Буквар по медитация (част 20). За съвършената техника

В този живот може да сте научили много неща – да сте израснали професионално, да имате добро възпитание или да сте направили много добри дела. Всички тези неща са много важни и необходими, но ако учейки и живеейки сте пропуснали да имате добър контакт с Духа ви, всичко направено дотук ще се окаже пренебрежимо малко.

Навярно знаете, че след като изживеем живота си, а той си има точно определено време, ще се наложи да забравим всичко научено. В началото на земния живот се знае датата, на раждане. В края на  определеното човешко съществуване, т.е. на живота, е ясна датата на смъртта. 

На човек почти нищо не му е ясно, тъй като всичките му знания са базирани на способностите на ума. Ние, ако сме откъснати от Духа сме в пълно неведение, какво ще се случи по-нататък в живота.

За Духа всичко е повече от кристално ясно, тъй като знанията му произтичат от Безграничната банка за информация.

Каквото и да сме научили през живота и каквато и информация да сме придобили, със смъртта на това тяло, ще умре и информацията. 

Ще умре, но не съвсем!

В енергийното ни тяло ще остане отпечатък от информацията, която сме придобили.

Всъщност, човешкият ум умира и всички спомени също изчезват с него, но енергията от знанието остава да съществува в Духа. 

И във всяко следващо прераждане ние ще имаме осенението на информацията отпреди и то ще ни води по-нататък. 

После ще натрупаме нови знания и в последствие ще се водим или по-точно ще се объркваме от всичко това.

Дори през живота си да сме направили много добри дела, с които да сме си заслужили добри времена, то това е нож с две остриета.

Защо ли?

Ами защото доброто не винаги води към добро. И лошото не винаги ражда лошо.

Ще ви цитирам известната поговорка на Чингиз Хан: 

Тежките времена раждат силни хора. Силните хора раждат лесни времена. Лесните времена раждат слаби хора. Слабите хора раждат трудни времена.

Мисълта е казана за земния живот, но тя много точно пасва и в кармичен план.

Когато сме направили добрите дела – имаме позитивна карма занапред.

После, обаче следват години на добруване и най-често години на падение.

Което падение в действията, генерира лоша карма. 

И така цикълът се повтаря отново и отново. По този начин във времето и бъдещите  съществувания се редуват благословени дни с дни на страдания. 

За да се избегне този омагьосан кръг и влизането в цикличността на живота и смъртта, е необходимо, човек да познае, да се слее и да е единен с Духа си.

Човешкият ум води към двойственост – добро и зло. Тъй като той не може да проникне надълбоко в битието и времето, генерира добро, което не е добро. 

Умът създава зло, което е причината за безкрайния престой и нескончаемите превъплъщения в земния живот.

Ако човек се е запътил към прекратяване на страданията и към вечното благословено състояние, няма никакъв друг начин да постигне това, освен да се слее със Себе си – с Изначалната си Природа.

Учението, което води към Пътя е т.нар. „Среден Път“ на Буда, ето какво казва и самият Буда:

 “Има две крайности, о подвижници, които оттеглилият се от света трябва да избягва. 

Кои са тези две крайности? 

Първата е отдаването на чувствени наслади; това е нисше, примитивно, светско, недостойно, безполезно. 

Втората е отдаването на самоизмъчване; това е мъчително, недостойно и също безполезно. 

Избягвайки тези две крайности, Постигналият откри Среден път, който дава прозрение, дава познание, води към умиротвореност, към висше знание, към пробуждане, към вечен блажен покой (нирвана).

Тези са двете главни грешки, по които практикуващият може да се подведе.

Ако тръгналият по пътя към съвършенството се подведе и попадне в клопката на чувствените наслади, или пък поеме по пътя на самоизтезанието, той ще се отдалечи от Себе си.

Понякога тази преценка е много трудна за човешкия ум и егото, тъй като той спекулира и с единия и с другия начин.

Ако се отдадете на разсъждения, неминуемо ще сбъркате.

Пътят към съвършенството би следвало да го поемате и да следвате само чрез медитативната си практика и Единството с Изначалната си Природа.

Когато не знаете дали нещо е изкушение и път към чувствените наслади и удоволствията – практикувайте КЕД (Концентрация в Единство с Духа).

И когато не сте сигурни, дали волята и самодисциплината няма да ви отведат до другата крайност – самоизмъчването – прекомерните усилия, тогава пак практикувайте КЕД, за да знаете накъде и доколко да се впускате в усилията.

