш сам.

Благата са разпределени според различните времена и нужди и щом ти си решил да ги вземеш наведнъж, това ще те оголи откъм средства занапред. Все едно да си си разпределил храната, водата, дрехите, според нуждите си във времето, и в един момент да искаш да ги вземеш наведнъж и сега.

Какво ще стане, знаете! Ще стане така, че ще имаш много натупани несметни богатства в един отрязък от време – ще имаш всичко това, което би трябвало да го имаш разпределено за в бъдеще. Така работи кармата и тя е неумолима.

В действителност кармата – това е закон, който работи през цялото съществуване, а не само в един отделен епизод от живота. Представете си например, една компютърна програма, която да разпределя средствата, действията, заслугите, всичко което правим или не правим съответно, според нашата Истинска Природа.

Ако ние изконсумираме всичко предварително, кой ще ни е крив, че после ще мизерстваме. Не можем да обвиняваме Господ, провидението, дяволът или съдбата, че сме лишени от средства! Защото всъщност, ние не сме били лишени, а само нашите неразумни действия са направили така, че без нужда да ги вземем наведнъж и след това да страдаме.

Някой имат чувството, че колкото повече грабят другите, толкова ще са по-осигурени и щастливи. Глупост е това, защото грабейки или мамейки другите, те всъщност ограбват и измват своето бъдеще.

Ние всички сме слети в един Цялостен Единен Организъм и никой не може да бъде щастлив, ако другите клетки от организма са нещастни. Колкото и да се делим на етноси, религии, нации и още не знам по какви признаци, в основата, в Същината на съществото си, ние сме свързани с всички други – с абсолютно всички.

Илюзиите, че аз ще съм щастлив, а за другите не ме интересува, са в основата на всяко нещастие и страдание.

Много дълго може да се пише по този въпрос, но същественото е кратко, и то е: “Всички ние – живите същества, сме неразривно свързани един с друг, и всеки с всеки, както и сме във връзка с “живата” и “нежива” Природа и Абсолютния Безкрай, че е невъзможно да постигнем цялостно щастие, ако нехаем, неглижираме, отхвърляме или отричаме, който и да е друг организъм или Същност”.

Това е един вечен закон, който никога не може да бъде променян, отричан или неглижиран, защото това е законът на Кармата!

И така, когато на някой му мине през ума мисъл, че само аз съм важен, само аз съм възвишен или съм велик, или поставен на високо, то знайте, че това е една опасна илюзия, която води към жестоки страдания. Третирайте тази мисъл, както всички други мисли по време на медитация, а именно:

Когато забележите подобни егоистични идеи да преминават през ума ви, наблюдавайте ги и много внимавайте да не се въвлечете в тях. Не им вярвайте и не им давайте енергията си, за да ги обслужвате. Само ги регистрирайте и си кажете: ето една опасна мисъл, на която аз няма да се поддам, няма да продължа да развивам, и с която няма да се захващам.

Това ще е достатъчно, но ще е необходимо постоянство във времето, защото няма да е от голяма полза, ако в един момент не се въвличате, а след това да и се поддадете.

Никога и в никой момент не се оставяйте да бъдете завладени от подобни мисли!

Пожелавам ви упорита и успешна практика!