Духовността.(част 2) Формиране, поддържане и активиране на егото – на ума.

В Дзен, когато говорим за ума, имаме предвид погрешния път или това, което ни отклонява от Истинската ни Природа.

Всъщност, умът (или другото му име „егото“ през безбройните прераждания са се формирали заради сетивно – чувствените наслаждения, страстите, стремежа към все повече и по-големи удоволствия и избягването на негативните преживявания.

Разбира се, те не биха могли и не съществуват в Оригиналния духовен свят – в Първоизточника на всичко съществуващо. Тези порочни изменения са присъщи на ограничения и разделен материален свят, но те никак не могат да засегнат Духовния Първообраз на Сътворението.

Веднъж като върху духовната същност се наслои енергийното кармично петно на привързаността и отвращението, т.е. желанията и не желанията за сетивно-чувствените наслаждения – алчността, гордостта, страстта, страхът и неведението произтичащо от тях , то продължава през хилядите и милионите години на прераждане да се натрупва и да замъглява все повече връзката с Духа. Това е и същинската причина за падението на Съществата и отклоняването им от Духовния си Първобраз.

В различните религии и духовни учения се говори за „падналите ангели“ или за демоничните сили. Точно те са тези, които най-напред са се отклонили от Божествената си Природа и са повлекли след себе си всички останали в грехопадението, т.е. в наслагването на енергийното кармично петно – отклонение върху Първообраза.

И така въплътените енергийни отклонения на падналите ангели се предават от поколение на поколение до наши дни.

Естествено, че има и други Висши Сили, които пък от своя страна през хилядите години са се опитвали и са помагали на кармично замърсените същества да се очистват и да се завърнат в Духовния си Първообраз. Те са духовни водачи като Кришна, Лао Дзъ, Буда, Христос, Мохамед и другите свети хора, които с цената на мъченията на този свят са се въплътили, за да помогнат на замъглените и страдащи същества.

И така, Падналите ангели със своята променена порочна същност се опитват да привлекат чувстващите същества към общността на воюващите против Единното Цяло – Безграничната Вселена. Отклонението от Истинската Природа е страдание, но тъй като съществата нямат достатъчно силна връзка със Себе си, те приемат за истина илюзията, изкушенията, извращенията и така попадат в света на терзанията, лишенията, на мъченията. Колкото повече същества попаднат под властта на изолацията от Истинската си Природа, толкова повече те ще попадат под ограниченията на материалното и ще стават роби на господарите на греха и нечестието.

Начинът, тези господари на безчестието да държат съществата са изкушенията, съблазните, алчността, егоизма, страха, шантажа и всички други похвати на егото.

Желанието на тези сатанински сили е да господстват над всички същества и да ги контролират чрез грехопаденията им – разделение, зависимости, порочност и жажда за добруване.

В действителност цялото „благоденствие“ и обещания за „просперитет“ са измама и глупави лъжи, но тъй като хората са се отдалечили от Себе си – Духа си, са склонни да вярват и да следват главатарите на греха. Така те ги водят като телета на заколение – доброволно, с радост и охота съществата вървят съм робството си, страданията – към проклятието си.    

А, Висшите Божествени Пратеници със състраданието си и жертвоготовността си правят така, че съществата да се обърнат към Царството Божие -Безграничната си Същност, да изоставят енергийната си кармична обремененост и да се завърнат в Първоизточника си – тяхната Вечна обител.

Казвам жертвоготовността си, защото всички Пратеници на Духа е трябвало да се родят в този свят и да изтърпят кармичната обремененост и ограничеността на света и времето.

Реално, те нямат карма, но решили да се превъплътят в тази си роля, се е налагало да изживеят детството, живота и ориста на земните хора. Иначе не биха могли да бъдат едни от нас.

По начало Пратениците на Безграничния са съвършено чисти духовни същности, но заради състраданието си и решимостта си да помогнат на изпадналите чувствени същества са влезли в земния живот в ролята на човешки същества. И въплътявайки се в човешка форма, те е трябвало да изтърпят формираното и ограничено мислене и кармата на родовете, в които са се появили.

Живеейки, разбира се, те са изчистили тази карма като са я преобразували в енергията на Чистото Съзнание, но това не става без борба и страдания. Попаднали в този грешен земен модел на възпитание, поведение, чувства, страсти, насилие, жестокост, в началото те е трябвало да преминат през всички тези страдания, за да ги преодолеят и очистят, и да поставят началото на Ученията си.

Кармата, освен че е като енергийно петно върху Духовната Същност, тя е оставила своя отпечатък и върху материалната генетика на съществата.

През земния си живот, когато отхвърляме и се поправяме от енергийните нечистотии и отклоненията, освен че трябва да бъде очистена пелената от мъгла върху Духовната Същност, кармата трябва да бъде победена и от телесния носител – генетиката на съществата.