И въобще, с каквото и да трябва да се справите, допитвайте се до вашата Вътрешна Природа.

Щом пристъпите към медитацията за успокояване на ума и той утихне,  и след това се насочите навътре в Себе си и държите въпроса или не знанието в Духа си, сливайки темите с Него, той ще ви даде Отговорите и след това съответно ще действате в единство с Него. 

Тези са двете главни грешки, но има други заблуди в процеса на практиката, които хората често допускат. Ето някои от тях:

1.Грешката, която най-често се допуска е, да искаш да спреш ума да не мисли. Това, приятели, не го правете, защото такова спиране на ума е непродуктивно. Работата не е в това само да нямате мисли, защото едно такова възпиране на ума, ще препятства и връзката ви с Вътрешната ви Същност. Няма да имате мисли, но няма да имате и сливане с Духа ви. Тогава, за какво ви е тази тишина на ума? Глупаво е. Не правете опити да спрете ума си, а само го наблюдавайте без да се захващате с мислите, които възникват в него. Също не позволявайте мислите да ви въвлекат в техните вихри.

Нали ме разбрахте? Умът не бива да бъде спиран насилствено, защото това е блокиране! Оставяме умът да генерира каквито си иска мисли, а нашата работа е да не се залавяме с мислите. Не им вярваме и не се отъждествяваме с тях, т.е. не мислим, че ние сме мислите. Мислите са продукт на човешкия орган – ума. Просто ги гледаме и не ги развиваме! Това е достатъчно.

2. Другата подобна грешка е, да се опитвате да изхвърлите мислите или да ги замените с други. По време на медитация, това не е уместно, защото потискайки или изхвърляйки мислите, ги капсулирате и ги консервирате, така те си остават в подсъзнанието ни и енергията им не се очиства от него. Правилният подход е само да наблюдавате мислите, но без да се сблъсквате с тях, без да се опитвате да им се противопоставяте или да желаете надмощие. Не се противите и не се опитвате да ги смачкате. Целта е да ги оставите да се „изпаряват“ и очистват от подсъзнанието, а не е целта да ги няма!

Още повече така се работи върху смирението и толерантността. Наблюдавате, без да им се противопоставяте, без да ги моделирате и без да се повеждате по тях!

3. Грешката да се бърза с резултата е също много често срещана. „Кога ще ми утихне ума?“, „Защо постоянно излизат мисли?“, „Как да направя ума ми да спре?“, „Защо не напредвам в медитацията и усъвършенстването?“ Всички тези въпроси издават нетърпение, припиране, желание за незабавен успех. Ех, приятели, не си мислете, че подсъзнанието ви, в което са се наслагвали различни енергии – информация, опит, мнения и са се формирали различни концепции, може да се успокои за няколко сядания в медитация. Ако сте живели, примерно 40 години, заобикалящия свят ви е влияел ежедневно. Да не говорим, за товара, които носите с вас от предишни съществувания. Сега бъдете така търпеливи да поработите за очистването си, без да бързате и без да пришпорвате техниките си. Ако бързате, вие в действителност не медитирате, а сте въвлечени в мисълта за бърз успех. И това не е медитация, а обикновено мислене. Искате ли да сте качествени в практиката си, отделете си време и не бързайте. Може да ви отнеме години очистването на подсъзнанието ви, може да са 5 – 10 – 15.. Никой не може да каже, защото всичко е строго индивидуално – както замърсяванията, които носите с вас от вечността, така и усилената работа по очистването и медитацията.

4. Ако не се последователни и редовни в медитативната си практика е пропуск. Макар и малко да практикувате, трансформацията във вас се наслагва. А като един ден практикувате, а на другия пропуснете, то това е забавяне на процеса на самоусъвършенстване и Единство с Духа. Може медитативната ви практика да е лека или да е малко време, но не я пропускайте. Практикувайте всеки ден без изключение и успехът ще е дойде. Духът, който е във вас, ще ви подкрепя, дори и да не сте в състояние да се овладеете сами. Силата на Безкрая ще е с вас.

5. Ако в процеса на медитацията в съзнанието ви изплуват различни образи, звуци, говор или въображението ви се активира и създаде някакви странни картини, не бива да се въвличате в нито едно от тези проявления на ума и егото. Ще ги третирате като мисли, т.е. гледате без да участвате в тях – не се съгласявате с тях, но и не ги гоните, нито им се противопоставяте. Ще знаете, че това е процес на очистване и това не са нищо друго освен мисли и кризи на очистването. Не им вярвайте и не ги приемайте са действителни, макар понякога да са толкова реалистични, че да са като истински!

