Натрупаното богатство е проклятие

Рядко си даваме сметка от кои неща наистина се нуждаем и в каква мярка.

Ето например, повечето хора си мислят, че колкото повече спестявания натрупат, толкова по-сигурно ще е бъдещето им и съответно ще са щастливи. Само че, когато човек пребивава повече в материалното, той не може да усеща фините, невидимите закони и последствия от тях.

Как да знаят такива хора, че натрупаното богатство е проклятие. Не, не говоря, когато хората имат пари и използват тези пари, за да работят и да правят по някакъв начин живота на другите по-добър. В такъв случай това не е натрупано богатство, а е материал с който те служат и са в помощ на другите хора.

Думата ми е за тези хора, за които парите и богатството се явяват като вид подсигуряване и средство за наслаждение. Голяма глупост е това, но те никак не могат да проумеят този вид закони, защото изцяло живеят в грубата материя и така те са станали нечувствителни, слепи да видят отвъд желанията и празните си блянове. Неспособни са да се замислят, че парите са създадени, за да ни служат и да правят живота ни по-лесен, по-удобен.

Всъщност, ние всички сме свързани един с друг – както духовно, така и с всички връзки и закони на Безкрая. Като изчерпвате ресурсите на другите и ги замразявате само за себе си, вие в действителност поддържате нещастието им.

Те, естествено, на свой ред ще се стремят да излязат от мизерното си положение и ще правят всичко възможно – включително ще отправят молитви, за да променят живота си. Това неминуемо ще рефлектира върху този, който е акумулирал и задържа парите, т.е. върху възможностите на другите да са задоволени и щастливи.

И ще се случи така, че по неведоми и неразбираеми за хората начини, които те наричат “случайности” да загубят всичко натрупано. Така това ще бъде формулирано като “лош късмет”. Само че това не е лош късмет, а за абсолютно точна закономерност.

Хората, които трупат несметни богатства, неминуемо ще ги загубят, ако не веднага, то скоро. Едни се отдават на пороци, други се разболяват, на трети наследниците на бърза ръка, почти светкавично профукват всичко. Такива са законите на Необятното.

Дори да не говорим за пари, богатства, имане, ако в някой има прекомерна амбиция, водеща до алчност, това пак ще се отрази негативно. Ето, когато говорим за медитация, някой може да си помисли, че е добре да се медитира безогледно, безразборно, сляпо, фанатично. Голяма грешка!

Медитацията е средство, което да използваме, за да се завърнем в Истинската си Природа, а не е просто някаква фикс идея. И ако ние не прилагаме медитативните техники според предназначението им, то те вместо храна могат да се окажат бреме.

Същото с религията, вярата, в службата към Бог и прочие. Всяко нещо е хубаво, когато е на точното си място и е със съответната разумна мярка.

Ние сме човешки същества със своите ограничения и строго определени възможности. И ако не се съобразяваме с тези свои дадености и параметри, ние много бързо ще стигнем до края – до ръба на разумните способности.

Много трябва да внимаваме да не се превърнем в роби на парите, на икономическите средства, кариерата или пък примерно поддържането на авторитет сред хората.

Безспорно, всички тези неща са важни, но все пак нека да знаем, кое е най-важното за един човек. Това е той да е щастлив. А да е щастлив може само ако е единен с Вътрешната си Природа.

Тук пак трябва да направим едно уточнение и то е, че ние сме ограничени от човешката си същност дори в това да сме Себе си. Имаме ограничени способности на внимание, издръжливост, психическо натоварване и затова сливайки се със Себе си, следва да сме нащрек да не се опитваме да надскочим възможностите си.

Затова Дзен учителите казват: “Медитирай без медитация”, т.е. в смисъл, не напускай естественото си човешко състояние, защото това ще доведе до напрежение, сковаване, разсейване или блокиране на вниманието и психиката.

Тук е възможно да бъда разбран погрешно! Медитирай без медитация, не означава, че е добре да напуснеш съвсем медитацията. Но означава и че не бива дотолкова интензивно да медитираш, че това да ти стане бреме, товар и затормозяване.

Сега ще попитате къде и каква трябва да бъде мярката, нали? Мярката е вашето свободно, непринудено, естествено, необременено, удобно състояние в ежедневието.

Ако усещате, че медитацията ви затормозява, намалете я, разсейте се до степен, в която ви е комфортно и лесно. А ако усещате, че медитацията ви е недостатъчна, тогава увеличете я, направете я ефективна.

Подобно на дишането, медитацията се прилага според необходимостите. В спокойно състояние, дишането е естествено, незабележимо, леко. Същото е с медитацията.

Обаче, потрябва ли ви повече кислород и сили, дишането се увеличава, задълбочава, забързва – същото е с медитацията и повишаването на вниманието, когато имате необходимост от овладяване на ума или обектите вън от вас.

Така е с всичко, нали? Както не е добре да имаш излишък на мазнини и телесна маса, така не е добре да имаш и много богатства, защото те ще те тормозят, ще увреждат здравето ти и ще загинеш преждевременно.

Както не е добре да имаш повече от необходимия кислород, защото това ще доведе до замайване и колапс, така не е добре да трупаш злато и пари. Разбира се, че те са необходими, но… само дотолкова, че да посрещнеш нуждите си и да имаш някакви разумни резерви.

Не ставайте роби нито на парите, нито на богатствата и авторитета си, нито на медитацията и духовните практики! Всичко, което е в повече и не е с разумна мярка, може да стане причина да се самоунищожите, което не е най-лошото. Най-гадното е, че ще проектирате в бъдещето си карма, която ще се наложи да отработвате дълго, дълго време.

Не бъдете роби на каквото и да било, дори на амбицията да сте Себе си! Точно обратното – Бъдете свободни, използвайте всичко според предназначението и мярката му и… ще сте Себе си, а това означава да сте Щастливи!

Пожелавам ви упорита медитативна практика!

2 thoughts on “Натрупаното богатство е проклятие”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.