Духовността. Защо са трудните моменти и не може ли да сме единни с  Духа, но без да навлизаме в разни изпитания?

Когато някой навлиза в духовното поприще, животът му поднася серия от изпитания. И човек се чуди: „Аз уж започнах да спазвам законите, да медитирам и да съблюдавам повеленията на Безграничния, а виж в каква черна серия от събития навлязох. В такива трудни дни не съм бил откак се помня..“

Да, така е. Щом веднъж сте се самоопределили, че тръгвате по Пътя на Безграничния, нужно е да се подготвите психически и да имате умствената нагласа, че ще трябва да преминете през кръговете на ада.

„Но, защо?“, ще попита някой. „Защо е нужно да минаваме през трудности и мъчения, та нали ние сме се отстранили от грешния път и сме осъзнали простъпките си, би трябвало да не ни се случват лоши неща..?“

За какво е всичко това?

Ех, приятели, не всичко е така, както сме си го представяли и не всичко е както сме го мислили!

Първо, на Безграничния не му е необходимо да ви изпитва, за да ви знае на какво сте способни. Той знае абсолютно всичко без да опитва и да си вади заключения от случващите се събития.

Второ, ако наистина сте решени да вървите в Пътя на Истинската си Природа – на Безграничния, то вие сами пред себе си трябва да докажете, че повече не сте подвластни на изкушенията, зависимостите, привързаността и лошите навици.

Трето – да вървиш в Пътя, е борба. Сега някои пацифисти ще се възпротивят и ще възроптаят: „Каква борба? Няма борба, а има приемане и съгласие?“

Тук много хора изпадат в заблуждение. 

Да приемеш, означава да вървиш в Пътя на твоята Изначална Природа. Приемаш, че си грешил. Приемаш, че си живял в невежество и илюзии. Приемаш, че си бил неосъзнат и заблуден. 

Но не може да приемеш пороците си и да се съгласиш с тях – това е глупост!

Четвърто, щом си приел Пътя на Неродената си Природа, то моментално би следвало да се откажеш от кривите пътеки на егото си. Това е много лесно да бъде разбрано, но е много трудно да се осъществи, тъй като егото – умът е много упорит и непримирим с новите порядки и стотици и хиляди пъти ще ви връща по старите коловози на мислене.

Пето, светът ще ви влияе със своите вибрации ще се опитва да резонирате в синхрон с него.

Шесто, вие с вашата енергетика ще въздействате върху заобикалящата ви среда и света, за да можете да помогнете, той също да тръгне по Пътя на Изначалната си Същност.

Седмо, би следвало да се научите как с енергията си да променяте света, защото това е начинът да го накарате да следва Безграничния и да се излекува от отклоненията си в себичното човешко съществуване.

Не искам да изброявам повече, защото има безброй илюзорни причини светът да се противопоставя на завръщането си в Истинския си Дом.

Както и също има точно толкова резонни поводи, вие да се стремите да очистите света и да го лекувате като му въздействате направлявайки го към Първоизточника.  

Просто е належащо, каквито и изпитания да дойдат, вие да можете да ги прегазите като останете недосегаеми за изкушенията. 

Демоничната ви природа – егото ще се опитва всячески да ви настрои против Божествената ви Същност.

Пак той – умът ви ще ви казва, че няма никакъв смисъл да следвате Истинския Път, защото той е суетен и измислен. Егото ви ще ви тласка към неприязън, недоверие, съмнения, двоумене или неверие към Пътя на Чистото ви Съзнание.

Дяволските енергии ще се пробват да ви пробутат някоя крива философия или изопачено тълкуване на някакви факти, за да ви разколебаят и отклонят от Пътя на Духа. 

По хиляди начини егото ще се опитва да ви разсее и да ви хвърли в ненужни разсъждения и маловажни занимания, само и само да останете в неведение –  в неговите заблуди.

Безброй са клопките на Мара Изкусителя да ви държи във владенията на удоволствията и сетивните наслаждения.

Но каквото и да става, както и да се опитва егото ви, както и да ви примамва демоничната ви природа, за да останете съпричастни в света на илюзиите, вие не бива нито за миг да се усъмнявате в Себе си.

Това, от което наистина имате нужда, това е вашата Истинска Природа. 

Само тя е вездесъща и вечна. Всички останали пътища са изпълнени със страдания. Да, в началото има зарибяване – охолен живот, разкош, слава и мнимо уважение, но сетнините на този път са изпълнени с мъки и разочарования.

Този, който е тръгнал по Пътя на Духа е непоколебим!

Той не се трогва нито от заплахи, нито пък се съблазнява от обещания за благоденствие и добруване.

Щом сте се отправили по Пътя към Себе си, би трябвало да се непоколебими, неумолими, невъзмутими, без значение какво се случва или какво има да преживявате занапред!

Не бива да се смущавате от това, че ще трябва да преминавате през изпитания и проверки. Както казах, тези изпити са необходими само на вас самите!

Веднъж като се научите да преодолявате трудностите, след това ще ви е все едно какво ще иде занапред. 

