Свободата

Свободата е велико нещо, може би най-великото. Едно време героят на Сервантес – Дон Кихот възкликва: “Свободата, Санчо, е сладко нещо. От сладкодумците властимеющи не я чакай – с обещанията ще си останеш. Сладките неща те за себе си ги пазят. Я гледай за година власт само какви търбуси правят. Теб най-много с някое позагнило морковче да те залъжат. Свободата, Санчо, сам трябва да си я вземеш…”

... “Свободата, Санчо, е на върха на копието.”

Да, свободата трябва да се отстоява всеки ден.

Знаменитият идалго говори за външната свобода, но всъщност от вътрешната свобода произтича външната.

Ако търсим само външната изява на свободата, ще си останем затворени. Да, въдворени в собствения си затвор на ограниченията, желанията, привързаността, омразата, ненавистта, егоизма си… Съумеем ли обаче да се научим да сме свободни вътрешно, то това няма как да не се прояви и във физическия ни свят, в който живеем сега.

А какво се получава в днешно време? Получава се така, че отвън – от медиите и от ментално ограничени и затворени хора, ние се поддаваме на инерцията и на обработката им.

Постоянно някой ме назидава: “Слагай маска!”, “Ваксинирай се!”, “Изолирай се, стой настрани от хората, щото е много опасно!”

Опасно е, да, особено ако наплашиш хората до смърт, че: “че няма да стигат чувалите за трупове!” Не, че не опасно за болните хора, но здравите и тези, които са грижат истинскиза здравето си, опасност няма. Милиони, милиарди хора преболедуват този грип, без да имат усложнения и без да умират.

Както външната физическа свобода трябва да бъде отстоявана и защитавана, така е с вътрешната свобода. Ако човек се заблуди и се отнесе в илюзиите, той много бързо ще бъде завладян от духовни и енергийни агресори.

Всеки ден и по всяко време е нужно да наблюдаваме ума си и да осъзнаваме как той мисли, какво инициира и към какво ни подтиква. Ето, изоставили сме ума си да работи, както дойде от само себе си. Добре, но през нас всекидневно преминават различни биополета, които формират в умовете ни мисли, които не винаги са наш продукт.

Всеки, абсолютно всеки, който е бил буден, ще ви каже, че е имал мисли, които сякаш не са негови. И е така! Все едно за един смарт телефон да кажете, че информацията, която е в него, си е негова. Не, не е негова, а той я приема отвън. По същия начин се получава, когато в умовете ни се индуцират, разни мисли, идеи, подтици, които не са наши.

Ето затова е необходимо да сме будни. Защото свободата трябва да се отстоява постоянно. Не е достатъчно да си се освободил веднъж. След това ако заспиш, ще се получи същия ефект, т.е. умът постепенно ще бъде завладян от някаква външна агресия или намеса.

По тази причина човек е добре да наблюдава ума си и да е наясно коя мисъл е плод на негови размишления и коя се е натрапила неусетно, коварно в неговите мисли. Ако човек внимава за вътрешната си свобода да бъде незасегната и не повлияна, то тогава и външната свобода също ще е недосегаема.

И обратно, колкото и свободни да сме външно, ако в душата си сме ограничени, затворени, потиснати, къде ще отиде свободата ни – в тревоги, притеснения, объркване.

Та така, ако ви е мила външната свобода, защитавайте вътрешната си през всеки миг. Един свободен вътрешно човек, не може да бъде владян във физическия свят. Истински свободният може да загуби живота си, но свободата си никога.

Нека медитацията да ви съпътства винаги в живота ви. Ще си медитирате сутрин. Ще медитирате вечер. Но преди всичко ще внимавате в умовете ви да не се промъкват демоните на желанията, на зависимостите, на привързаността и безпрекословното подчинение. Само така човек може да е истински свободен.

Пожелавам ви упорита и успешна медитативна практика!