Буквар по медитация (част 3) Медитация чрез наблюдение на дишането

Нека днес да ви покажа една достъпна медитация. Тя е толкова обикновена и елементарна, че аз съм сигурен, че няма да има човек, които да не може да се справи с нея.

Всеки организъм диша неволево. Щем или не щем нашето тяло диша. Още от раждането ни след като си поемем първата глътка въздух и после до края на живота си, ние сме подчинени на този процес.

Дишането ни е рефлекторно и се регулира от нервната ни система. Колкото по-голяма нужда има тялото ни от кислород, толкова дишането ни става по-учестено, дълбоко или обратно, когато нямаме голяма нужда, тогава е леко и повърхностно.

Днес ние няма да се спираме на някоя специална дихателна техники, а ще използваме процеса на дишането, за да успокоим ума, да навлезем в Пустотата и да се приведем в единство с Нея.

Като първа стъпка, насочваме вниманието си в процеса на дишането. Обръщайки се към дишането ние наблюдаваме как тялото ни вдишва въздух и издишва. Вдишваме – издишваме, следва пак вдишване и издишване. Цялото ни внимание следва да е насочено към тези две движения на дробовете – поемане на въздух и изхвърлянето му. Концентрираме се изцяло във вдишването и издишването.

През това време в ума ни може да нахлуват различни мисли. Някои от тях ще са позитивни, друг негативни, или пък неутрални. Това, което е важно, е да не се впускаме в нито една от мислите. Нито в позитивните, нито в негативните, нито в неутралните.

Вниманието ни следва да е насочено изцяло в процеса дишане. Вдишвам – издишвам. Ако дойде мисъл в ума ви, че примерно, имате някакво задължение към някой или нещо – игнорирайте я и упорито продължете да следите естественото дишане, без да го променяте.

Важно е да знаете, че не бива да правите дишането си по-дълбоко или по-пълно. Не бива и да го променяте към по-повърхностно, по-бавно или по-забързано.

Просто наблюдавате процесът на дишане такъв, какъвто организмът ви го задава. Естествено, непринудено, спонтанно и непроменено следва да е всяко вдишване и издишване.

Не бъркайте дихателните техники, с техниката за медитация върху дишането за успокояване на ума, това са различни неща.

Музика не ви е необходима, защото музиката ще ви държи във възприятие на сетивно ниво, т.е.ще активира сетивото ви на слуха и така трудно ще можете да потънете в Пустотата, т.е. да стигнете до корените на ума – до Същността си. Музика може да си слушате в друго време, но не и по време на медитация.

И така, колкото и мисли да се появяват и да искат да обземат вниманието ви, вие винаги дръжте вниманието си върху естественото си вдишване и издишване.

Може да се сещате за някакви спомени от близкото или далечно минало – няма значение, вие останете насочени в естествения процес на вдишването и издишването.

Може в съзнанието ви да изникнат някакви драматични случки и силно да се задействат някои от емоциите ви – пак няма значение, останете внимаващи в процеса дишане.

Може да се сетите за някакви обиди, неприятни или неудобни за вас моменти от битието ви – пак без значение, стоите насочени и осъзнаващи естественото си вдишване и издишване.

Или също може в ума ви да изникнат някакви съблазнителни обекти – храна, любими хора, придобивки или пък радостни случки, които да ви превъзбудят позитивно – също, без никакво значение, останете си насочени в естествения процес на дишане.

Така умът ви (егото или още по-точно – чуждите енергии във вас ще се опитват да ви отклонят от игнорирането им и успокоението на ума ви), ще ви манипулира, за да може да осуети очистването.

Може да усещате, че постоянно ви се ходи до тоалетната, или пък ще усещате някакво напрежение или болки в тялото – няма да се поддавате и да прекратявате медитацията.

Ще продължавате да връщате вниманието си отново и отново в естествения процес на дишането. Осъзнавате и следвате дишането си – вдишвам, издишвам. Няма да се поддавате и да отклонявате вниманието си от дишането.

Отначало ще си определите едно време, примерно, 5 минути за тази медитация. И каквито и спомени, мисли, идеи, ментални конструкции или асоциации да минават през ума ви, по време на медитация няма да се впускате в тях.

