Спазване на Законите и Синхрон с Духа

Кой знае защо днес се сетих за една българска поговорка, която гласи: “Прекален светец и богу не е драг”. Будисткият и еквивалент е съблюдаването на Средния Път.

Ако някой реши да е прекалено стриктен в спазването на законите, правилата или практиките до такава степен, че да изгуби реална представа за действителността около него, то той със сигурност ще се отклони и от Пътя.

А този, който не е в синхрон с Духа, законите за него ще са като клопка – капан, в който той несъменено ще попадне. Едни и същи неща могат да извисят човек – да го направят единен с Духа, и същите неща, ако не се прилагат в съответното време и мярка, могат да са предпоставка да изгубим себе си.

Всички ние си имаме възможности, които не можем да надскочим. Добре е всеки да знае докъде се простират неговите си граници. Има една японска притча в която се говори за един ентусиазиран младеж, който искал да завърши обучението си колкото се може по-скоро. От такова бързане, човек може само да се бави. И вместо бързо да напредва, от едно безогледно форсиране на силите, можем само да изоставаме от оптималното време за постигането на целта си.

Хубаво е добре да познаваме способностите, силите, резервите, издръжливостта и зоната си на комфорт. Разбира се, в определени моменти ние ще напускаме зоната си на комфорт в името на напредването в духовните и енергийните практики, но това не бива да бъде постоянно.

Гаранцията, че вървим по Средният Път е когато всичко е според силите и когато не надхвърляме естествените човешки граници. Всичко следва да е според спецификата, особеностите и възможностите си.

Не бива да има пресилване, защото то ще доведе до напрежение, а ако напрежението е продължително, то ще предизвика блокиране. А блокирането се превръща в болест или неспособност. Така е с храненето, така е със заниманията, така е с работата и с всичко останало на този свят.

Някой искал да работи много, ама толкова много, така че да постигне някаква финансова цел. Еми да, можеш да работиш толкова и да се пресилваш, но това ще е за сметка на нещо друго – най-често така хората губят здравето си, че и живота си.

Друг искал да направи някаква драстична диета. Да, ще се приведеш в необходимите препоръчителни килограми, но ще загубиш психическата си стабилност.

Трети искал да медитира толкова много, че да постигнел просветление час по-скоро. Може, но най-често така се постигат заблуди и по-дълбоко потъване в илюзиите на егото.

Въобще, приятели, искам да ви каже едно безценно правило: “Не се опитвайте да надскочиш възможностите си”, защото дори и да успеете, това ще бъде само вреда, и както се казва в Книгата на книгите: “И ето – всичко ще е суета и гонене на вятър.”

Нека всеки да си направи трезва преценка за всичко – за храненето, за движението, за работата, за задълженията, за напредването в някаква кауза или за постиженията си. И ако нещо е предприел, което да е в свръхвъзможностите, е правилно да се коригира. Всичко нека да е добре пресметнато според силите и възможностите си.

Това се отнася и за медитативните практики. Нека и те да са с разум, мярка и с естествени усилия.

В никакъв случай не бива да се стига до положение, до което се натрупва напрежение, стрес или разбиващо чувство на вина, че не сме изпълнили предварително поставения план. Планът следва да е според възможностите, а не обратно.

Медитирайте всекидневно и упорито, но в рамките на естествена леснота. Може да ви се наложи и да форсирате, например, ако се борите с някоя болест или там някаква друга гад, която застрашава здравето или живота ви, но и в това не следва да надхвърляте обсега на силите си.

Пожелавам ви успешна медитативна практика!

1 thought on “Спазване на Законите и Синхрон с Духа”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.