Духовността. Човешката представа за щастие.

Човешката гледна точка е различна от Духовната.

Още в детството, а и после когато си съставяме представата за живота, ние хората гледаме по един откъслечен и ограничен начин.

Примерно, образецът ни за щастлив живот е да завършим добро образование, да имаме добра и достатъчно добре платена работа, след това да се оженим, да имаме семейство, в което да отгледаме и възпитаме децата си. Децата пък трябва да са така образовани и култивирани, че да се гордеем с тях и така за напред.

Въобще, човешкото разбиране за живота е такова, че да постигнем пълно щастие още в този живот. И това щастие да е на базата на успеха и просперитета във всяко начинание. Това е възможният човешки обхват и по-нататък за хората е тъма.

Какво ще стане след като напуснем този свят?

Какво ще добро за там – за отвъдния живот?

Какво не би било добро и кое не би се отразило положително за необозримото бъдеще, ние хората не знаем?

Гледната точка на Духа е съвсем друга. Той не гледа откъслечно и отделно във времето. Това, което е добро за човека, не винаги е добро за Духа. Това, което човек избягва, от позицията на Духа не винаги е за избягване.

Човек е временен и затова мисли в обхвата на неговите си възможности. Нещо, което изглежда добро за сега, може да се окаже много лошо в по-далечен период от време. И нещо, което изглежда безсмислено, може да бъде много далновидно в безкрайното невъзможно, необозримо бъдеще.

Духът е вечен и затова следва доброто през вечността. Духът е безграничен и затова обхваща всичко – в това число и най-дребните детайли и участници в живота.

Ето, за човек щастието е върху сегашното съществуване. Той може да премине през всякакви препятствия и дори през нещастията на други хора, само и само да си осигури неговото си добруване. Само че това мимолетно щастие, може да се окаже само примамка към пътя на дълголетното нещастие. И обратно, нещо което изглежда безсмислено, излишно, глупаво и наивно, може да се окаже пътят към непреходното щастие.

Да приемем, че човек преследва неговото си щастие в този си живот. За да се живее добре, той е готов да стъпи върху главите на другите хора и върху нещастието им.

Да, така, той ще си осигури щастието си – добър живот, семейство, просперитет, наследство, но каква полза ще има той от всичко това, ако така той е проектирал собственото си падение и страдания.

Животът отминава бързо и като дойде ангелът на смъртта, няма да го пита нито какво е образованието ум, нито дали семейството му е готово да се раздели с него, нито дали има незавършени задачи в този живот.

Ще го вземе и край!

Щастливецът в този живот може да протестира, може да роптае или да хули.. На кой му пука от това, има си кармични закони, които са неумолими!

Семейството му, близките му, роднините му или облагодетелстваните от него може да се вият от мъка, да се вайкат и да осъждат „несправедливата съдба“ и какво от това? Законът на Кармата е неотменим!

Духът има негови ценности и не се съобразява с това, какво хората приемат за правилно и грешно. В действителност, ако хората биха били в единство с Духа, ценностите им не биха се различавали и тогава щеше да цари разбирателство и единство между законите на Безграничния и човешките норми. Те и сега частично съвпадат, тъй като за щастие човечеството все още не е в пълен противоборство  с Безграничното.

Духът гледа във Вечността – за Него няма отделно време и временно щастие. Временното щастие е равносилно на нещастие.

Духът вижда пълното щастие, когато то е за абсолютно всички и за вечни времена. Откъснатите от Себе си хора разбират щастието само за себе си и в настоящето. Тях не ги интересуват другите хора, животни, живата и не жива природа. Важни са само те и по възможност щастието да е по-скоро – с повече удоволствия, сетивни наслади и материална задоволеност. Отделянето на човеците от Духа причинява всички различия. Или казано по друг начин това е двойственост, дуалност. Когато съществува нещо, което да е различно от Единното Цяло, това е двойственост.

Пътят на Духа  е единен, светът е свързан в Едното, Вселената е в Единство, Безкраят е Едно Цяло. И когато някой мисли за себе си, а не за Единното Цяло, това е разделяне, разграничаване от Него или дуалност.

Няма щастие отделно от Единното Цяло.

Колкото и да ни се струва, че сме се обезпечили със средства – материални, финансови, имоти и съкровища, ако сме се отделили от Цялото, това означава неминуема загуба. Може временно да ни се получават нещата, но Кармичният Закон е безпощаден и неотменим.

И в края ще се окаже, че осигуреното ни човешко щастие, когато то е изградено в разрез със Законът на Безкрая, то е най-сигурният път към нещастието.

И обратно, може не всичко винаги да ви е според желанията ни, но ако се съобразявате със Закона на Духа, то това води към истинското щастие.

Ето, сега някой е състоятелен човек. Има всичко, което можеш да се сетиш и неговата дума се слуша. Както се казва: „Той коли, той беси“, той е силният на деня. Но след известно време се е споминал и ако можеш да гледаш с вечните си, а не само с временните си човешки очи, ще видиш как една майка води за ръчичка малката си дъщеричка. Духът на този човек, който е изоставил земния си живот, заминал е, и се е завърнал отново, но като беззащитно момиченце. Това е трудно да бъде възприето от един човешки ум, тъй като хората са свикнали да виждат човек силен, състоятелен, влиятелен, неуязвим и с който всички се съобразяват. Но… но времето и кармата са в своя ход. Ето той вече няма да е нито силен, нито влиятелен, нито недосегаем, а напротив – макар в характера му да има черти, които ще напомнят за миналото в предишния му живот, но той ще трябва да изгради живота си отначало и то под влиянието на кармичните последствия. Надявам се, че поне малко успях да повдигна завесата на прераждането и неволите в циклите на живота и смъртта. Човешкият поглед е в успеха и недосегаемостта на силният на деня, но безкрайността оборва временната представа.