Не се борете с мислите. Някои по-напористи хора се залъгват, че трябва да надмогнат мислите или да ги изгонят от ума си. Не! Просто се насочете и осъзнавайте дишането си, без да се захващате с нито една от мислите.

Не се съгласявайте с мислите. Някои си представят, че трябва да обичат мислите си. Не! Просто стойте в осъзнати в дишането си и не ги обслужвайте по никакъв начин.

Не отхвърляйте мислите. Други са на мнение, че ако изхвърлят мислите от ума си, той ще остане пуст. Не, това е мъртва пустота и тя няма нищо общо с Изначалната Пустота на ума.

Не осъждайте мислите. А други хора не могат да търпят и се подвеждат сами  , че щом имат светотатствени мисли, те трябва да бъдат смачкани и потискани. Не! Просто стойте и осъзнавайте естественото си вдишване и издишване.

И по никакъв начин не се занимавайте и не се въвличайте в нито една от мислите – нито в спомените, нито в плановете за бъдещето, нито в позитивните настроения и емоции, нито в негативните и депресивни състояния.

Първо, започнете с някакво време за медитация, в което имате спокойна и хармонична среда. Без шумове, без прекомерно силни светлини, миризми или други сетивни дразнители. Постепенно, когато овладеете техниката, ще можете да я правите винаги и навсякъде, независимо от условията. Дори в агресивна външна среда ще можете да останете насочени и осъзнаващи естествения процес на дишането си.

В началото започнете с определено време и постепенно го увеличавайте. Има хора, които не могат да останат на едно място дори и една минута. Ами, нищо. Започнете с половин минута и постепенно увеличавайте времето на медитацията. Ако упорствате всеки ден, за една година ще напреднете с часове.

Защо се прави тази медитация?

Умът е свикнал да скита навсякъде и да прескача като маймуна от клон на клон. Така той изтощава енергията ви в ненужни мисловни варианти, от които нито имате нужда, нито пък ще ви послужат за нещо.

Например, един тревожен ум конструира безброй невъзможни случки, чрез които ви плаши, деморализира, обезсърчава, отчайва. Щом не се впускате в неговите брътвежи, той няма да има възможност да ви изтощава. От друга страна, когато медитирате и успокоите ума си и го приведете в единство с вътрешната ви Истинска Природа, той бидейки във връзка с Нея, става много силен, обхватен, проницателен и интуитивен. Така ще можете много успешно да го насочвате и да решавате задачите си без да се обърквате и да влизате в раздвоение и колебания.

И вместо да търсите начини да се зареждате, първо се научете да се съхранявате. Тялото има достатъчно енергия и ако не я пропилявате  в ненужните скитания и лутания на ума, винаги ще се чувствате напълно заредени.

Разбира се, има техники за зареждане, на които ще се спрем по-нататък, но преди да пристъпим към тях, е добре всеки да знае как да съхранява енергията си и да не я пилее в напразните митарства на ума. Паразитните мисли, също изтощават до краен предел психиката ви, и те ще спрат, ако упорито практикувате тази медитация.

Съветвам ви да започнете с тази техника, защото после тя може да се прави и като начало за другите видове медитация, дихателни или енергийни техники.

Успокояването на ума е покоряването на демоните във вашия ум. Ако имате страхове, някаква омраза, ревност, завист или други порочни състояния или зависимости, щом умът ви се успокои, злите демони в него ще станат послушни и ще изпълняват задачите, които им нареждате.

Осъзнаването на дишането и навлизането на ума в Пустотата, постепенно ще поставят на колене всичките ви лоши навици, слабости и порочни стереотипи. Бъдете усърдни в прилагането на тази медитативна практика и не очаквайте всичко да постигнете на часа. Щом дълго време сте обслужвали старите стереотипи, сега си дайте достатъчно дълго време, за да ги преобразувате и да станете продължение на Вътрешната си Природа.

Може да ви е трудно в началото, но най-голямото богатство на този свят е да се завърнете в Истинския си Дом, така че не се отказвайте!

Следва продължение…