Целенасоченото духовно пътешествие

Все повече хора се увличат по духовното, но защо е толкова трудно да се стигне до Духа? 

По-лесно е да се направи кариера, да се натрупат богатства, да се спечели любим или любима, а да стигнем до Духа най-често е непосилно.

И толкова ли е опърничав и непостижим този Дух, че се налага да водим борби и битки вътре в себе си, за да се доближим до Него?

А също и къде можем да отидем – в някоя екзотична дестинация да се отправим, за да можем най-накрая да се докоснем поне малко до духовното. 

Ето например, в днешно време хората свободно и лесно могат да пътуват. 

И колко му е, ей го на – самолетът и можем да отидем до най-древните и духовни места съществували някога на планетата.

Има вероятност да се отправим на юг – към библейските места в Близкия изток и да повторим пътя на древните патриарси на юдейството. Или можем да посетим местата, в които самият Христос е проповядвал Новия Завет.

Също, можем да си купим билет за Индия и да направим визита в местата на техните безбройни богове.

Друга духовна дестинация може да бъде Тибет, или Китай, или Япония, или… още безкрайно много места.

Често пъти са ми правили такива предложения: „Хайде да отидем до…“, за да намерим Пътя към духовното.

И защо е нужно да побеждаваме каквото и да било, само и само да се реализираме в Духа?

Все едно някой да отиде и да търси родното си място някъде другаде.

Ами, Той – Духът е навсякъде и е включително във всеки един човек.

Духът е, както в праведникът, усърдния в духовното учение или в светецът, така и в най-големия изверг, престъпник или злодей.

Ама как така, някой ще се възмути, как е възможно?

Да, Той – Духът е навсякъде и във всичко и няма нужда да ходите да Го търсите, където и да е, и в който и да било. 

Духът е както в самия живот, така и в смъртта, и също в сегашния ни свят или в небитието.

Къде сте се юрнали в Духовни екскурзии, за да намерите кой – Себе си.

Духът никога не ви е напускал, никога не е отлитал и никога не се е крил от вас.

Това, което замъглява гледката към Духа ви е вашият объркан, разделящ егоистичен ум.

В Началото на началата умът на всички е бил чист, неопетнен, ясен, виждащ и водещ се само от Духа.

Въплътявайки се в грубата материя и увличайки се по сетивно-чувствените удоволствия, съществата все повече и повече са се ограничавали и така изоставяйки Първоизточника си, са се вторачвали във временните и преходни неща на материалния свят.

Примерно, когато погледнат към дадено удоволствие, хората забравят всичко друго – и ценности, и близки, и за отклоняването от Себе си, и вредата от пороците. 

То – удоволствието е нещо нормално, но когато изоставиш важните неща и започнеш да следваш и да се подчиняваш на маловажните, временните, дребнавите удовлетворения, тогава наистина си в опасност. 

Можем да вземем например един наркозависим човек – той е готов на всичко, само и само за да получи необходимото липсващо му вещество – дозата дрога. На такива са се оприличили всички хора, които са се отделили от Духа си. Те са готови на всякакви низости, само и само да си „осигурят“ според тях един добър и „нормален“ живот.

Готови са да лъжат, да крадат, да мамят или да предадат всеки и всичко, за да постигнат кариера, богатство, охолен живот или някаква мнима сигурност.

Така съществата се отклоняват от Духа и въпреки, че Той винаги и навсякъде е с тях, те не го виждат, защото мъглата от невежеството, желанията за удоволствия и страхът от загубата им, ги отклоняват.

Това е причината светът да се изражда, да се отклонява и да върви към страдания и унищожение.

Вътрешните битки въобще не биха били толкова трудни и невъзможни да бъдат спечелени, ако не бяха пристрастията към удоволствията и страхът от загуба на добруването си. 

Удоволствията, според един покварен ум могат да бъдат осигурени чрез богатства, охолство, имоти, парични средства, злато и материални скъпоценности. Затова ограничените и заблудени души всячески се стремят към тях – чрез всички начини, включително и чрез кармичните си заробвания за дълги периоди занапред.

Болката и страхът от загуба на възможност за удоволствия също поражда мотива и ги тласка към порочност.

