Завръщане в Истинския си Дом

В една богомилска поговорка се казваше: 

„Трудно е за човек да остане задълго при себе си.“ 

Не, че съм кой знае какъв привърженик на богомилите, но това което е истина не може да се отрече.

В Дзен също има мъдрост, която гласи: “Избягвайки от себе сисе завърнах при Себе си, сега съм свободен.”

Случвало се е някой с превъзбуден и противоречив ум да ме попита: „Колко себета има и колко аза са в мен, аз да не съм шизофреник, че да имам няколко личност в мен?“

Такова възмущение е „сполучливо“ е като объркване на ума, но е лошо проникване в Същността на нещата. Имам предвид, че егото – илюзорното ни „аз“ се стреми всячески да ни отклони от пътя към Истинската ни Природа, и за него това е сполучлив ход. 

Е, добре, колко отделни личност има в нас – една ли, две ли, колко..?!

Същността ни – Първоначалната ни и Вечна Природа е само една, и Тя никога не се променя, независимо, през колко прераждания и през колко различни съществувания ще преминем и ще се превъплътим. Това, че Същността ни си остава една и съща е абсолютно вярно и е безусловна истина, неоспорима непроменима във времето. 

Има обаче и други енергии, които във времето сме наслоили в ума си – това е фалшивото ни „аз“. Преминавайки през различните животи и поддавайки се на сетивните наслаждения, страсти, безогледни удоволствия, се замърсяваме. 

От една страна, това става като се привързваме към приятните преживявания като се стремим колкото е възможно повече и по-дълго време да ги изпитваме, защото ни доставят удоволствия.

От друга страна, когато човек дълго време е бил в наслажденията – позитивните преживявания, той не желае да ги загуби, защото изгубвайки ги, той навлиза в неприятни за него състояния, това пък поражда болка и страх.

Първоначално, когато още сме били неопетнени и незамърсени и когато всичко в живота е било проява на Истинската ни Природа, сме живели в истина, мир, хармония и разбирателство. Тогава още ги е нямало замърсяванията на грубия материален свят.

Постепенно, духовете въплътявайки се в груби материални тела и превръщайки се в ограничени същества са се увлекли по удоволствията и позитивните сетивни наслаждения. И избягвайки или страхувайки се да не попаднат в негативните усещания, в тях се наслоява енергията на привързаността и отвращенията. 

Ето точно този вид замърсявания,  заблуждават и отклоняват ума, объркват го, всяват паника и страх и го помрачават. А един помрачен ум няма как да види Изначалната си Истинска Същност.

Така се получават раздвоенията и дуалистичното мислене и възприятие на света.

Знам, сега ще последва въпросът: „Ами като Изначалната Природа е съвършена, защо се е увлякла по чувствените наслади и защо се страхува и избягва неудоволствията?“ 

Всичко това се случва само, защото въплътявайки се в грубо материално тяло и разделяйки се от Цялото, различните духове се проявяват по различен специфичен за тях начин на живот. Точно както растенията са разнообразни, точно както животните са различни, тъй са различни и разните духове, които превъплътявайки се в материално тяло се увличат по преживяванията. Всъщност се увличат ограничените същества, а не Изначалната Природа. 

Така материалният свят се променил и по този начин са се наслоили различните илюзорни енергии, които са и във всички нас.

И ако не слушаме и не вървим в Пътя на Истинската си Природа, то ние още повече ще трупаме тези замърсявания, кармична обремененост и страдания.  

А ако се пуснем от илюзорния си ум, ние все повече ще сме извява и проявление на Вечната си и Непроменима Истинска Природа.

Затова е трудно за човека да остане задълго при Себе си. 

Защото обслужвайки в ума си илюзиите, заблудите, пристрастията и отвращенията си, и заради тази пелена от невежество и наслоените дисхармонични енергии, човек не се чувства комфортно в Себе си. Умът му ще го праща след измамните представи и мнимите истини. Ще му внушава комфорт от опиянението на славата и парите и ще му вменява страх от това да е сам със Себе си.

Избягвайки от себе си – от зависимостите, пороците, заблужденията, пристрастията и навиците на чувствените наслади, човек следва да се завърне в Себе си. 

Истинското Себе на Първоизточника – ненакърнимото, неунищожимото, неизгоримото, непроменимо Божествено Себе!

Човекът, който се е устремил към Безграничния, не се оставя нито на изкушенията на удоволствията и сетивните наслаждения, нито пък е подвластен и е недосегаем за страха, ужаса и неприятните усещания или техните тенденции.

За се завърнем в Първоизточника, обаче е необходимо упорито и с постоянство да се вглеждаме в Себе си и да не се оставяме да бъдем роби на илюзиите и енергията на невежеството.

И ето стихът, който точно описва практиката на Дзен последователите. Стихът е на монаха Тосан Риокай:

Дълго се търсих в другите и бях далече.

Сега поглеждам в Себе си, за да се открия.

Така аз се превръщам в това, което Съм“

Ето така, чрез медитация и последователност и неотклонност в Пътя, практикуващите Дзен, се завръщат в Истинския си Дом – Първоизточника.

И не се лутайте много в медиите, интернет и социалните мрежи, защото там ще намерите много лъжи, хвалби, желание за забогатяване и експлоатиране на лековерни хора. Ще срещнете много измислени, прехвалени, набедени „гуру“, които ще ви предлагат своята удобна версия на истината (според интересите си).

Щом истински търсите Божествената си Същност, вгледайте се в Себе си – медитирайте, успокойте и изчистете ума си, следвайте Истинската си Природа и скоро ще се завърнете в Дома си – Мястото, т.е. Същността, откъдето сте тръгнали Изначално! Не ви трябват много философии, не ви са необходими прехвалени „учители“, не ви е нужно нищо, освен Себето в Самите Вас!!!

Пожелавам ви упорита медитативна практика и да следвате Истинската си Вътрешна Природа!

2 thoughts on “Завръщане в Истинския си Дом”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.