В смисъл, че дори и да си съвсем чист от кармични замърсявания, ако се въплътиш в човешко тяло е необходимо да превъзмогнеш неговата генетична замърсеност и предразположеност към грехопадения.

В случая тези Висши Същества, за да се въплътят и да добият човешки образ, е било наложително да победят генетичните отклонения и телесната склонност към  грехопадения.

С такава жертвоготовност идват Духовните Водачи, за да могат да помогнат на съществата и на хората към очистването им. Докато тяхното призвание узрее, те са били принудени да се воюват и да изтърпят страданията на този свят.

Такива са силите на духовна битка  в света.

Падналите – Демоничните духове, които са станали жертви на грехопадението си и които всячески се стремят да го поддържат, с желание да подмамят и принудят  другите същества в попаднат в тяхното греховно робство.

И висшите сили – Силите на Безграничния, които за да освободят съществата, доброволно се подлагат на  мъченията, униженията и хулите на покварения земен свят, за да спасят от робството на страданията всички чувстващи същества.

Та, след формирането на егото и ума, то се поддържа, както от генетичното си предразположение към различните видове зависимости на тялото – порочност, лоши навици, страсти, алчност и въобще към склонност към обслужване на чертите на егото. – това е телесното предразположение към отклонение от Духа.

Другият важен фактор за поддържането на егото, това е енергийното замърсяване, което носим от другите животи през  цялото си съществуване. Той определя ума – мисленето, характера, пристрастността и поведението ни.

Третият важен фактор е средата, в която живеем. Тя е наситена с най-различна енергия и която влияе на ума ни. Примерно, ако попаднем в някакъв нехармоничен енергиен облак, той индуцира в ума ни напрежение и съответно мисли.

Често пъти се случва хората да попаднат в такъв невидим нехармоничен облак или т.нар биополе и то да започне да влияе на ума.

В такъв случай, в ума ни ще започнат да се появяват мисли, които нито сме искали да ги има в ума ни, нито пък са наши. Така у човека се създава напрежение, но той бидейки невеж по отношение на невидимата биоенергетика, е безпомощен да ги отстрани.

В действителност, най-различни мисли могат да се появят в умовете на хората, без те да са ги създали.

Някой „болен“ казва:

„В ума ми се появяват мисли, които не са мои. Аз си мисля някакви чудовищни неща, за които не съм сънувал, че мога да си помисля.“

И в действителност е така. Мислите, които се появяват в ума, не винаги са наши. Както казах, те могат да са продукт на замърсяванията от средата, в която сме попаднали. Случва се в ума да се появяват най-уродливи и нелепи мисли и идеи, и когато човек е невеж и не знае нищо за тези невидими нехармонични и зли енергии, може да си помисли, че полудява. И това е началото на едно психично разстройство.

Колкото и психолози да разсъждават върху такива уродливи и нелепи мисли, техните заключения ще се сведат дотам да направят връзка с някой  или преломен момент от живота на страдащия.

Да, според вида на уреда, той произвежда това, за което е предназначен. Аналогията е, че според вида на психиката, ще имаме и характерни за нея мисли и прояви на ума.

Но не винаги всичко е скрито в детството, живота и преживяванията.

Понякога, че и често, такава демонична енергия може да индуцира в ума мисли, които са били присъщи само и единствено на дадения вид енергийно поле.

Или попадаш в зъл енергиен облак на някой демоничен характер – на отдавна „паднал ангел“ и съответно той продуцира в теб настроение и чувства отговарящи на неговия характер – отвратителни и крайно уродливи идеи!

Станало е като пандемия хората да изпадат в панически атаки и да имат обсесивни разстройства – масово е.

И причината не е само в стреса, нито в съвременния напрегнат начин на живот. Стрес е имало всякога и във всички времена – войни, детска смъртност, беднотия, мизерия и неведение как ще продължи живота без най-необходимото.

Никога обаче не е имало такава концентрация на населението на земята, не е имало толкова изгубили Себе си души, и не било такава и толкова наситена демонична енергия да обвива земята!

Причината за тези психични разстройства и страдания е биоенергийното замърсяване и насищането на ефира с нечисти духовни същества.

В миналото и в религиите едно такова индуциране на енергийни полета в ума се е наричало „нашепване на сатаната“ и името му е много близо до истината.

Именно такива нечисти и зли същности са причината за разстройването на умовете.

Влиянието им може да принуди съвсем здрав човек да потърси психична помощ и да премине към лекарствена терапия, въпреки че тя не може да помогне радикално. Може само да притъпи – да приспи ума, за да не е толкова уязвим и да не е под тоталното влияние на тези демонични сили.

Ако хората знаеха истинските причини за тези психични разстройства, те лесно биха ги отстранили.

Така биха овладели умовете си, но за съжаление съвременната терапия не предлага и не обяснява причините за „нашепванията на сатаната“

Утре ще продължа темата..