Болезнената представа, че ще бъдеш низвергнат от обществото и ще се наложи да страдаш от материална безизходица поражда ужас и стремеж към всякакви усилия, с едничката цел да бъдат избегнати тези негативни вероятности за неуспех и материална нищета.

Разбирам тези хора, които от една страна се стремят към удоволствия, а от друга да избегнат болката и страданията и заради това се стремят към материална осигуреност.

Разбирам ги, но не съм съгласен с тях!

Винаги и на първо място следва да е връзката и единството с Духа и всичко следва да е Негово продължение. Удоволствията не бива да бъдат заклеймявани или отхвърляни, но те не могат да бъдат по-важни от Духът – Създателят на Живота. Не бива да са водещи те.

Разбирам и тези, които се страхуват от болката и страданията.

Разбирам ги, но не съм съгласен с тях.

Бидейки единни с Духа, Той би следвало да ни води и осигурява, както в позитивните моменти в живота – удоволствията. Така Духът следва да ни съпровожда и в негативните части от съществуването ни – може да преминаваме през някакви страдания или неприятности, но ако сме единни и водени от Него, то със сигурност ще имаме само полза от болезнените етапи – закаляване, воля, непоклатимост, реална и трезва самооценка.

И когато на някой му дойде на ума да посети духовно място или гуру, то нека да се сети, че най-големият Гуру или Духовно място е в самия него – Истинската му Природа.

Ако си обсебен от привързаността към вещи, хора и удоволствия, където и да отидеш и с който и да разговаряш, то ти ще си останеш роб на материалното и подвластен нему.

Ако си блокиран от неприязънта си към болката и страданията, то ти ще носиш не свободата си и страховете си, ако ще да отидеш на някоя друга планета, която да е населена само с ангели.

Ако обаче си решен да се откажеш от робството си към удоволствията, и от оковите на страховете си към болка и мъчения, тогава дори и самият Ад не би могъл да ти бъде пречка към себереализацията ти!

Щом си се устремил към Духа, и си се отдал на намирането на Пътя, и си се отрекъл дори от себе си, то дори самият Сатана с всичките си дяволи и демони, не би могъл да ти попречи да се завърнеш в Дома си – Истинската си Природа.

Та така, приятели, не ходете на духовни пътувания и напълно уверено можете да се откажете от духовни пътешествия, ако целта ви е да намерите и да последвате Себе си – Духа.

И запомнете, никакъв духовен туризъм не може да ви върне към Духа. Може само стремежът към Себе си, а той може да бъде дори като просто стоите в дома или градината си.

И никаква духовна или религиозна мода не е в състояние да ви отправи към Истинската ви Природа. 

Можете само и единствено вие самите като се стремите към Себе си чрез медитация и отдаване на духовна практика.     

Очарователната Индия не ще може да ви спаси, нито пък величественият Тибет. Япония, Китай са страни, където има много духовни и посветени хора, но себереализацията и връзката с Духа ви зависи само и единствено от самите вас. Изтокът, западът, северът или югът са само посоки. Националностите и държавите са места където живеят различни хора, но спасението ви е само и единствено във вашите ръце!

Медитирайте, приятели, за да се уподобявате все повече и повече на Себе си и същевременно все повече и повече да се отдалечавате от привързаността си към сетивно-чувствените удоволствия, и да отстранявате от себе си страхът от болката, страданията и негативните преживявания!

Този, който е единен със Себе си не е подвластен нито на желания, нито на удоволствия, нито на чувството за благоденствие. Нито пък се влияе от заплахите, че ще ги изгуби благосъстоянието, добруването или сигурността си.

Бидейки единни с Духа си, ще имате удоволствия, но няма да сте техен роб.

И имайки негативни моменти в живота си, чрез Духа си вие ще преминавате през тях, без те да могат да ви навредят или да ви нанесат някакви трайни поражения!

И тук ще завърша с една мисъл на Буда:

“Никой няма да ни спаси освен ние самите.

Никой не може и никой не трябва. 

Ние сами трябва да вървим по Пътя.”

Пожелавам ви упорита и успешна медитативна практика и стъпването на Пътя към Дома – Вечната ви Истинска Природа! 

2 thoughts on “Целенасоченото духовно пътешествие”

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *