Религиите и Първоначалната Истина

Щеше ми се да можех да ви кажа какво е Дзен, но уви Дзен не се поддава на описание, не може да бъде определен, изказан, показан, обяснен… По-лесно ще ми е да ви кажа кое не е Дзен.

Обикновено хората имат формирани разбирания за живота, утвърдени мнения, порядки, ценностна система, правила, по които да се водят и да живеят.

Ако някой не се вмества в тези стереотипи на мислене, чувства или действия, той бива приеман най-малкото за странен, че ако не и направо за луд. И може би в повечето случаи хората да имат основания да мислят така, но това не винаги е вярно.

Въпреки че всички религии имат един първоизточник и той е Духът, живеейки в различни условия, при различен начин на мислене, традиции, порядки, нрави, хората до такава степен са променили първоначалния смисъл на религията, че става неузнаваем. А истинската цел на религията е да свърже отново хората с техния Първоизточник.

И така, зависи до колко хората са праволинейни, фанатични, заслепени от собствената си правота, гордост, похот, алчност или пък от някакви други интереси, те дотолкова внасят привкус, изопачават мисленето си и преиначават истината, че променят религиите и първоначалната истина вложена в тях, става неузнаваема, непонятна.

Самата представа за живота, начинът на мислене до такава степен формират умовете, че ако те бъдат нарушени, човек се обърква и губи почва под краката си.

Затова някои илюзии са толкова упорити и трудно могат да бъдат разрушени, защото макар да са фалшиви, хората се опират на тях, живеят чрез тях и на тях се надяват.

Кое не е Дзен? – Ами всичко, което е саможиво, егоистично, ограничено, повърхностно, откъснато от Единното Безгранично Цяло, не е Дзен.

Ето например, някой е формирал в главата си начин на поведение, разбиране за правилен начин на живот и ценности. И с цената на всичко той ще защитава това свое виждане, защото ако то рухне, ще рухне и неговата устойчивост – психичното и физическото му здраве.

Дзен е сливане с Абсолюта, Духа, т.е. с Безграничния Първоизточник – вечен и непроменим. И тъй като умът на един Дзен майстор е единен с Духа, той не се вписва в ограничените човешки представи. И следвайки Единното Цяло, майсторът не се подчинява нито човешките разбирания, нито на религиозните очаквания. В техните очи той е алогичен, и в зависимост през каква точно човешка умствена призма го пречупва, той може да изглежда странен, луд, посредствен, жесток, неадекватен.

Да, това което е адекватно за Духа, би изглеждало неадекватно, непонятно за хората… И обратно, това което е нормално за хората, за Духа е ограничено, откъслечно, недостатъчно, повърхностно.

Затова, приятели, когато сме се запътили към Себе си, би било много по-лесно, ако пуснем всички представи, ментални формации, мнения, разбирания и житейска опитност. Защото ако се държим за тях, ние не бихме били ефирни, свободни и способни да последваме Духа си – Вътрешната си Природа.

Ако мислите “това е правилно” и “това е грешно”, вие никога не бихте могли да се откъснете от тази представа. А за Духа няма нито “правилно”, нито “погрешно”, защото в различните ситуации, правилното и погрешното могат безброй пъти да разменят местата си.

Присъствието на Духа е навсякъде и във всичко, знанията му са безгранични и затова логиката е всеобхватна. Но погледът на един човек е ограничен, такива са и сетивата му и умът му и затова логиката му също е подобна. С каквото разполага като знание, на такава база построява и разсъжденията си.

Духът е безграничен и затова от човешка гледна точка логиката на Духа е непонятна. Действията на един Дзен майстор може да са неясни, нелогични, неадекватни, неочаквани, необясними, тъй като те са продължение на Духа.

Затова дзен коаните са неразбираеми и не могат да бъдат разгадани чрез обичайния човешки ум. Отговорът им се крие в Духа, но за да бъде достигнат Духа, е необходимо да влезе в Него чрез медитация. Или както се казва в Библията: “Неведоми са пътищата Господни” – те не могат да бъдат схванати.

И когато ви идва да съдите някой и да казвате кое и доколко е правилно или грешно, знайте, че нищо не знаете. Нямате представа откъде идва човекът, през какво е минал, кое го е формирало и в крайна сметка какъв е планът на Духа чрез този човек. И ако този, който го осъжда, е минал по неговия път, дали не би бил много по-лош или грешен.

Лесно е да накажеш някой, но трудно е да проникнеш в битието и небитието в самото начало на Времето, да проследиш пътя му и да го разбереш. Иначе, колко му е да кажеш: “Ето този е лош”, “Този е добър”, “Онзи е боклук”, “А оня пък е гад…”. Ако човек знае планът и замисъла Духа – на Единното Цяло, той не би бил толкова категоричен и не би определял и осъждал толкова едностранчиво света.

Та, думата ми днес беше за това, колко много сме се посветили на илюзиите, на заблудите, на човешките измислици и мними представи за света и вселената. И как ако не се пуснем от обичайните си мнения, концепции и житейска опитност, ние не бихме могли да последваме Духа – Истинската си Природа.

Често може да чуете някой как се хвали: “Това е мое”, “Това ми принадлежи”, “Собственик съм на…”. Един от основните принципи на Духа е: “Да нямаш нищо твое!” – Само тогава Цялата Вселена ще ти принадлежи!

Само не го разбирайте погрешно, защото това не означава нищо друго, освен да не се привързваш към каквото и да е.

Пожелавам ви успешна медитативна практика и скорошно завръщане в Дома на Истинската ви Природа!