Буквар по медитация(част 16) Правила за прилагане на КЕД – Пълно доверие в Духа.

В живота истинските приятели никога не предават своите. Най-често обаче се получава така, че тези на които най-много разчитаме се оказват „гнили дъски“ и недостойни да подадат ръка в труден момент. Да не говорим, че когато завистта ги изяжда, те са готови да ви хвърлят в ада, дори заради дребна изгода. Но достойните хора никога не изменят на вярващите в тях и това даже не е заради другите, а заради собственото си достойнство.  

В този смисъл, човек може и трябва да има доверие на истинските си приятели.

Но колкото и да е верен един човек, колкото и да може да се разчита на него, това, в което е най-сигурно и най-надеждно да вярваме е Истинската ни Природа.

Заложената във всеки от нас Вътрешна Същност е вездесъща и е пряко продължение на Безграничния Разум, който прониква безкрая и присъства винаги и във всичко. Никой човек не може да се сравнява с възможностите и могъществото на Безграничния.

Случва се, някой да каже: „Аз толкова да разчитах на нея, а тя подло ми изневери.“, „Аз му дадох всичко, а той ме изостави“ или „Колко много вярвах в него, а той постъпи коварно, долно.“

Да, има ги тези неща в живота, но преди всичко е добре да запомним, че никой не може да ти изневери и никой не може да те предаде, ако ти сам не предадеш себе си.

Не е добре, когато се оставим в ръцете на някой, забравяйки за Изначалната си Същност. Преди всичко, ние следва да сме Себе си и чак след това да е всичко останало – хора, начини, методи.

Няма как някой да ни направи каквото и да е зло, без да сме се пуснали от Истинската си Същност. Защото ако сме свързани с Безграничния, Той ще направи така, че да знаем и най-коварните замисли и също да можем да ги избегнем.

Всъщност има, в момент на изпитания, ние може да си помислим, че сме попаднали в някаква клопка, но изпитанията са затова, за да калим и да усилим и да докажем себе си в трудни моменти.

Никак няма да е добре, ако влезем в някоя черна серия от събития и волно или неволно да започнем да хулим и да отхвърляме вездесъщата справедливост. Човешкият ум не може да обхване вечността заради ограничеността си във всяко отношение. Няма как той да знае миналото и през какви превъплъщения и събития през вечността е преминала нашата Същност. Няма как човешкият ни ум да знае и какво ще предстои занапред. Умът ни е продължение на Вътрешната ни Природа, плюс всичко натрупано като енергия през ролите на различните ни животи.

Затова, независимо какво се случва, и без значение, дали разбираме логиката на това, през което преминаваме в живота си, ние не бива по никакъв повод да се усъмняваме в Безграничната си Същност.

Не е уместно нито да се двоумим относно Истинската си Природа, още по-лошо е да Я хулим, да роптаем, да недоволстваме.

Ако направим това, би означавало, че съзнанието ни се е помрачило. Всички сме били свидетели на това как някой негодува, че видиш ли, той толкова много да бил праведен, добър, хрисим, с богоугодно поведение и последователен в спазването на заповедите и законите, а толкова „несправедливости“ не било никак коректно да му се случат.

Ами да, ако се отдадем на човешкия си ум, от една страна дори ще оправдаем себе си. А от друга ще осъдим Бога.

Често и от различни страни могат да се чуят подобни ругатни и възмущения спрямо Безграничния:

„Ако го имало, нямало да има толкова много страдания!“, „Ако Господ виждал, нямало да има толкова много глад, детска смъртност, жестокост и насилие в света!“, „Ако Бог съществувал, той не би издържал на всички тези издевателства над хората и животните“, и други подобни разсъждения.

Чудя се, защо хората са толкова самоуверени и кое им дава това самочувствие да си мислят, че техният ум и чувство за вярна преценка са по-големи от тези на Безграничния.

Да съдиш Господа се изисква голяма доза самочувствие стигащо чак до самозабрава!

