Всяко нещо е добро, когато е на точното си място. С техниките на медитация е същото.
Първо следва да се научат основите на медитацията, да се усвоят и затвърдят стабилно и чак след това да се премине към по-сложните техники и приложенията им.
Срещал съм хора, които бързат да се научат “да излизат от тялото си”. Тази медитативна техника за пренасяне на енергийното тяло е много ефективна, но не е за хора, които тепърва навлизат в духовното поприще.
Прекрасно е да владееш такъв вид техники и да си служиш с тях, но послушайте съвета ми: това не е добре да се прави от начинащи или от хора без опит! Това е подобно на някой, който отваря електрическо табло с намерението да направи нещо или да поправи някакъв дефект, но без да има необходимото за това образование.
Какво ще се получи, нали се сещате? Много малка е вероятността да постигне целта си, по-скоро ще го перне токът и е въпрос на късмет дали ще остане цял.
Или друг пример: все едно да се качиш на един мощен самолет, за който имаш бегла представа как се управлява и да го подкараш, че и след това да се пробваш да правиш лупинги, разни фигури и превъртания. Ами да, може и да го подкараш някак, колкото да се пребиеш качествено и без време.
Същото нещо са и медитативните техники. Най-първата медитативна техника е да можеш да следваш естественото си дишане.
Друга начална техника е наблюдението на ума и невъвличането в него. Едва след като се научиш да се захващаш с мислите, да не се въвличаш в работата на ума, можеш да влезеш в Истинската си Природа, да се слееш с Нея и да Я последваш във всичките си действия и дейности на живота си.
Само след като е наясно с водачеството на Вътрешния Пилот – Духа си, само тогава човек може да премине и към по-сложните медитативни практики. Може да излиза извън тялото си, но то по скоро може да се нарече “да навлиза навътре в Същността си” и чрез нея да се отправя в други светове; да черпи информация от Безграничното; да извършва чрез енергията си неща, които не би могъл и да си помисли, че може да направи по физически начин; да влияе и да променя енергиите и дори материята.
Много други операции могат да се извършват чрез Духовната Същност и това не е тайна за посветените. Почти всички духовни общества си служат с подобни методи и похвати. Съвсем друг е въпросът, доколко те умеят и доколко им се получават нещата…
Този, който е решен да постигне връзката си с Изначалната си Същност, той няма смисъл нито да бърза, нито да претупва тренировките или да е припрян в действията си. Посветените знаят, че и най-малкото, най-дребното действие чрез Духовното Тяло, може да има колосално отражение, невъобразим и извънмерен ефект върху външния – материалния свят. Всички знаем как обикновените управляващи прибягват до помощта на посветените в Духовното поприще – примери в историята безброй.
Другото важно нещо е, че за да сме подготвени добре за такъв вид влияния и духовни операции, то ние би следвало да можем да се извисяваме над пороците си, над страстите, желанията, привързаностите и невежеството си. Иначе ще се препънем в тях и няма да стигнем до никъде!
Тази общочовешка поквара в нашите времена прилича на буря, на ураган, който върлува и ако ние останем в него той ще ни люшка насам натам, ще ни издига и забива в земята и ще ни носи и хвърля накъдето си поиска.
Важното е да можем да се издигнем над покварата, над урагана, над полето на действие на торнадото – високо, високо в небето и оттам невъзмутимо да гледаме на нещата такива, каквито са. Не е много трудно да сме над нещата, просто е необходимо да не се залавяме и да не позволяваме да бъдем въвлечени в ураганите на ума.
Седейки спокойно на възглавницата за медитация, или просто медитирайки в движение, независимо в какво състояние и къде се намираме, не бива да потъваме в дребнавите, низките, меркантилните или мерзки мисли, а следва да ги пускаме да минават покрай нас, без да участваме или да им отдаваме значение.
Не може да постигнем нищо чрез духовните си похвати, ако първо, ако най-напред не овладеем безспирния си маймунски ум. Едва след като сме съумели да не му се поддаваме на измамите, на свръхактивността и илюзиите му, едва тогава ще можем да преминем към следващия етап от медитацията, а именно воденето и осъществяването на целите си чрез Вътрешния Пилот – Духа!
Дълга е тази тема, много дълга, но нека сега да ви припомня техниката за медитация, а някой друг път ще я продължим.
При медитация наблюдавате ума си, но без да се захващате с мислите си. Не им отдавате значение и не ги развивате. Просто гледате ума си, без да участвате в него. Така стоейки и невъвличайки се, мислите ще се разредят и ще утихват.
Това ще ви доведе до състоянието на пустия, безмълвен и умиротворен ум – до Извора на всичко съществуващо – Себето ви. Сливайки се със Себе си, вие ще можете да следвате Пътя на Безграничния и да оперирате чрез Духовната си Същност, както и което счетете за необходимо.
Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика и умело да прилагате дихателните и енергийни техники, за да сте Себе си и да можете да постигате определените си цели!
Благодаря!