Погледът на Духа е върху вечността и безграничната проницателност, включваща всички участници в живота и до най-малките детайли и частици на мирозданието.

Затова, тези които разчитат на човешката логика ще се окажат излъгани.

Ще се видят толкова малки и немощни, колкото човешките разбирания за земята и космоса в миналото.

Знаете, че хората първо са считали земята за плоска, после че всичко се върти около земята. След това, че няма друга земя освен нашата и още какви ли не нелепости.

А какво се оказа, какво откри съвременната наука?! И колко още необятни знания има да открива?

Оказа се, че само в нашата галактика „Млечният Път“ има около 200 милиарда слънца с планети около тях, и с луни около планетите. Изясни се, че във видимата вселена има около 2000 милиарда галактики, някои от които много по-големи от нашата. Невъобразимо е, нали?!

И ние хората имаме самочувствието да съдим Създателя.

Вместо да се смирим и да изпълняваме Неговите Закони и да ходим в Неговия Път, ние – човешката цивилизация не Го зачитаме, хулим го и пренебрегваме повеленията на Духът. Е, дали няма Той да може да ни постави на мястото ни?

Може, разбира се, но един от законите на Вселената е самоусъвършенстването чрез свободната воля.

Затова погледнато  с „очите“ на Духа, щастието е следването на Вътрешния Път.

И разбиранията за „щастието“ на хората, най-често е пътят към Ада – към цикличността на раждането и смъртта.

Трудно можеш да убедиш някой, който се е вкопчил в материалния свят. Почти е невъзможно да го накараш да разбере, че всичко във видимия свят идва и е продукт на невидимия свят. Даже някой да страда жестоко и ти наистина от все сърце да искаш да му помогнеш и да намалиш страданията му, няма да можеш, тъй като за този човек, не съществува помощ различна от материалната.

Случвало ми се е да искам да помогна на някой, който е добър човек, но това мое желание се е оказвало неизпълнимо. Невъзможно е, не защото болестта не нелечима, напротив лесна е за овладяване и отстраняване. Проблемът идва от това, че този човек ослепял от вкопчване в материалния свят, не иска нито да чуе, нито дори да погледне, а какво остава да види спасението си. Просто отхвърля всичко, което не прочел в научните списание или не е сред популярната интернет информация. От това идва невъзможността да му се помогне.

Сега някой ще попита: „Ами не може ли без да му казваш, с енергия да премахнеш болестта му?“

Може, разбира се, може, но ще се получи така, че по този начин ще го хвърля в още по-голямо заблуждение, неведение и тъма. И ето тук човешката логика пак се противопоставя на Истината на Духа! Той ще продължи с отдалечаването си от Духа, казвайки си: „Ей как ми изчезна болестта, тъй без нищо, просто си отиде“ и ще тръгне отново след трупането на още по-сериозни болести и мъки.

Болестите, страданията, мъките се дават от невидимия свят, за да могат да ни осъзнаят и пробудят. Ако бъдем лишени от тях, ще се получи така, че съществата ще вървят след заблудите си до безкрайност и ще слугуват на глупостта си, която ще ги води до още по-голяма тъма, невежество и страдания.

Казвам ви това, приятели, за да разберете колко е важно човек да успокои ума си и да го приведе в единство с Истинската си Природа, която е продължение на Безграничния Дух.

Колкото по-усърдно работите, толкова повече ще се изчиствате и толкова по-добра връзка ще имате със Себе си.

И когато имате връзката със Себе си, вижданията ви няма да се различават от вижданията на Духа, т.е. ще се в пълно единство с Цялото и ще вървите в Пътя на Безграничния Създател, Вседържител и Унищожител на Мирозданието!

14 thoughts on “Духовността. Човешката представа за щастие.”

  1. Благодаря, Нед, преминавам през труден период и всичко, което уча от Вас Безкрайно много ми помага и съм благодарна от сърце!

  2. Благодаря, приятелю Нед! Тази публикация наистина е нобятна!!!
    Всеки се вкопчва в нещо и забравя, че е част от единното и неотменимо цяло.
    Колкото и да се вкопчваме, не можем да спрем законите на безкрая.. Единственото тъжно нещо е, когато хората си отиват прекалено млади, без да са се порадвали на деца и внуци в тази реалност!!! Но това е от контекста на нашето виждане, на коне с капаци 🙁
    Всичко е много просто и много сложно едновременно. Важното е все повече хора да осъзнаят важните неща и да вървят по пътя!

  3. Както всеки път, кристално ясно, разбираемо, докосващо, ……. Знание и изразяване.
    Благодаря! 🙏❤️

  4. Здравей, Нед! Не само,че разбули тъмата около прераждането и циклите на живота, а внесе яснота, скрепена с примери житейски от твоя опит. Безгранично благодаря, учителю, приятелю!
    Усмихнати дни!

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.