Завистта

Хубаво е, когато човек може да върши добре своята работа. Всеки от нас е уникален с нещо. Едни строят сгради, други са хора на изкуството, трети са посветили живота си да лекуват болести и т.н.

Случва се обаче понякога някой да се е захванал с нещо, което не му е по характера и уменията. В тези случаи никой не е доволен – нито тези, които практикуват нещо не по волята им, нито тези, които ползват тези продукти и услуги.

За да знаем за какво точно сме родени и какво ни се отдава да правим, най-напред следва да сме наясно със самите себе си. Не просто да подхванем и да се занимаваме с нещо, независимо дали го можем или не!

Ето затова е необходимо да сме единни със Себе си – със Същността си. Колко е хубаво, когато някой върши добре своята работа. Възхищаваме му се само дори само да го гледаме. И обратно, колко е отвратително, когато някой не си знае мястото и прави нещата само за пари.

В днешно време може да срещнете много некадърни хора, които работейки нещо, не знаят какво правят. Пълно е с невежи хора. Всъщност, те не са толкова невежи, колкото са се заели да работят не това, към което ги води сърцето им – духа им. Така е, може да съм много кадърен за нещо, но ако не се занимавам с точната работа, която ми пасва, а съм се захванал с някаква друга дейност, ще съм некадърен.

За да няма такива разминавания, би било добре всеки да познава Себе си. Медитативната практика ви дава точно това – да знаете кое ви е по сърце и кое не е.

По принцип, когато човек е интуитивен, той знае кое може и какво му е призванието. От друга страна, колкото по-дълго работите това, което ви се отдава по природа да правите, толкова по усъвършенствани ще сте в дадената дейност.

Много пъти през живота ми се е случвало някой да ми каже: “Ей дай да се захванем с това, правят се много пари и е добър бизнес!”

Може да е много добър бизнес и за кратко време да се спечели много, но… това, което не е за мен, означава, че не е за мен и аз няма да се занимавам с това, дори за всичките пари на света.

Така е, когато човек знае своето място. А който не знае своето място в живота, той иска да е на мястото на всеки, който преуспява в някакъв бизнес. И когато не може да бъде – просто завижда!

Всъщност, тя, завистта е съзидателно чувство, защото ни кара да се стремим да успяваме. Завистта може да е креативна само тогава, когато ни тласка към творчество в дадената област, в която сме талантливи. Тогава се стремим да работим по-добре и да успяваме.

Завистта обаче, може да бъде много разрушително чувство, когато само идва от някакво разпалено желание за успех, независимо, дали можем нещо или не можем. И когато хората се отдават на завистта, без да имат умения и без да са кадърни за някаква работа, тогава това е унищожително както за човека които завижда, така и за околните.

В нашите географски ширини е много разпространено чувството на завист. Често е силно преувеличена и самооценката. Хората си въобразяват, че могат всичко. Колко често може да чуете: “А, този ли? Той е никакъв, нищо не умее, но просто му върви?”

Това, че хората не си знаят възможностите и не са на точното си място, създава илюзии, че са способни, но видиш ли, те лично нямали късмет!

Не е така, приятели! Изобщо не е така, защото преди всичко, всеки би трябвало да знае, за какво е създаден и кое му се отдава най-много! И тогава, след като човек знае, кое според Вътрешната му Природа е най-добре да прави, няма да има неуспех, когато избере работа според Духовната си натура.

Завистта, омразата, ненавистта, пренебрежението, ревността, алчността не са добри съветници, защото от тях идват и болестите и несполуките в живота. Още щом човек усети, че в него се надигат някакви подобни недобри чувства, следва да задейства осъзнаването – медитацията си. Така няма да даде енергията си на тях.

Най-добрият начин да знаем за какво сме родени и какво най-много би ни се отдавало да правим е да медитативната практика! Когато медитираме, ние пускаме всички мисли, които възникват в нас, но без да ги развиваме, без да се захващаме за тях и без да им позволяваме да ни въвличат във вихрите си. Не спираме мислите, не ги оценяваме и не ги подбираме. Оставяме ги да се появяват, но внимаваме да не се фиксираме върху тях.

Така, постепенно мислите ще утихнат и ще навлезете в пустото, безмълвно, умиротворено състояние на Истинската си Природа. И от Нея – от Истинската ви Природа ще произтече интуицията ви, за какво точно ви е предопределила Майката Природа. Кое ви се отдава да правите най-много и в кое ще имате успех. По този начин ще знаете кое е вашето амплоа и на кое да посветите живота си. Така успехът ви ще е гарантиран!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика!