Духовността и пътят към Спасението

Животът продължава, а също продължават и илюзиите, в които се вкарваме или самите ние, или това е от внушенията на външния свят.

Всъщност, ако в самите себе си нямахме заблуди и самозалъгване, то те щяха да изчезнат за нас и от външния свят, т.е. външния свят нямаше да може да ни влияе.

Продължава сериозната обработка как властите са загрижени за спасението ни от продължаващата пандемия. “Грижовните” управляващи и “разтревожените” медии всячески се опитват да ни внушат как цялото това внимание има само една цел – спасението на хората.

Чудя се защо през всичките изминали години никой не се е грижил и не се е изписало дори наполовина от това, което се тиражира сега за корона вируса. Има толкова много страшни болести, от които хората умират, но ако искате да научите нещо за тях, трябва доста да се поизпотите, докато намерите някаква полезна информация.

Хората си отиват преждевременно от този свят поради инфаркти, инсулти, сърдечна или белодробна недостатъчност, бъбречни заболявания, от разни проблеми в кръвоносната система, тумори, генетични заболявания и прочие.

Но не, та не, пазете се само от корона вируса. Нищо друго не е важно и почти нулево внимание към другите проблеми.

Това, че атмосферата на земята се затопля и че се унищожават горите и се замърсяват океаните, и че изчезват животински видове, и че вървим към самоунищожение не е важно никак даже. Корона вирус и това е!

Има много по важни неща от това, в което си губят времето средствата за масова информация, но ще им обърнат внимание едва тогава, когато вече е станало твърде късно.

Нещо да сте чули и някой да е видял да се говори за духовност и за единство със законите на Безграничното – не, абсурд. Слепота и глухота е обзела човечеството и както казва онази мъдра поговорка: “Няма по-глух от онзи, който не иска да чуе и няма по-сляп от онзи, който не иска да види”.

Самозабравеното човечество пак си помисли, че е всемогъщо, вездесъщо, недосегаемо и може да прави каквото си поиска и каквото му мине през ума. Добре, ето сега вече настъпиха времената, в които ние хората ще може да видим плодовете на своите дейности и на “напредничавия” си ум.

Ако досега можехме да се поправим сами – да се коригираме и да се отвърнем от погрешните пътища, сега вече това няма да зависи от нас. Защото, ако зависеше от хората, те биха се самоунищожили вървейки след заблудите си и извращенията си.

Майката Природа ще се погрижи за живота на земята, но за своя си живот би следвало да се погрижим ние самите. Нека светилата на науката сега да се погрижат за собствения си живот, вместо да се опитват да ни убеждават с всички сили как трябвало да спазваме световните мерки против пандемията. Как ще спасите вие самите себе си, глупаци?

В духовността е разковничето на спасението, а не в глупавите ви ваксини и тем подобни измишльотини. Не им се ще много да се говори за духовност, тъй като ако трябва да се съобразят със законите на Духа и духовността, ще трябва личният им живот, а и животът цялото човечество да се промени коренно.

Духовността предполага всичко това, което е писано в Свещените писания, независимо кои. В същината си те са едни и същи. И на изток и на запад, и в древните времена и в скорошните там се казва едно и също: “Считайте другите като Себе си”. И няма истинска и неопорочена религия, която да не го казва и проповядва това.

Но това не е много за предпочитане за тези, които са заслепени от интересите си, защото как ще използватеш другите, ако ги считаш, че те са ти самият?

Та така, навлязохме в интересни времена, в които духовното само ще напомни за себе си. Нещо повече даже – не само, че ще напомни, но и ще направи така, че никой да не е в състояние да не го последва и да не се съобразява с него.

Ето, те вицовете започнаха – тези държави, които са “най-послушни” и ваксинирани, те са най-атакуваните от пандемията. Но това е само началото!

Спасителните ходове в тези времена са само едни – да се научим да слушаме и да последваме законите на Духа! Само в това ще има полезен ход – в нищо друго! За да може човек да следва Духа си, ще се наложи да поработи върху това.

В началото на времената всеки е можел без усилие да следва Вътрешната си Същност, но с опорочаването на живота и с отклоняването на ума от Същността си, сме изгубили тази ценна способност.

Сега, когато се упражняваме в медитация, постепенно ще възвърнем изгубените си функции и възможности да следваме Изначалното. Първоизточника, Създателя е във всеки от нас, но е нужно да се обърнем към Него и да го последваме.

Медитацията е техника за утихване и умиротворяване на ума. След като умът е станал безмълвен и непоклатим, тогава човек може да следва своята Вътрешна Същност – Вътрешния си Пилот, които чрез интуицията му ще го водят към спасението.

Да, към спасението от кармична обремененост и към спасението от земните опасности и катаклизми!

Пожелавам ви упорита всекидневна медитативна практика!

6 thoughts on “Духовността и пътят към Спасението”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.