Практиката изисква жертви

Практиката – медитативната практика, както всяко друго сериозно занимание, изисква жертви. Е, не чак жертвоприношения, но дисциплина и упорита последователност – да.

Още повече, че ако някой иска да е сериозен човек, няма как да не си държи на думата. Това важи за всеки и още повече за мъжете.

Всичко е свързано. Характерът се изгражда с определено отношение към себе си, към хората и света. Ако нямате силата да отстоявате, да удържите дадената дума, трябва да се приготвите за трудни дни за в бъдеще.

Каквото е отношението ви към външния свят, такова ще е отношението и към самите себе си.

Нали, няма да ви е никак удобно, ако слънцето един ден изгрее, а после няколко дни да го няма никакво. Не само, че няма да удобно, но и ще е фатално за живота на планентата.

Нали няма да е добре, ако океанът един ден е в неговите си владения, а на следващия ден да залее цялата суша. Не само, че няма да е добре, а ще е унищожително.

Нали няма да ви е комфортно, ако един ден земята има атмосфера – въздух, а в следващия момент тя да се премести някъде в космоса. Да, не само че няма да е добре, но животът не би съществувал на земята.

По същият начин би трябвало да се отнасяме към медитацията, защото ако всичко друго имаме, но ако не сме във връзка със Себе си, това е по-лошо дори и от смърт.

Защо е по-лошо ли? Ами по-лошо е, защото ако сме прекъснали или отслабили връзката със себе си, тогава ние ще сме под владението на изкушенията – на зависимостите, пороците, страстите, привързаността и отвращенията. И като сме под тяхно владение, ние ще бъдем управлявани от тях, а това означава, че ще натрупваме все повече и повече карма.

Смъртта сама по себе си не е страдание, но ако тя ще ни запрати някъде да берем плодовете на това, което сме натворили приживе и особено, ако сме насъбрали негативна карма, то това е истинският ад.

Неизбежните страдания вследствие на лошата карма са това, от което всеки изпитва отвращение. Има начин да се справим, ако следваме Вътрешната си Същност, няма да има и карма. Защото кармичните наслагвания са вследствие на това, че не сме единни със Същността си.

Ние всички сме различни и затова никак не е правилно да мерим действията на другите с нашия си аршин. Един по природа е воин и е правилно той да извършва действия, които са присъщи на същността и дейността му. Друг е по-чувствителен и принадлежи към сферата изкуствата. Трети е строител и тези му качества идват от Вътрешната му природа.

Какво ще стане, ако воина започне да съди според неговата си мярка. Ами той ще иска винаги всички да са под строй и да изпълняват заповедите му, независимо, дали това е в противоречие с тяхната Вътрешна природа.

Или какво ще стане, ако някой човек с по-фина и ранима душа гледа на воина. Разбира се ще се възмути от неговите действия и характер, защото според него, това което прави, ще е жестоко, неприемливо, немислимо.

Затова, не е правилно да прилагате твоята мярка и съвети към другите хора. Нещо може да е добро за вас, но да е вредно и дори унищожително за някой друг, който не е така устроен и наклонностите, които идват от Същността му са с друг характер, друго амплоа и възможности.

Сега, аз не искам да изпадам в положението на някой, който дава неуместни съвети или да налагам моите си виждания към другите, защото това не само че няма да е правилно, но може и да е вредно понякога. Обаче, искам да ви обърна внимание върху това, че всеки човек има необходимост да е в синхрон с Вътрешната си Природа.

Разбира се, различните хора имат различни медитативни предпочитания. Един обича и е склонен повече да се движи – за него ще е подходяща повече двигателната медитация. Друг е по-емоционален и по-добра връзка със Себе си ще прави като се занимава с някакво изкуство. Да потънете в любимите си занимания или хоби, така че да не се въвличате в ума си, е истинска медитация. Трети харесва повече интелектуална дейност, тогава ще е по-удачно да се центрира в Себе си като наблюдава ума си.

В никакъв случай не казвам, че всички трябва да правим едно и също, но така или иначе, по един или друг начин би било добре, ако всеки намери точния път – метод за единство със Себе си.

Има хора, които са устроени така, че по-лесно влизат във Вътрешния си Ритъм, чрез дишането. Няма лошо, ако така го чувствате, така го постигайте.

Обаче, точно както всички сме устроени да се храним, да приемаме течности, да дишаме, така и сме устроени да следваме и да сме в единен Такт с Вътрешната си Природа. Не сме ли в единство със Себе си, това генерира карма и съответно страдания.

Някой сега може да възкликне: “Ама, аз не искам да медитирам по никакъв начин, на мен ми е добре като вземам дрога, или се отдавам на разврат, или като се оставям на зависимостите си – примерно към хазарт или чревоугодничество.”

Не, това не е идва от твоята Истинска Природа, това идва от илюзиите, заблудите, лошите навици, от погрешния начин на мислене и извратена емоционалност. Това се наказва от законите на Природата и от Безграничната Пустота.

Да, може да не си според мярката и съветите на някой друг, но задължително следва да си единен с Вътрешната си Природа. Това е неизменен вечен закон.

Или пък друг ще запротестира: “Ама, нали аз съм аз, защо ми е нужно да се свързвам със Себе си, аз не съм двама човека, в мен няма раздвоение?”

Разбира се, че ти си, си ти. Но когато човек е в плен на илюзиите, слабостите, пороците, зависимостите, привързаността, лошите си навици и изопаченият начин на мислене, той не принадлежи на Себе си. В такъв случай човек принадлежи на менталните формации, на желанията, на пристрастността, алчността, завистта, гнева, страха, егоизма си и прочие.

Така че не се възмущавайте, а се задълбочете в Себе си и ще знаете къде точно сте Себе си, къде се двоумите и отклонявате, и къде жестоко сте се отдалечили от Истинската си Природа.

Има един типаж хора, които така са се разглезили, станали са капризни, раздразнителни и кисели, че протестират и са способни “от девет кладенеца вода да донесат” – не желаят да помислят върху това, за което говоря, но това си е само за тяхна сметка. За тях госпожа Карма е приготвила страданията.

Когато човек изстрада достатъчно, започва да се замисля къде е сбъркал и как повече да не се разминава с Вътрешната си Същност, тогава ще дойде тяхното време и те живо ще се заинтересуват от практиките.

Ако някой е забравил техниките за медитация, може да кликне върху централната картина (със сключените ръце) на групата и да си прочете нещата отново.

Пожелавам ви упорита и успешна медитативна практика!

2 thoughts on “Практиката изисква жертви”

  1. Анонимен

    Ех,Нед…Много дълбоко разяснение е това! Ако човек истински желае да постигне синхрон със Себе си, ще го препрочита всекидневно. В този си постинг казваш всичко, от което се нуждаем – без натрапчивост, със задълбочени обяснения.
    Благодаря ти!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.