Духовността. Азът – единствено Съществуващият.

Още от детството си, когато играехме и се случеше да се ударим сами, не плачехме много.

Бабите казваха: „То като се удариш сам, не боли!“

И вярно беше това, не болеше много, защото и да бяхме направили грешка, то ние сами си бяхме виновни.

Виж, ако се случеше някой друг без да иска да направи така, че да ни заболи, викахме до небесата, че да ни чуят и умрелите .

Няма много разлика у хората, дали са малки или големи, защото това отношение към болката си остава едно и също. Нашите си грешки, гледаме много да не се набиват на очи, но чуждите…ах, чуждите грешки са непоносими. Тях трябва да ги качим на покрива, за да ги видят всички, за да се знае, колко са непростими и огромни.

Такава е разделящата човешка психика – лесно да прощаваме на себе си и трудно и никак да не ни се иска да забравим простъпките на другите.

Всъщност, няма някой, който никога да не е допускал грешки. Един за едно, друг за друго, това е един от начините да се учим, методът е проба – грешка.

Или защо сме нервни?

Това не е защото нещо не сме направили както трябва, а по-скоро е затова, че тъй като другите не са изпипали докрай нещата си и ние сме ощетени и затова сме раздразнителни и нервни.

Да, приятели, такъв е дуалистичният, двойственият модел на разсъждение. Ние и другите. Доброто и злото. Правилното и грешното. Вярното и невярното. Богът и сатаната. Дяволи и ангели. И така, този ред на мисли може да продължава до безкрайност.

В действителност, какво сме ние и кои са другите?

Ако погледнем в дълбочина, ще видим, че това което смятаме за наше е продължение от прародителите ни. И нашата заслуга не е само наша, а е в следствие на предадените ни гени. Така сме ние, така са и другите. Следвайки тази логика ще видим, че това, което сме ние, се размива и смесва с това, което са другите.

А ако влезем още по-надълбоко до корените на нашето съществуване и минем отвъд човешкото ни генетично наследство, ще видим, че произходът ни е един и същ.

“Ние изцяло се различаваме от другите според нивата си на усъвършенстване”. “Да кажем, че ние сме много възвишените, а другите там.. те са още недорасли.”

Смешно е, да се мисли така, още повече като се има предвид, че и най-добрият на земята човек е имал своите себични и не толкова благородни, и благовъзпитани периоди в живота си.

Всеки човек може да бъде и много добър и възвишен, но е имал и времена, в които не е бил толкова бял, добър и състрадателен, нито е бил силен и възвишен. Така е с всички нас – понякога сме светли като ангели, а понякога сме тъмни, черни като дявол.

И защо е нужно да се превъзнасяме като казваме:

„Аз това не бих го направил и така никога не бих постъпил.“ – може би да, не би го направил вече, но някога и ти си правил грешки, че вероятно и много по-жестоки или немислими.

Ако потънете по-дълбоко в медитативната си техника, със сигурност ще забележите, че идеята за „аз“ и „другите“ се размива и се обединява в Единното Цяло.

В дълбока медитация тази разлика между аз и останалия свят изчезва.

Истината прониква еднакво във всички същества. Осъзнавате, че няма някой друг освен „Аз-ът“.

Може да ви се стори много странно, но няма никой друг и нищо друго, освен теб самият.

Ти си небето, ти си земята.

Ти си пространството, ти си скалите.

Ти си успелият, ти си загубилият.

Ти си пращящият от здраве и сила, ти си съсипаният от болести и безсилие.

Ти си щастливеца, ти си нещастника.

Ти си богатият, ти си клошарът.

Ти си мъдрецът, ти си простакът.

Ти си жената, ти си мъжът.

Ти си обичаният, ти си мразеният.

Ти си всичко съществуващо и няма нищо различно от теб.

Сега тези, които не разбират казаното, може да подскочат, протестирайки:

„Ти как ще ме сравняваш с някой грешник, простак, жесток или насилник? Логиката ти май е много извратена, а..?“

За съжаление или за радост, логиката ми не е никак извратена, а е по-точна от Космоса и тази на въртенето на безбройните слънца и прилежащите им планети.

Всеки в безкрайното време е играл някоя от тези роли. Ако сега си успял човек – много добре. Но не си мисли, че в някога в миналото не си се превъплъщавал в някоя от тези игри. Също не си въобразявай, че ако следваш цикъла на раждането и смъртта, няма да попаднеш отново в такава роля.

Когато правиш благородни дела, ти генерираш добра карма. А когато имаш добра карма, постепенно се разглезваш генерираш лоша карма. И в единият случай и в другият, ти се проектираш в някой от тези участия.

Ето, няма отделно „Аз“ и няма отделни „други“, защото всичко е неразривно взаимосвързано в Едно Единно Цяло.