Или както казва онази Дао поговорка: „Ако се случи добро, за добро е; ако се случи лошо, за добро е.“

Въобще, каквото и да се случва, приемете го. Не приемайте само да вървите след пороците и лошите си навици – те трябва да бъдат претопени и да изчезнат във Вътрешната Пустота.

И сега техниката за трансформиране на изкушенията, страховете, терзанията.

Когато се появи изкушение, насочете го навътре в Духа си и продължавайте да го потапяте в Изначалното, докато изчезне!

Когато се появи страх, концентрирайте го и го дръжте навътре в Себе си!

Когато не можете да се освободите от някакво страдание, насочете го към Вътрешната си Пустота. 

Сега, ако се чудите дали това са различни направления – не, не са!

И Духа ви, и Себето, и Вътрешната ви Пустота, и Първоизточника, и Безграничния, и Нищото, и Всичкото, това е едно и също нещо. Говорим за Вечната ни Природа, но Я назоваваме с различни имена! 

Така че, приятели, не може без изпитания. Не може без да се каляваме, за да сме способни да преминем и през най-неблагоприятните условия.

Иначе, ще се окажем излъгани от самите себе си. 

Ще дойде някой наглец, който да ви наруши покоя и ще се объркате и ще изпаднете в истерия или пък ще се усъмните в вездесъщата справедливост. 

Ще дойде някой провокатор, който ще се опита да взриви покоя ви, и ако се поддадете, ще стане така, че ще сте по-податливи и от тези, които никога не са тръгвали по Духовния Път.

Така, човек ще заприлича на онези „йогини“, които практикуват, но само в идеални условия. 

Все едно да се учи да плува, но само така на ужким.

Или да тренира бойни изкуства като маха с ръце във въздуха и противника сам пада. Това би приличало на детски въздушен бой, в който те се бият от разстояние.

Не, сливането с Абсолюта не е детска игра, нито е плуване „на сухо“

Да си единен с Безграничния е да присъстваш, както в Себе си, така и в самия противник, т.е. ти си и единият, и другият, и във всеки, и в света.

И да си в едно с Него, значи, че за теб не съществува нито студ, нито жега, нито ограничения. 

Разбира се, че докато си човек, човешките граници ще са наложителни, но това е само докато сте с обичайните земни параметри. Когато се разтворите в Себе си – в Безграничния, ще станете Него – без ограничаващите ви рамки.

Но това е, когато успеете да се слеете с него.

А като за начало ще е необходимо да не се смущавате, нито да се разколебавате, нито да се поддавате на изкушенията и да останете непоколебими в изпитанията.

Наслушал съм се на разни теории, прочетени книги, за незабравими срещи с „учители“ и адепти. Но много рядко човек може да срещне някой, който наистина следва Духа си и владее енергиите и материята.

Приятели, не се замисляйте дори, дали си струва тръгването по Пътя на Духа!

Няма нещо друго на земята и въобще в живота, което да е толкова важно и стойностно.

Ако си поставите цел да постигнете някакво благосъстояние, ще го постигнете и какво? Когато живота ви свърши вие ще трябва да оставите всичко постигнато на децата, на внуците и впоследствие на хора, които не познавате.

Ако постигнете кариера в службата, ще я имате известно време, което ще отлети яко дим и накрая ще се окаже, че напразно сте се стремили и сте си изгубили целия живот.

Ако целите власт или слава и ги постигнете, после когато трябва да се разделите с тях, ще усетите тежестта на живота.

Ако, обаче, се прицелите към Духа си и постигнете сливане и единство с Него, това ще е непреходно!

И ето мъдрите слова на Буда в Дхаммапада:

“Смъртта идва и отнася човека, възхваляван за неговите деца и семейство, човека, чието съзнание е отвлече­но така, както пороят отнася спящото село.

Нито синовете, нито бащата, нито роднините мо­гат да помогнат. Близките не могат да защитят човека, когото е сграбчила смъртта.

Мъдрият и добър човек, който разбира, какво означава това, трябва бързо да разчисти пътя, който води към нирвана.”

и още една древноиндийска мъдрост:

И когато дойдат изпитанията, не се смущавайте и не скърбете, а се радвайте затова, че сте се отправили към Себе си и скоро ще пристигнете във вашия Истински Вечен Дом. 

Мястото, в което няма лъжа, измама, илюзии. Там където няма нито демони, няма дяволи, нито сатана. Където няма мъки, страдания, лъжливи и измамни очаквания, няма заплахи, жестокости и несправедливост.

Концентрирайте се в Себе си и следвайте Вътрешната си Природа, игнорирайки всякаква суета. 

Насочете ума си в Духа си и го дръжте там, докато се уподоби на Него. Разбира се, това няма да стане наведнъж, а с постоянна и методична работа – медитация!

Струва си човек да се замисли, преди времето му да е отлетяло безвъзвратно.

Пожелавам ви успешно преодоляване на изпитанията и да издържите проверките на времето!