Буквар по медитация (част 1) Поводът.

Идеята за този буквар по медитация изплува, когато разбрах, че колкото и дълго време да живея, в един момент ще трябва да напусна този свят. И дори и дълголетник да е човек, това време един ден неминуемо ще дойде.  

С духовните практики започнах да се занимавам още в юношеството си. Тогава седейки на бургаския бряг се опитвах със силата на мисълта си да връщам вълните обратно – навътре към морето. Това беше началото на моите занимания.

После се посветих изцяло на духовното, четейки свещените писания. Постепенно се отдадох на пост и молитва. Тогава – в края на 70-те и началото на 80-те информацията за духовните практики бяха съвсем нищожни и освен труднодостъпните писания в Библията, Бхагават Гита и някои будистки текстове, нямаше нищо друго. В онези години се бях отдал на усамотение в пост и молитва, когато Я открих, или по-вярно да се каже е: тогава Тя – моята Вътрешна ми Природа ми се разкри.

Така започна моят път към единството със Себе си. Така още тогава пристъпих към медитация, без да знам, че това е стара изпитана и утвърдена източна практика.

Бидейки в единство със Себе си, можех да отсявам погрешните стъпки от полезните ходове. Каквото и да ставаше, имах защитата и мъдрото водене на Вътрешната си Природа.

Разбира се, тогава връзката ми с Вътрешната ми Същност беше съвсем оскъдна, но така или иначе, когато пожелаех да се насоча в Себе си, я имах.

Казвам, че връзката ми със Себе си беше оскъдна, не защото Истинската ми Природа се криеше от мен, а защото моето внимание беше накъсано и съвсем рехаво и недостатъчно, за да стои в устойчива концентрация в дебрите на ежедневието и житейските ситуации.

Истинската Природа никога не се крие и не изчезва, по-скоро ние сме обсебени от ума – от емоции, чувства, празни занимания и нямаме силата да стоим задълго в Себе си.

С времето и с практиката, аз все повече разширявах възможностите си да стоя осъзнат в Себе си. И така постепенно – с опита и с годините вече не намирам това нито за трудно, нито за невъзможно, а е напълно естествено и нормално през целия ден да съм в единен синхрон със Себе си.

В самото начало, дори и в комфортна среда и условия ми беше трудно да стоя повече от няколко минути, после стана час и така с времето уменията ми се подобряваха все повече и повече. След това медитативното състояние започна да ми се получава, даже и в нехармонична среда и в по-трудни – в некомфортни условия.

Връзката ми с Истинската Природа ми е необходима, защото колкото и съвършени да са едни религиозни или духовни правила, те са крайно недостатъчни, за да могат да дадат отговор на всяка житейска ситуация без да ощетят теб или другите хора.

Вечната и неизменна божествена Природа, която живее във всеки от нас е премъдра, вездесъща и способна да ни преведе безпроблемно и през най-невъзможните и трудни места или преживявания. Единственото нещо, което се се изисква от нас, е да можем да Я следваме. Но тъй като ние хората много дълго време сме вървели след страстите и удоволствията си, сме загубили единството, че и връзката си с Нея.

Ако човек следва Вътрешната си Същност, той никога не може да допусне да тръгне по друг път и да се отдаде на грехове. Това е така, защото имайки контакта и следвайки Изначалното в себе си, То ще го води по безопасни пътища. Да, дори пътищата да са крайно опасни и животозастрашаващи, ще вървите защитени и сигурни.

Колко често се случва хората да кажат: „Ах, каква грешка допуснах, която изцяло преобърна и провали живота ми!“

Това никога не би се случило, ако човек можеше да следва Вътрешната си Природа – Себе си!

И колко пъти сме били свидетели някой да съжалява: „Изгубих си времето си и си пропилях живота да се занимавам с неща, които изобщо не са за мен!“

И това е невъзможно да се получи, ако вие имате връзка с Изначалната си Природа, защото тя своевременно ще ви насочва, упътва и води и ще е невъзможно да се отдадете на погрешни занимания.

Друг вариант, когато хората грешат е като казват: „Защо ми трябваше да се захващам с този мъж/или жена? Ето, какви събития последваха и не стига, че аз и той сме нещастни, но децата и те са в страдания и немилост!“

Да слушаш Истинската си Природа в съдбоносните си решения е най-важното и мъдро поведение.

Но не очаквайте Вътрешната ви Природа да се води по човешката ви логика. Човешката логика и ограничена, а логиката на Себето е безгранична.

Човек пресмята само чрез това, което е видял, опитал и знае, а Безграничната ви Вътрешна Природа включва в сметката всичко – минало, настояще, бъдеще, карма, хора, събития, случки, обвързаности от минали животи и необходимост занапред!

Така че не критикувайте, не се опитвайте да поправите или пък да спорите с вашата Вътрешна Същност. Просто я следвайте безрезервно и всеотдайно!

Още много ще говорим за качествата на Вътрешната Природа, но сега нека да се съсредоточим в нуждата от знания и умения, за да Я следваме.

Реших да напиша този буквар заради това, че всеки от нас има в себе си неизчерпаемо богатство, а не е способен да се възползва от него.

В училище се учат всевъзможни предмети, а за Себе си – за Вътрешната Природа няма и буква.

Не казвам, че предметите са излишни – не са.

Казвам само, че децата още от най-ранна възраст трябва да се приучват към това да могат да са Себе си и да следват Вътрешната си Същност през целия си живот.

И колко парадоксално се получава само!

В семейството, в училището, в университета и в живота ни учат ни на всичко друго, но не и как да очистваме ума си, не и как да сме с уравновесени чувства, не и как да доминираме над емоциите си, не и как да имаме действия, които да са безопасни и в синхрон с Безграничното.

Много често, дори почти винаги се получава така, че децата не намирайки изход от несподелени любови, унижения, скука, неуспех и прочие, пристъпват към употребата на наркотици и това предопределя след това целия им неуспешен живот.

В началото на живота си, когато децата трябва да се изграждат умения, сила, закаляване, воля и самодисциплина, те при най-малкия неуспех и прибягват до употребата на марихуана или други опиати. И вместо да добиват закалка и устойчивост към трудностите в живота, те формират в тях слабости, неспособност към преодоляване и на най-малки трудности и препятствия, на малодушие, ленност, безпринципност, страх от работа и труд.

Затова казвам, че практиката на медитацията към завръщането към Себе си е животоспасяваща, неотменна и належаща.

В тази поредица от статии възнамерявам да начертая пътя, който най-лесно и достъпно води към Себето. За да могат тези, които имат нужда, да не си губят времето и да се лутат в морето от фалшива или истинска, но разводнена информация.

Ето, аз съм си „изгубил“ времето и вече съм наясно, от какво имат нужда хората, които са се откъснали от Първоизточника на живота.

Това и ще напиша в тези текстове, за да е лесно и достъпно за тези, които са решили да се завърнат в Истинския си Дом.

Следва продължение…