Буквар по медитация (част 10). Правила за прилагане на КЕД – 3.Фокусиране.

Концентрацията на вниманието е подобна на светлината.

Светлината може да осветява разпръснато, но може и да е насочена в една точка и тогава тя става по-силна. Знаете, че един прожектор, ако не е фокусиран, светлината е навсякъде, но ако завъртите лупата, той събира – фокусира светлината в една точка.

Същото е с концентрацията на вниманието. Ако сте разпръснати, вие ще въздействате на голяма част от тялото или във външната среда, но въздействието ви няма да е така силно, колкото ако го фокусирате.

Това е особено важно, когато се борите с някакъв противник вътре в тялото ви. Примерно, болест, патогенна енергия или пък искате да трансформирате в определено някаква енергия или вещество в други.

Ако в тялото ви някакъв център страда, не е нужно да разпилявате силите си в цялото тяло, защото вие имате нужда приоритетно да действате върху проблемното място.

Да речем, че имате проблем в областта на корема. Не е необходимо, когато въздействате, част от енергията ви да отива в крайниците или в други части на тялото, защото те в момента нямат нужда от това. В този случай, следва да се фокусирате точно върху болното място и да преобразувате болестотворната енергия в безопасна..

Или ако някой от енергийните ви вихри – някоя от чакрите е замърсена или разстроена, не е нужно да пилеете силите си като действате общо.

Понякога задавате въпроса: „Къде да се концентрирам? Дали това да е в междувеждието, дали да е в областта на пъпа или пък в сърцето?“

Зависи, каква е целта ви и какъв ефект търсите.

Ако имате нужда да усилите или да успокоите ума си, тогава центърът е в междувеждието.

Ако имате нужда да контролирате движенията си или енергията в тялото си, тогава е в областта на пъпа и под него.

А ако целите да хармонизирате емоциите и чувствата си, тогава е в областта на слънчевия сплит.

Въобще, каквато нужда имате, такова трябва да бъде и насочването ви.

Ако сте изложени на студ, тогава ще насочите концентрацията върху тези, области от тялото, които са най-уязвими и изложени на студа.

Ако вирусът атакува гърлото, трахеята или белите дробове, няма смисъл да пращате енергия, където и да е другаде, освен върху атакуваните места.

В зависимост от това, върху кой център се концентрирате, той ще се хармонизира и неговата функция ще се подобри.

Не може да очаквате да се концентрирате общо и да има силно въздействие, необходимо е да се фокусирате точно върху проблемното място.

Някои имат проблеми с щитовидната жлеза. Естествено, че за действате оптимално силно, ще се фокусирате в нея и в близките и прилежащи области.

Други, имат проблеми със задстомашната жлеза, ами в този случай, точно в нея и в стомаха е удачно да се насочат, за да я енергизират, очистят – заредят и трансформират. Така тя ще подобри органично и функцията и също.

Трети не могат да владеят чувствата си, ами тогава ще се насочите да хармонизирате в Духа си областта на слънчевия сплит и малко по-надолу от него.

За да сте максимално ефективни и необходимо да знаете с точност къде да атакувате – къде да фокусирате Вътрешната си Енергия.

А за да знаете къде точно да приложите фокуса на енергията си, първо следва да разузнаете, кои части от тялото са поразени или променени от естественото им състояние.

Как да разберем къде точно да въздействаме?

Първо медитирате, за да успокоите ума си – да стане той неутрален, умиротворен, безмълвен. Това е необходимо, за да не ви се меси в изучаването на болестта или неразположението.

След като умът стане Пуст и съединен с Вътрешната ви Природа, можете да го насочите общо към цялото си тяло. Ще усетите един общ енергиен фон на тялото ви, а там където има някакъв проблем, ще установите, че фонът е променен. Не бива да се влияете от никакви знания или съмнения за болести, които имате от предишен опит.

Като установите кои места са проблемните, ще „разгледате“ и различните енергийни центрове. Така ще знаете къде точно да насочите – да фокусирате енергията си.

Добре е да знаете, кое е комфортното фокусиране. Защото, ако се опитате да се фокусирате в много малка точка, това пак е затруднение и пак е пилеене на сили.

Оптималната големина на точката на фокусиране варира от диаметър от около 1 см – до 10 см. Ако е повече силата на концентрацията се разпръсква ненужно, а ако е по-малко пак се правят по-големи усилия, за да останете в ненужно малката точка. Не, че не е изгодно – може, но това са оптималните разстояния.

Друго, ако като въздействате усетите, че на един път силите ви няма да са достатъчни, тогава разсрочете заниманията си – направете план и го следвайте.

По принцип, да знаете, че жизнената енергия има свойството да променя материята, в каквато е необходима. Единствената възможна пречка към превръщането на патогенната енергия в не болестотворна са вашите способности да я прилагате и използвате.

Тренирайте всекидневно уменията и така те с времето ще се подобряват. Във външен аспект, нещата са същите. Върху каквото насочите и фокусирате енергията си, там и ще въздействате.

Ако ви е необходимо да чистите, да хармонизирате или обработвате пространство, предмети, места и др., пак така – насочвате се конкретно в тях, за да не пилеете ненужно енергия и да сте оптимално ефективни.

По-нататък ще говорим подробно за тези неща, но сега трябва да запомните правилото номер:

3. Насочвай, фокусирай КЕД към необходимите центрове, органи или области – вътрешни или външни.

Някога вещите хора в акумулирането, използването и насочването на жизнената енергия са били наричани вещери, но това е поради тогавашната тъма и незнание. То е било, когато духовните практики са били покрити с булото на невежеството.

 Разбира се, повечето от хората служещи си с енергия са действали инстинктивно и след това са оставяли знанията си на следващите поколения..

Но има и такива, които много точно са знаели, какво правят. Такива са великите йогини като Патанджали, в Тибет – Падмасамбхава или Гуру Ринпоче, Миларепа и други духовни адепти.

За да разсея някои съмнения спохождащи незапознатите с Духа и с работата на жизнената енергия хора, ще им кажа, че когато действащият е единен с Първоизточника, и когато прави всичко в единство с Него, не се генерира карма, независимо дали се спазват земните или обществените закони. Това може да изглежда несправедливо, но не е.

Щом човек е слят със Себе си – продължението на Абсолюта, той действа чрез Него. Тогава доброто и злото изчезват и остава само Пътя на Безграничния.

Това е единственият начин, по който не се проектира никаква карма.

Иначе, когато върши добри постъпки, се генерира позитивна – добра карма.

А когато върши зло – лоши постъпки, се генерира негативна – лоша карма.

Затова се казва, че най-важното нещо е, човек да е в единство със Себе си – Вътрешната си Същност.

Тук в съзнанието ми изниква една Източна поговорка, която гласи:

„Дори нещо наистина добро, не е толкова добро, колкото Нищото.“

„Нищото“, тук не означава нищо или нямане на нещо, а значи Изначалното Състояние, Пустотата – Първоизточника. В смисъл, че когато нещо се извършва от Него, няма и не може да има нещо по-правилно и по-добро.

Приятели, запомнете третото правило, защото то е много важно и ще ви трябва за в бъдеще в енергийната практика.

Следва продължение…

8 thoughts on “Буквар по медитация (част 10). Правила за прилагане на КЕД – 3.Фокусиране.”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.