Не завиждай на грешник за славата

Днес кой знае защо се сетих за една библейска мъдрост, в която се казва: “Не завиждай на грешник за славата, защото не знаеш какъв ще е краят му.”

Ние живеем в един малък отрязък от време и според това как виждаме нещата, си съставяме мнения, начин на мислене и изпитваме съответните емоции и чувства. Един разумен човек не се блазни от временните удоволствия или домогванията, които траят един миг. Външно изглежда, че някой който е натрупал богатства е много щастлив и задоволен от всичко, но истината е по-различна.

В Дхаммапада, Буда също изрича слова, които са в унисон с по-горната поговорка:

“Тези синове ми принадлежат и това богатство ми принадлежи. С такива мисли се терзае глупецът. Самият той не принадлежи на себе си, та какво остава за синовете и богатството му.

Глупецът, който знае, че е глупав, все пак има някаква мъдрост. Но глупецът, който счита себе си за мъдър, трябва да бъде считан за истински глупец.”

Колкото по-сляп духовно е един човек, толкова по-смело се впуска в грубия материален свят. Един духовен човек знае, че морето никак не е до колене и той е внимателен към всяко действие, което той предприема и още повече – дори към всяка мисъл, която преминава през него.

Докато духовно слепият няма такива препятствия, скрупули, съображения и така той се впуска във всякакви “игри”, чийто край той не е способен да види, защото, ако знаеше какъв ще е краят на авантюрите, той изобщо не би се захванал с тях. Важното за него е да спечели това, което е близо до ума му и е изцяло небрежен какво ще се случи в необозримото за него бъдеще.

Какво ще се случи ли?

Законите на кармата са неумолими. Те са по-сигурни, даже от самата смърт. Всяко действие, което е извън единството с Вътрешната ни Същност, подлежи на поправяне. И ако човек не е готов да се поправи сам, тогава идват страданията.

Всъщност, точно затова са страданията и причините за тях, за да се отвърнем от погрешния път – да се коригираме. Пътят към освобождаване от страданията е да влезем в единство с Вътрешната си – Изначалната си Същност.

Най-сигурният и най-краткият път към освобождаването от страданията и затворът от раждане и смърт е Божествената Природа, която е вътре в нас. Следваме ли Истинското си Себе, ще вървим в Пътя на Безграничното. Поддаваме ли се на фалша в себе си – на объркания суетен и порочен ум, неизбежно ще вървим в коловозите на кармата, а това е пътят към страданията и кръговрата на раждане и смърт.

Няма по-голямо богатство от това, човек да е Себе си. Нито славата, нито парите, нито мимолетните удоволствия могат да ви дадат това, което вие по начало имате – това е Истинската ви Природа.

Практикувайте медитацията си, защото тя е пътя към Пътя, т.е. начинът да се слеете със Себе си и да следвате Изначалната си Същност.

5 thoughts on “Не завиждай на грешник за славата”

  1. !. Какво повече можем да добавим, освен да замълчим, и да следваме напътствията ти.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.