Преценката

Ако не сме наблюдателни, стриктни, коректни към самите себе си, как ще можем коригираме външния – заобикалящия ни свят.

Както човек се отнася навътре към сoбствените си слабости, такова е отношението му и към външния свят. Ако нехаем към собствените си пороци и зависимости, това създава подобен стереотип и за погледа ни вън от нас.

Често пъти ще чуем някой да казва: “Не съди!”

Бъркат се тези понятия и то ежедневно, защото ако човек няма точна преценка, той не би могъл да постави на място нито вътрешния си, нито външния свят.

Няма как да нямаме преценка и точно знание кое е правилно и кое грешно. Така ще приличаме на слепци, които не знаят накъде вървят!

Ако във вътрешния си свят, в психиката си, аз оставям да се ширят лошите навици, пороците, слабостите, то е съвсем в реда на нещата да съм същият и към света, който ни е вън от нас.

Ако не внимавам в храната – какво постъпва в тялото ми ежедневно, ами тогава аз ще изложа тялото си на риск и болести и никакви ваксини после няма да ми помогнат.

Ако не внимавам какво става в ума ми, той може да генерира енергия, която впоследствие да разболее или да унищожи тялото ми.

Ако не внимавам в постъпките си, също бих рискувал щастието си.

Същото е и със света вън от мен, защото, ако не съм буден кои ще са ни управниците, то те могат да направят с мен същото, както и неконтролирания ум или вътрешните енергии на тялото.

Ето, толкова много време управниците ни бяха като нас самите – една средностатистическа извадка от народа. Е, ами не са ли те също като тези, които са ги избрали активно или пасивно – с безразличието си.

Толкова много години кражби, безочливи лъжи, лицемерие, корупция, пладнешки грабежи! Всички се възмущават, разбира се, но когато трябва да станат като един, да излязат от къщите си и да изкоренят тези беззакония, народът сякаш е незаинтересован – като че ли тези неща него не го касаят и не се отнасят за него.

Нещата с вътрешния ни мир и паразитния ум са подобни. Всеки знае, че пороците са пагубни и че лошите навици водят към беди, или че необузданите желания водят към заробване на ума и деградация, но хората по инерция и примиренчески си я карат по старому. “Върви както върви теле към клане”, се казва в една престара поговорка.

Да вземем за пример тютюнопушенето. На всяка кутия е написано “Пушенето е опасно за вашето здраве” и т.н. Кой го е еня? То това може да са научно доказани твърдения, но то не се отнася за нас, нали така?

Е, същото е – както хората се отнасят към собствените си пропуски и слабости, така се отнасят и към външния свят.

То това идва от един друг принцип: Колкото сме духовни, такъв ще е и просперитетът ни, такива ще са и сполуките ни и щастието ни.

В такъв случай няма на кой да се сърдим.

Ето днес е един такъв ден за размисъл. Нека да помислим трезво тогава! Да помислим, но с Големия си Ум идващ от Същността ни!

Сега се сещам за една древна поговорка, която гласи: “Дори този, който не иска да прави избор, избира”.

Днес нека да е денят за размисъл, какви да сме занапред и вътрешно, и външно. На никой не му харесва да страда, а прави такива постъпки, че страданието да е неизбежно.

Пускайки пороците да се разпореждат с ума ни, това води до лоши постъпки и до лоша карма. Пускайки измамниците да се разпореждат с бъдещето ни, това също води до беди, неволи и страдания.

Нека да се мобилизираме и да започнем да въвеждаме в синхрон с Вътрешната си Същност, както вътрешния си свят – ума си, така и външния мир около нас – средата в която ще допринесе за добрата медитативна практика и реализацията в духа.

И последно: Ей хора, не стойте безучастно и не гледайте как измамниците, лъжците, крадците разграбват бъдещето – вашето и на вашите деца!

Тези неща ви касаят и то директно, пряко, лично – отнасят се за вас самите!

Съберете силите си и сами определете какво да бъде за напред – направете своя избор!

Пожелавам ви успешна медитативна практика и ум, който да е реално продължение на Истинската ви Природа!