Учител и ученик

Много духовни учения са оставени през различните времена. Те са давани на хората според особеностите на времето, средата, манталитета им.

Много често се споменават думи като “ученик” и “учител”. Да, вероятно се налага такова разграничение, въпреки че на мен точно такива формулировки не са ми по вкуса.

Не са ми по вкуса и нрава, защото всеки може да бъде едновременно и ученик, и учител, че и академик в духовното поприще.

Всеки, когото срещнете по пътя си може да бъде едновременно най-малко и с трите титли. Нещо повече, едно животно – куче, котка, кон, кокошка, буболечка, мравка или дори вирус или микроб, може да бъде по-добър преподавател и от най-добрият духовен учител.

Духовният учител може да ви каже много и различни неща, докато животното с поведението си или дори с бездействието си може да ви отговори точно на дори не зададен въпрос.

Даже камъните и “неживата природа” могат да ви изнесат такава беседа, че след нея да нямате нито въпроси, нито каквито и да са неясноти.

Ще попитате как? Ето така без думи Майката Природа, Земята, Слънцето, Небето могат да ви кажат толкова много неща, колкото и най-словохотливия и сладкодумен духовен учител, не може.

Когато търсите отговор за нещо или знание, ако се усамотите и попитате Вътрешната си Природа, Тя чрез заобикалящата ви среда и участниците в нея ще ви отговори с прозрение, което никой друг не би могъл. Затова, приятели, на мен не ми допадат тези думи “учител” и “ученик”, защото ролите мога да бъдат разменяни непрекъснато.

Аз не считам себи си за никакъв учител, нито пък смятам някой за ученик. За мен всеки от нас е продължение на единното Цяло и като такъв следва аз да се отнасям към него. Няма учители и ученици, няма глупаци и мъдреци, нито грешници и светци, защото всички сме и едните и другите само, че по различни времена!

Пожелавам ви упорита практика и да умеете да се учите от Себе си и Майката Природа!