Не може ограниченото да вмести безграничното. Вярното е обратното –  безграничното съдържа ограниченото.

Не можем да знаем Вечността, няма как да познаваме устройството на живота, нито да проследим тези, които сега страдат, дали не сами не са си организирали тези страдания, причинявайки ги на другите с действията в предишните си съществувания.

Не може да знаем кой откъде идва и накъде отива. Няма как да проникнем в миналото и небитието, за да сме наясно защо тези, които са изложени на страдания и неволи са поставени в такива условия.

Всички осъждаме насилника и същевременно оправдаваме насилвания. А дали в миналото не е било точно обратното, това не е в нашите възможности да провидим, да проникнем.

Нито пък можем да знаем как преди да бъде създадена нашата съвременност, Духовете са се насочили и са създали бъдещите същества. Няма свидетели и на това, какви са били техните уговорки и пътя, който сами са си начертали.

Въобще, ние не знаем нищо или знаем нищожно малко, но пък затова имаме огромното желание и исполинско самочувствие да съдим Безграничния!

„Ако Господ съществуваше, Той щеще…“ – щеше да мисли както мисли един възмутен, сляп духовно, невеж за да знае Вечността и съвсем ограничен във възможностите си човек, опитващ да осъди Необятния Безкрая.

Не, приятели, не!

Когато се появят каквито и да било неприятности, нещастие, беди, болести и тем подобни негативни преживявания, човек следва да стои стабилно в Себе си  и да следва Вътрешната си Природа.

Човек може да предаде човек и това се случва често.

Човек в състояние на умопомрачение, може да предаде и Вътрешната си Същност, и Безграничния и всичко близко, родно и свято. Подобно на някогашното падение на ангелите, той може да се превърне в дявол и демоничната енергия да покрие с непроницаема мъгла Вътрешната му Природа. Тогава човек няма да я вижда, а ще се води от демоничното.

Вътрешната Природа обаче, никога не може да предаде никой!

Вие трябва да имате пълно доверие във вашата Истинска Природа, защото тя е вашият Първоизточник и Същността на съществото ви. Тя няма как нито да ви подведе, нито да ви измами и предаде, нито да е безучастна или безразлична. Невъзможно е!

Оттук съм извел и следващото правило за прилагане на КЕД:

  9. Във време на тъма – в критичните, трудните или непосилни за преживяване моменти, нека абсолютно всичко в теб да е насочено към Духа ти – чрез КЕД, и да произтича от Него. Дръж се здраво и докрай за Себе си чрез КЕД и бъди прецизен в прилагането И.

Този е начинът да преминете и през най-трудните и немислими изпитания и клопки на живота. Ако се държиш са Вътрешната си Природа и ако тя е най-важният ти приоритет, тогава дори и самият Сатана да дойде да те изкушава и шантажира, ще се окаже безпомощен да ти навреди и да те отклони от Пътя на Безграничния.

Нека да кажем какво значи Вътрешната ти Природа да е най-важният ти приоритет:

Това, означава, всичко в живота ти да е подчинено на следването на Вътрешната ти Същност.

• Желания можеш да имаш, но те да не са доминиращи и решаващи в избора ти. Преди всичко решенията да са от Духа ти и действията ти да са от следването на Вътрешната ти Същност.
• Целите са двигател на живота, преследвай ги. Преди това, обаче да е единството с Истинската ти Природа.
• Животът е хубав, живей го, както ти е удобно и приятно. Но нека всичко в него да е продължение и израз на твоята Вътрешна Вечна Природа!

 Колкото и непоносим и труден да е живота в някакъв период, ако той бъде преминат следвайки вътрешната си Божествена Същност, това което следва ще бъде най-голямата награда – да можеш и да си винаги единен със Себе си!

Няма нищо по-висше, няма нищо по-ценно и няма нищо по-важно от единството и следването на Пътя на Безграничния!

Заповедите и правилата са много важни, но следването на Вътрешната Същност е завръщането в Истинския Дом.

Следва продължение..