Целта

Колко много са се отдалечили хората от Себе си и Майката Природа, че обикновени неща им се струват като невероятни, екзотични.

Какво по-естествено има, когато човек е със силна енергия, да може да преодолее без проблем всякакви болести. Колко обичайно е, когато сме в кондиция, в добро самочувствие и настроение, и живеейки така животът да е наистина добър и хубав.

Колко е нормално, когато хората се срещат да се поздравяват и когато са готови, отзивчиви да помогнат на някой, който е изпаднал в немилост или има нужда да му бъде подадена ръка.

Колко хубаво е когато можем да съчувстваме на другите, да не ги обиждаме, а да ги разбираме. Колко истинско е хората да не лъжат, да не мамят, да не крадат, действията им да не са обзети и продиктувани от похот, и да не правят това, което не биха искали да им бъде направено на самите тях.

Напълно естествено е човек да може да усеща Вътрешната си Същност и да върви в такт, в единство с Нея и с Нейните ходове. Това са абсолютно нормални неща, само че за хората от нашето съвремие тези неща са толкова трудни, непосилни, нежелани и неприемливи, че чак са станали немислими и ненормални.

После се чудим защо сме толкова нещастни, макар че имаме всичко необходимо, за да сме щастливи. Дори всички желания да ни се сбъднат – да имаме коли, вили, имоти и да сме обезпечени за много години напред, пак нещастието ще е дълбоко вкоренено в душите!

Защо е така ли? Ами защото търсим щастието в материалното благополучие и финансовата осигуреност. Нищо, че планетата Земя се върти в нищото. Без значение е, че Слънцето не е захванато за нищо твърдо – за никъде. И без да обръщаме внимание, че светът е устроен по други закони, различни от нашите представи за стабилност, надеждност, сигурност, просперитет.

В основата на света стои Невидимото, Неразбираемото, Необхватното. А ние хората бихме искали всичко да знаем да можем и да контролираме всичко.

Ще ни се в основата на мирозданието да е Видимото, Обяснимото, Удобното за контрол! Това обаче никак не е така, никак!

Ето сега, пак пламва пандемията и хората вместо да се замислят, откъде се инициира и какво ни казва тази болест и какви изводи да си направим от нея, ние се чудим коя ваксина по-напред да си поставим, за да сме сигурни, че сме далеч от смъртта.

Човечеството стигна дотам, че даже подчини почти всички религии да внушават на хората страх, маловерие, безверие. Като че ли една болест е по-силна от Духа – Създателят на Необятните Вселени.

Да, Безграничният Дух казва кога една болест да възникне, как и доколко да се развие и как да замлъкне – да изчезне от света. Това е още преди болестта да е в обхвата на материалните измерения!

Какво ни внушават религиозните водачи ли? Стойте си вкъщи, молете се там сами – може на килимчето, може пред иконата, може, но бъдете вкъщи далеч от заразата!

Ех, глупаци, такъв ли пример ви даваха светите люде – божиите хора? Така ли ви съветваха, да се скриете в миша дупка и да цвърчите от страх?

По този начин пандемията няма да престане, а ще намира нови и нови начини, нови сили да ви притеснява дотогава, докато намерите пътя към Безграничното в Себе си.

Ще настъпва все по-голям глад, все по-големи притеснения и угнетения, докато не погледнете към Вечната Изначалната Природа на света. И нека да не ви лъжат разни “светила”, които казват “ваксинирайте се” и всичко ще приключи.

Ето, има страни, в които са ваксинирани почти всички, но отново са пламнали и това ще продължава навсякъде. Това ще продължи да обзема света макар и плавно, защото целта на Безграничното не е да ни тормози или унищожи, а да ни тласне към осъзнаване!

Нищо, знам, че много хора сега няма да повярват на казаното, но има време, ще гледаме кой ще се смее последен, въпреки че работата въобще не е за смях.

Най-доброто нещо, което всеки може да направи за себе си, за близките, роднините и света е да тръгне към осъзнаването. На хората, които са осъзнати и обърнати към Изначалното Състояние, лесно ще им бъде показан Пътя и начина за спасение, а на другите – кой знае.., когато са готови – тогава.

Като минат през всички кръгове на Ада, щат или не щат, ще се осъзнаят – къде ще ходят. Та така, чувствителните, разумните, свързаните с Вътрешната си Същност люде, лесно ще намерят изход и от най-тежката и трудна ситуация, защото ще следват полезните ходове идващи от Истинската им Природа. За тях спасението не е далеч.

А на твърдоглавите и тъпоглавите ще им кажа: “Вървете накъдето сте тръгнали и когато разберете, че сте обречени да се хвърлите в пропастта, върнете се и се осъзнайте!”

Ще живеем, ще гледаме и ще ни идва да се смеем, въпреки че всичко това въобще не е за смях!

Тъжно е, когато някой върви към унищожението си. Но нищо, животът е безкраен, така че има време… Дано по-скоро да разберете Себе си, тогава ще сте спасени наистина!

Пожелавам ви упорита медитативна практика, за да знаете Себе си и полезните ходове идващи от Безграничното!