Дори да се появят демонични същества, начинът да ги победите е точно този, който ви описах – прилагате си медитативните техники или директно с КЕД ги преобразувате!

6. Чувството за вина също е често срещано. Може да се активират някои спомени, които да ви карат да се чувствате виновни или да се сещате за неудобни случки, в които сте се провалили или с които не се гордеете. Няма да се въвличате в тези спомени и ще знаете, че няма човек, който да се е родил и който да няма неща, с които не се гордее. Всички правят грешки и никой не е перфектен. Така че като се появят подобни чувства или емоции, третирайте ги като само ги наблюдавате и като осъзнавате, че това е само игра на ума. Като не се въвличате, и като прилагате КЕД, ще можете омаломощите тези мисли и чувства и да направите така, че да се очистят от ума и подсъзнанието ви.

7. Може да ви дойдат идеи, че сте свръхспособни в нещо – ясновидство, четене на мисли, преместване в пространството, добиване на големи психични сили и прочие. В съзнанието ви може да дойдат всякакви филми и доказателства, че успявате да надиграете всички други и да сте успешни в света. Може и да сте, но ако действително имате такива умения, няма да се фиксирате върху тях и няма да сте обсебени от тях. По-вероятното е умът ви – егото ви да ви прави нелепи шеги или опити да ви отклони от духовната ви практика. Няма да се поддавате на такива свръх умения, защото това е изпитан трик на егото да поставя подобни капани на посветените в Духовното. Стоите и наблюдавате тези идеи, но без да им вярвате и без да се впускате в тях – третирате ги като мисли – не се захващате с тях!

8. Не е изключено да се появи някое изкушение в живота ви, което да е предпоставка да се впуснете в любовна авантюра, например, или някакъв шанс да ви провърви в „късмета“, или някаква друга объркваща съзнанието съблазън. Нищо на света не бива да бъде по-важно от това да сте Единни с вашата Вътрешна Природа. Ако имате Себе си, ще можете да постигнете всичко, което си пожелаете. А ако се поддадете на демоничните изкушения ще влезете в неудачите и кривите пътища.

9. Появата на страх също е в опитите на егото да ви откаже от Пътя към Духа. Може да ви обхване страх, паника, несигурност. Те се преодоляват като само ги наблюдавате и не се захващате с тях, не ги обслужвате. Можете да включите техниката за КЕД и да ги трансформирате в Първообраза им (от вчерашната лекция). Нищо не бива да може да ви извади от медитативната ви практика. Ако нещо се затрудните или объркате, влезте в медитация и като не бързате, всичко ще си дойде на мястото.

10. Не е невъзможно външния свят да се опита да ви засрами, разубеди или да осуети опитите ви за пътя към Духа ви. 

По начало няма външен и вътрешен свят, така че енергията на егото е всеобща и не е изключено да се сблъскате с разни завистници или озлобени хора, които да ви подложат на изпитания и да се пробват да ви разконцентрират.

Знаете, не се отказвате за нищо на света. Не се поддавате и не се впечатлявате от външните влияния. 

Ако ви е необходимо прилагате КЕД и неутрализирате влиянието. 

Още много грешки има, които да са препъни камъни, но каквото и да се случва и както и да му влияят, този, който се е устремил към Духа си – към Истинската си Природа, не се влияе, не се впечатлява и не може да бъде отказан да се завърне в Оригиналния си образ!

С това приключвам “Буквара по медитация”. 

В него написах едни от най-базисните и важни първоначални техники към Пътя на Единството с Духа!

Естествено, има още много неща, за които ще пиша в сайта, но в “Буквара по медитация” са най-основните медитативни техники за Единство с Духа! 

Считам, че който иска и се задълбочи в тази информация, ще може да се ориентира и да прилага успешно техниките!

Очаквайте още статии. Ще пиша теми пак на духовна тематика, които ще ви помагат по Пътя към Себе си. 

13 thoughts on “Буквар по медитация (част 20). За съвършената техника”

  1. Благодаря Нед!Безценна е помощта ти чрез информацията, която предлагаш!

    1. Може. Писал съм и за тях, но те трудно се усвояват с писане. Ще помисля как да ги напиша, че да са по-лесни.

    1. Ще помисля как да ги напиша така, че да може практически да се изпълняват. С четене е малко неясно.

  2. Рада Лалева

    Благодаря, за яснотата, достъпността, опитността и куража, който ни подарихте с “Буквара по медитация”! 🙏❤️

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.