Илюзия е, че някой друг ти помага.

Илюзия е, че някой друг ти слага прът в колелата.

Няма друг, само и единствено Аз.

Никой друг няма нито да те спъне, нито да ти помогне. Всичко това си само „Ти“ – и „Аз“ е „Ти“, и „Ти“ е „Аз“, и всеки е другите, и другите са всеки.

Трудно е за обяснение това, но когато проникнеш в Същността на Нещата, разбираш най-голямата илюзия на този свят.

Осъзнаваш, че всичко на света – това е само едно нещо – Ти самият!

Каквото проектираш – това ще получиш.

Ако проектираш добро, то другите бидейки твое продължение, ще ти доставят добро.

Ако проектираш зло, то всички останали същества, които са твоята собствена принадлежност, ще осъществят, което точно ти си им предпоставил. И няма да има нищо – нито частица повече от предписаното от теб, нито пък ще има частица по-малко от това, което си си написал.

И сега ще се върна в началото на статията, когато ние се нараним сами или бъдем наранени от някой друг.

Така е, ние винаги, и абсолютно винаги се нараняваме сами. Само двойственият ум прави така, че да си мислим, че има някой друг освен нас.

Най-голямата илюзия е, че ние сме нещо различно от другите.

Някой се стреми да забогатее, така че да се издигне над другите и да има комфортен, приятен начин на живот. И това също е смешно, защото другите това си Ти самият. И това, което предпоставяш като богатство в един момент, означава, бедност в друг момент. Просто избираш сега да си в охолство, за сметка на друг период в бъдещето си.

Не забравяйте! Вие сте богаташите, но вие сте и мизерстващите бедняци. Това е неизбежно. Избираш си да измамиш някой – добре, но знай, че така проектираш собствения си капан.

Това е кръговратът на живота и смъртта. Определя го двойствеността или дуалността – аз и другите, добро и зло, радост и тъга, богoве и дяволи.

Искате ли да се измъкнете завинаги от тази привнесена или извратена двойственост, то следва да изоставите всички тези представи на ума.

Концепциите за добро и зло, за живот и смърт, за щастие и нещастие.

Щом се насочите в Първоизточника и пристъпите към духовната си практика и след като изоставите всички концепции и ментални конструкции – схващания, мнения, представи, навици, зависимости, разбирания и другите умствени модели, тогава ще навлизате все повече и повече в Духа и ще се уподобявате и уеднаквявате с Него.

Така, ще осъзнаете, че няма никой друг в целия свят, освен самите вас. – Вие ще сте учителят, вие ще сте ученикът. Вие ще сте дразнещият, вие ще сте дразненият. Вие сте извратеният, вие сте праведният. Това Аз сме всички ние в различните времена и превъплъщения.

Този вид осъзнаване ще изличи веднъж и завинаги осъждането и нетърпимостта към простъпките на другите.

Ето така завинаги ще изчезне нервността, раздразнението, възмущенията, отвращенията, тъй като ще разберете, че това си го причинявате самите вие!

А отделно, че ролите, в които сте се превъплъщавали в безкрайното си съществуване са също безкрайни. – „Царят ще се превърне в роб, а робът в цар.“

Ако поемете по Пътя на Истинската си Природа, ще изчезнат враговете ви. Ще изчезнат дори близките и приятелите ви, защото навлизайки в дълбоките нива на Същинската си Природа, ще осъзнаете, че всички те сте самите вие.

Може да ви прозвучи нереално, неразбираемо или парадоксално казаното дотук, но Истината е следната:

Неразривната ви Истинска Природа  обхваща всички, всичко – и хората и живата и не жива Природа. Тя прониква в безкрая на световете.

Истинската ви Същност присъства и в будността и в съня ви – и в неволи и в благоденствие. Никога не умира, никога не се променя, не може да бъде покварявана, съблазнявана, завладявана.

Неизменна, Неунищожима, Ненакърнима е Тя!

Променят се само превъплъщенията и ролите в живота, но Изначалната ви Неродена Същност е вечно съществуваща, благотворна и благоденстваща.

Утре ще говорим за страха.

Следва продължение…

9 thoughts on “Духовността. Азът – единствено Съществуващият.”

  1. Маргаритка

    Здравей,с благодарност, Нед! Това, което пишеш, никъде не съм срещала…Да, звучи прекалено абстрактно, нереално, мистично…Има едно обаче, че вярвам на разясненията ти. За мнозина от нас пътят ще е дълъг и изборът е в нас. Знам, че ще бъдеш до всеки, нуждаеш се и поискал помощ. Благодаря!

  2. Великолепна статия! Безмълвна съм! Осъзнавам колко истина има в твоите думи! Усещам с душата си силното им въздействие!
    БЛАГОДАРЯ, НЕД!!!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.