Буквар по медитация (част 18) За Пътя на Духа и изпитанията, които преминаваме чрез КЕД.

Няма нищо по-естествено от Пътя на Духа. И едновременно с това, няма нищо по-трудно, по-завоалирано невъзможно за осъзнаване от Него.

Сега пак някой ще подскочи: „Противоречиш си, казвайки едно и също нещо, и противопоставяйки го едно на друго.“

За съжаление – не, не си противореча, защото в дзен практиката никога не може да съществува противоречие. Конфликт между две истински тези не може да има, те се допълват или напасват. Противопоставяне има само при фалша и в ума на раздвоения и разкъсван от съмнения човек.

В Същността си, ние сме Духът. Той – Духът не умира с нашата смърт, и също не се ражда с нашето раждане. Той се въплъщава в тялото и после го напуска, но за Него няма начало, което да започва с раждането, нито пък спира да съществува след смъртта!

Веднага изниква възможния въпрос:

„Ами как така? Излиза, че Духът ни никога не е умирал, а аз не си спомням нищо за своето минало съществуване? Защо е така, защо аз не знам кой съм, какъв съм бил и накъде ще ме заведе неясното бъдеще?“

В действителност, не е правилно да се каже, че не знаем нищо от предишните си съществувания, защото цялата информация на вечното битие е в Духа, но когато нямаме връзка с Него, ние не можем да достигнем до знанията.

Всеки човек използва информацията от човешката си памет, а там нещата са от раждането или още от утробата на майката – до сегашния момент. Нищо друго няма в човешката памет.

Ако можете да погледнете в Духа си, ще знаете това, което ви трябва. Но ако искате да пренесете цялата информация от Духа в главата – човешката си памет, знайте че това е невъзможно. Не може дадената ни ограничена човешка памет, да побере повече от вместимостта си. Затова, когато поглеждате в Духа си и искате да вземете от там информация, все пак се налага да се съобразявате с човешките си възможности – да черпите най-необходимото.

Всъщност, всеки човек макар и да не знае подробности за миналите си съществувания, той носи със себе си знанията, интуицията, дарбите и способностите си отпреди. И това всеки може да го усети в себе си. Нещо ви се отдава и с много малко практика стигате до висок професионализъм, а някои дейности дори и да се скъсате от работа, усилия, труд – не ви се получават. Всичко това е заради Духа и това, което носите със себе си отпреди.

За да преоткриете себе си, е нужно да се насочите Навътре към Духа си като игнорирате участието на ума – това е медитативната практика!

И така, когато следвате спонтанно Пътя на Духа, това е най-естественото нещо.

А когато се водите от ограничения, объркан, зашеметен и безпомощен човешки ум, тогава няма нищо  по-завоалирано и трудно за разбиране от Духа.

Пътят на Духа е пътят  без грешки.

А да се водиш от побъркания и откъснат от Същността ти ум, е пътят към ада. Ето ги двата различни избора.

Ако избереш Пътя на Духа, Той ще води навсякъде където е необходимо за твоето израстване и усъвършенстване, но непогрешимостта ви е гарантирана.

Ако избереш да следваш смутения, неясния си и непоследователен ум, това е гаранция, че пътуваш към тъмата на ада, страданията и изгубването на Същността си.

Духът ви може да ви поведе към трудни времена, но то ще е само, за да ви изчисти, закали и за да уякчи силите ви. Няма как един човек на Духа да не е силен, точно затова, защото първото нещо, което Духът прави е, да ви постави в изпитания. Които изпитания със сигурност ще са съобразени с индивидуалните възможности на практикуващия. Когато сте готови ще преминете през огън и лед, и ще излезете от тези затруднения силни и способни. Така се става човек на Духа, който е единен със Себе си.

Не бягайте от изпитанията на Духа, приятели, защото те едновременно са вашата проверка, каляване, тренировки, за да можете после да сте непоклатими.

Не се колебайте, когато имате премеждия, защото такъв е Пътя на Духа – да ви прекара дори през ада, за да не може нищо след това да ви причини страдания, колебания, раздвоение, и да можете да оставате невъзмутими и единни с Вечната ви Същност, независимо през какви трудности ще преминавате.

Тези, които търсят лесния път, те се водят от страховете, слабостта и малодушието си, на тях не им подражавайте, защото техният начин макар в началото да е лесен и приятен, сетнините им са печални. Подобно на една наркомания, която в началото е екстаз, а краят и е плач и скърцане със зъби – не се водете от такива „учители“. Отстранете се от тях!

Естествено, изпитанията в живота, ви ги дава Духът. Попаднете ли в някой подобен лабиринт или дилема, не се отчайвайте, а вземете за опора техниките си – КЕД и практикувайте.

Така, ще видите, че противоречието не е противоречие. Ще знаете, че конфликтът, не е конфликт. И, че дилемата не е дилема, нито безизходицата е безизходица.

