Духовността. (част 1) – На кой е нужна тя и какъв е смисълът и?

Когато стане въпрос за одухотворен живот, най-масовите разбирания препращат умовете към изкуствата. Да, различните изкуства са най-близки до одухотвореността, тъй като те произтичат и са най-близо до Чистия Дух. И спокойно можем да кажем, че най-големите творци са най-близо до Духа, тъй като чрез изкуствата са Неговото продължение. Не всички, разбира се, но истинските творци пребивават в Духа и го пренасят в произведенията си.

Обикновено, когато се заговори за духовност, умовете ни правят асоциации към различните религии. Там има духовенство, духовници и духовни практики  – тайнства. Би трябвало религиите наистина да са духовни, но както често ставаме свидетели, те са повече канони, заповеди, правила, отколкото да са истинското проявление на Духа.

Под „Дух“ се разбира Безграничния Дух – Господ.

Заради безогледното използване на думите и заради неморалното и некоректно поведение на някои служебни „духовни“ лица, думата „Бог“ е натоварена с отрицателен смисъл. За това допринася и неразбирането на истинските закони на Безкрая, а също и изграждането на погрешно мислене, и като следствие от него – погрешни очаквания.

Хората сами си вменяват някакви представи и концепции, които според техния си ум са справедливи и мъдри и като не се сбъднат очакванията им, се сърдят и често пъти заемат противопоставяща се позиция – обявяват в себе си война на всякакъв вид духовност.

Ако обаче искаме да наистина да вникнем в Същността на Нещата и в действителност да се запознаем с Духа, то би следвало да не сме пристрастни, нито пък да сме на противната страна – да сме отблъснати и отвратени от постъпките на псевдо духовните хора. Каквото и да  човек да опознае, той не бива да бъде нито прекалено пристрастен, нито погнусен.

Защо не бива да сме пристрастни или отвратени?

В моята дългогодишна медитативна практика съм се сблъсквал с най-различни варианти. Имал съм случаи, в които някой фанатично привлечен от религията до такава степен да я е защитавал и възхвалявал, че нищо друго в живота му е нямало значение. След известно време да се натъкна на същия този човек, който е зарязал и религия и духовен път, и се е отдал на разгулен живот. Застанал е точно на обратната страна и станал е заклет атеист.

И обратния вариант съм срещал, когато някой е бил заклет атеист и се е превърнал във фанатичен последовател на някоя религия.

И трябва да ви кажа, че колкото е по-горещо възхвалителен на някоя идея, след време той става горещ апологет на обратната теза. И това е много често срещано явление. Така е, защото когато сляпо вярваш в нещо, ти не си достатъчно устойчив във времето и във вярването си. Може вярата ти да е много силна и заслепена, но времето и животът променят мирогледа, възгледите и превръщат сляпата вяра в неверие.

Казвам ви това, защото човек не бива да бъде воден от сляпа вяра. Заради такава заслепеност може да си готов в един момент да умреш за това, в което вярваш, а в следващите времена да се откажеш от него и да заемеш точно обратната позиция – да станеш враг на всякаква духовност.

Най-добре е, когато човек стои стабилен във вярата и в разума си, тогава постепенно може да надгражда и в духовното, и интелектуално, а материално да се развива.

Духът – Безграничният Дух е във всеки от нас. Самата душевност на всяко живо същество е проявление на Духа – на Истинската му Природа.

Същността ни – Истинската ни Природа не се ражда, когато се ражда човекът. И Тя не умира, когато той умира. Същността на хората е вечна, безсмъртна, неунищожима.

Не бива да отъждествявате Истинската ни Природа с обичайното човешко състояние.

Чистото Съзнание не е същото, както човешкото съзнание. В човешкия ум присъстват всичките му функции – логика, опит и последователност.

Чистото Съзнание – Духът не е това, което сме свикнали да разбираме под думите „съзнание“ и „осъзнатост“. То не подлежи на описание, защото е и съзнание и осъзнаване, и едновременно с това е не-съзнание и е не-осъзнаване.

Та, Същността или Духът на Безграничния е в във всеки от нас – в абсолютно всеки! И когато човек е единен с Духа си, умът му е центриран в Духа и неговата работа не се различава от Духа. Това е истинската духовност!

На кой е нужна ли? Ами нужна е на всеки, тъй като всеки бидейки единен с Истинската си Природа ще е реално продължение на Безграничния.

Когато казвам, че Безграничния е във всеки от нас, нямам предвид, че всички сме еднакви. Ние сме свързани в Единния Цялостен организъм, но едновременно с това сме и различни като индивидуалност.

Какво по-добро от това всеки да може да следва Духа си, т.е. умът и действията му да не се различават от Пътя на Безграничния. Да не се отклоняват заради илюзии и самозаблуди. Точно те – илюзиите – сетивните заблуждения и страстите отклоняват съществата от Пътя на Духа.

Сега някой ще попита: „Ами Пътя на Духа по-слаб ли е от изкушенията, страстите и заблудите, че хората отиват след тях?“

Безграничният Дух и Неговият Път са вездесъщи, всесилни, вечни, неунищожими.

Зависи само от това, какъв е нашият избор. Ако изберем страстите и сетивните наслаждения и тръгнем след тях, кой ни е крив? Такъв е бил нашият собствен избор!

Смисълът на духовността у хората е, да са продължение на Безграничния.

Но ако говорим по-конкретно за съществата на земята, то ние освен, че сме отделни организми, сме и енергийни същества.

Енергията ни влияе върху общата енергийна матрица на земята. Ако сме балансирани, съответно ще влияем така и на цялостния енергиен образ.

Ако сме зли, грубо материалистични и егоистични, ще внасяме тази си енергия в общия фон на енергията и така ще му влияем.

Някой друг път ще се спра на това по-детайлно – как нашата енергия участва, влияе и променя общия енергиен фон и как това се отразява на събитията на земята.

А ако нашата енергия кореспондира и е в синхрон с енергията на Създателя, тя ще променя и ще генерира такива събития, какъвто е Духът ни.

Ето колко е важно да можем наистина да сме духовни хора, т.е. да следваме Духа във всичките си мисли, във всичките си чувства и с цялото си същество.

Наистина няма никакъв смисъл от псевдо духовност.

Истинският смисъл на духовността е да води чрез енергията ни, чрез постъпките ни и чрез влиянието ни върху света към добруване на всички. Ние не можем да разделяме съществата по никакъв признак, независимо дали са хора или животни. Не можем да делим хората по етнически, расов, националистически, религиозен, класов или какъвто и да друг признак.

Да, ние се различаваме, но това е външно. А в Същността си сме обединени в едно Цяло и това трябва да определя живота и добруването.

Така че, приятели, ако искате действително да можете да повлияете върху света – да го промените като сбъдвате повелите на Безграничния, следвайте Духа си!

В това е основният смисъл на духовността – чрез Истинската си Природа да следваме Безграничния в ума си, в чувствата си, с действията си и с цялостното ни съществуване.

Молитвата има голяма сила, а медитацията колосална!

Ако се молиш само по няколко пъти на ден, това е добро, но е недостатъчно за да повлияе директно на събитията в света.

Ако медитираш и си винаги в медитативно състояние, това е истинска духовна работа, защото така ще можеш директно да влияеш върху енергетиката и на събитията в света!

Ето на кого е нужна духовността и ето смисълът и!

И бидейки водени от Истинската си Природа, т.е. Безграничния, ще правим света по-добър, по-хубав, възвишен, благороден и Единен с Единното Цяло!