Желания и не желания

Преди всичко желанията и не желанията са причината за цялото падение в живота и влизането в кръговрата и зависимостите на живота и смъртта.

Веднага някой ще ме прекъсне: “Желанията са в основата на живота, как може да казваш, че те са причина за падение или объркване?”

Разбира се, че всичко което присъства в света, си има неговото си точно място и няма нищо което да е ненужно. Ето например, ако човек няма желание, той дори няма да е способен да се нахрани, да задоволява нуждите и да изпълнява функциите си.

Ако някой е без никакви желания, то той би бил един болен човек, който не би усещал, чувствал, знаел от какво точно има нужда.

Когато говорим, че желанията и не желанията са причина за всичките ни нещастия, би следвало да знаем какво точно означава това. Означава, че не бива да има нито едно желание, което да не можем да подчиним или да неутрализираме. Само така бихме могли да имаме власт над себе си – над изкушенията, съблазните, слабостите си.

Ако човек се издигне над необузданата си пристрастност и влеченията си, той ще е способен да следва Вътрешната си Същност, вместо да върви сляпо след пороците си.

Иначе, нека да си представим, че сме обзети от някое силно чувство, някаква ментална слабост или пристрастие. Как тогава ще сме в състояние да следваме Вътрешния си Път?

Примерно, ако сме били в медитация и сме съумели да прозрем Пътя и да вървим само в Неговите стъпки, ние би следвало да можем да преодолеем всяка слабост, която е пречка към Пътя.

Ако Вътрешната ни Природа ни дава увереността и знанието да направим полезните си ходове, как ще можем да Я последваме, ако не сме потушили страстите си, ако не сме надмогнали страховете си, ако нямаме власт над горделивостта си или ако не сме обуздали гнева си?! Как? – Никак.

За да сме в състояние да знаем Пътя, следва да медитираме и така да стигнем до Вътрешната си Същност.

Другото не по-малко важно качество, без което е невъзможно да се върви в стъпките на Пътя, са волята и дисциплината. Без тях е като да знаеш всичко, но да не го спазваш.

Да, интуицията ви ще ви показва Пътя на освобождението от зависимостите, подражанието, заучените стереотипи на мислене, вмешателствата, пристрастията, привързаността, желанията и зависимостите. Но решимостта, волята, дисциплината, ще са тези, които ще направят така, че вървите твърдо по Пътя, без да се разколебавате, без да сте малодушни или неуверени във възможностите си.

Тези две качества са безценни по пътя към завръщането в Истинската Природа:

1. Интуицията – знанията идващи от медитацията и

2. Волята, дисциплината и решимостта да следваме Пътя.

Ето затова човек би било добре да е над всички неща – за да може да ги преодолява и да следва Истинската си Същност.

Иначе е парадоксално, но същевременно е ежедневие – когато следваме не Вътрешния си Път, а това което ни диктува навикът или внушеният ни от живота начин на мислене, чувства, подтици

Сега сякаш чувам как някой възмутен се противи: “Не би ли било правилно, всичко да се случва спонтанно и така, както природата ни го диктува отвътре, без прилагане на воля? Защо да прилагаме воля и дисциплина, това не е ли вид насилие?”

Не, не е насилие. Насилие е дрогата, насилие са пороците, насилие са слабостите, зависимостите и страховете под които сме попаднали и на които сме станали роби. Това робство води в ада на мъките и страданията за дълго време.

Истинското освобождение е да надделееш над всичко това и тогава нещата наистина ще се случват от само себе си! Но дотогава се изисква човек да се постарае, за да добие знанието на Вътрешната си Природа, да се откопчи от пристрастията, желанията, страховете, гнева, горделивостта си и всичко което работи против свободата му.

Медитирайте, приятели, всекидневно и бъдете несломими по пътя към Себе си!