Ще разберете, че трудния живот е труден, само защото не сте го организирали под водачеството на Духа си.

Ще осъзнаете, че бедността, мизерията, кризата, в която се намирате ще изчезнат, за да се появи на тяхно място комфорта, материалната задоволеност и просперитета.

Всички неуредици изникват от липсата на духовност. И цялата хармония, пълнота и благоденствие идват от Духа!

Неслучайно, обществата, които са в материален подем, са духовни.

И неслучайно тези народи, който са във вечен недоимък и мизерия страдат от липса на духовност. Така е с обществата, а и с отделните хора.

Когато влезете в някое изпитание, няма да роптаете, не е уместно да се раздвоявате, не е правилно да се усъмнявате и да се колебаете относно силата и възможностите на Духа!

Колкото и в ума ви да идват мисли, за нелепост и нелогичност на случващото се, вие останете непоклатими, като си кажете:

„Моят ум не е достатъчен да дава оценка за логиката на Безграничния! Кой съм аз, че да казвам, какво трябва и какво не трябва! Щом нещо се случва, аз ще го премина с достойнство, КЕД, увереност и лоялност към Безграничния!

Сещам се за един култов израз от Библията, когато Сатана изпитва Йов:

„И рече (Йов): Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име.“

Има хора водени от елементарния си човешки ум, които са винаги готови да критикуват, да хулят, да хвърлят кал, да злословят по адрес на Безграничния.

Така, те свидетелстват сами срещу себе си и сами посочват умопомрачението си.

Не може Този, който  владее Безкрая и е с Безграничен Разум да бъде алогичен, непоследователен или неспособен. По-скоро това са тези, които се водят от хилавия си безпомощен ум, неспособен да разбере да премине към осъзнаване на Духовния Път.

Дойде ли изпитание, поклонете се в себе си (не е задължително да е физически!). Тогава няма да проклинате, да роптаете и да недоволствате, колкото и натам да ви води умът ви.

Появи ли се тъгата и мъката, би трябвало да се поклониш до земята и да кажеш: „Благодаря – за всичко благодаря! Всичко, което ми се е случило в миналото, което се случва сега – в настоящето и което ще се случи в бъдещето е единственото премъдро решение на Безграничната Вселена и на Майката Природа. Благодаря от цялото си сърце, ум и душа!

Ако съмненията не изчезнат, а продължат да гризат ума ви, повтаряте това отново и отново, докато във вас трайно се настанят покоят и умиротворението!

Това е още едно от условията (от вчерашната тема), за да е КЕД по-ефективна, за да стане сливането в Духа ви достъпно и пълноценно.

Ако в момента на изпитанията, КЕД не ви се получава отчетливо и ясно, няма защо да се тревожите, да имате чувство за вина или да се упреквате.

Нормално е, по време на изпит, изпитващият да не подсказва и да не помага, защото е ваше задължение да издържите, иначе какъв изпит ще е като не е ваша заслугата за вземането му. Но нека КЕД да ви съпровожда винаги и навсякъде, без значение, дали сте във времена на изпитания или благоденствате! Ако КЕД ви е на ниво, ще можете да преобразувате негативите и да превръщате тъмата в светлина!

Не обръщайте внимание на псевдоучения, които казват: „Плувай само по течението и не се съпротивлявай на нищо в живота.“

Или на другите, които казват: „За да постигнеш Истината, трябва да ти е адски трудно.“

Нито едните са на Пътя, нито другите.

Защото е правилно само това, което е в Единство с Духа: „Не плувай по течението. Не плувай и срещу него. Плувай натам, накъдето те води Истинската ти Природа – Духът ти!“

Колкото практикуващият е по-посветен, по-отдаден и верен в себе си на Духа, толкова по-лесноосъществима и достъпна е КЕД.

И обратно, ако позволиш умът ти да е обзет от тъма – негативни и некоректни мисли спрямо Духа, тогава КЕД става труднодостъпна, невъзможна. По тази причина е добре, човек в себе си да е винаги предано отдаден с ума си на Безграничното.

Предано отдаденият никога да не се оставя умът му да е обзет от раздвоение, съмнения и ги коригира чрез КЕД, а да не говорим за негативно отношение към Духа. Това е недопустимо и води към неистови страдания и самоунищожение!

И така, приятели, вече знаете защо са изпитанията и как да преминавате през тях, но най-важното, когато сте в такъв период е да не изоставяте КЕД.

Можете да намалявате КЕД до минимум, можете да я увеличавате до максимум, но никога не изоставяйте връзката с Духа си, независимо, дали осъзнавате единството или не ви се отдава и не го усещате ясно.

Управлявайте КЕД според правилата, които написах и знайте, че проверките на възможностите ви могат да се вземат с отличен само чрез КЕД.

Следва продължение..