Животът е прекрасен!

Надявам се днешната ми статия да не ви изглежда като антибудизъм.

Всъщност, тя идва от сърцевината на будизма, но ако разглеждате учението на Буда като бягство от реалността и дезертиране от живота, със сигурност ще сбъркате.

В началото на живота си, и аз както всички млади хора си задавах философски въпроси за живота – за смисъла на сътворението, за ценностите, за призванието и ролята на всеки човек и още много други основателни търсения, а и други – неоснователни брътвежи на ума.

Бидейки в недоумение от заблудите и изпълненото с илюзии човешко битие, а и от случващото се в света, питах себе си и дори самия Господ:

„Господи, защо си създал този грешен, грешен свят?!“

Но когато някой пита Господа или другото му име – Пустотата, Той (Тя) не отговаря веднага на въпросите, защото е наясно с нашата българска поговорка, че:

„Турен (поставен) акъл в глава не седи.“

В такъв смисъл, че докато сам не узрееш и не проумееш Истината, каквото и да ти кажат, за теб все ще е лъжа, криво или недостатъчно.

Знам, че и сега има много хора възторгнати от Сътворението, и има други – които са на върха на възмущението и отхвърлянето на света.

Точно по почина на Безграничното, аз също няма да ви дам отговори на болезнените ви до болка въпроси за справедливостта и несправедливостта, за доброто и злото, за смисъла и безсмислието.

Ще ви кажа само, че когато тези въпроси, които сега ви измъчват, достигнат до Пустотата и се разтворят в Нея, Оттам ще дойдат и отговорите.

Погрешно е разбирането, че отговорите трябва да изчезнат и изобщо да ги няма.

Преди да изчезнат, ще дойде разбирането и Отговорите.

Не може да очакваш някой въпрос, който касае здравето ви или благополучието ви да изчезне. – Не, той няма да изчезне, преди знанието за него да ви просветли и да ви се проясни изцяло.

Напълно излишно е да се отговаря, на който и да е въпрос, защото колкото и верен да е отговорът, и дори той да идва от Извора, отивайки в замъгления ум, той ще придобие неговите възможности за намиране на смисъл, а и характера, оцветеността му от емоциите.

Така отговорът вече няма да е същият, а ще е променен и ограничен от ума, който се опитва да го разбере.

Да, ограниченият ум ще се опитва да го осъзнае, но няма как това да се получи, защото Отговорът, който идва от Безграничното, не може да се побере в ограниченото (ума).

И така, както океанът не може да се побере във вместимостта на кана за вода за пиене, по същия начин не може да се побере Отговорът идващ от Безграничната ви Същност в обичайния ограничен човешки ум.

Тук само ще се опитам да ви дам някои посоки на отговорите, по които вие сами да тръгнете, за да стигнете до „Края“ на Безкрайното.

Когато търсите отговорите, на каквито и да са въпроси, бъдете безпристрастни, умиротворени и готови да приемете абсолютно всичко – независимо, дали то ще кореспондира с вашите убеждения, нагласи, мнения, интереси и разбирания за святост или светотатство.

Защото прониквайки в Същността на Нещата, вашата предубедена святост може да се превърне в светотатство или обратно, не се знае къде точно навлизате и какво ще ви се открие.

Също не можете да определите кое добро ще е бъде злина, нито пък коя злина в каква добродетел ще се трансформира.

Днес някой може да се закълне, че прави добро, но утре да се получи така, че от неговото мнимо добро да произтече неизмеримо зло.

Когато навлизате в Необятната Пустота, пуснете всяко придобито човешко знание да се разпадне и само така ще може умът ви да се превърне с размерите на Безграничен океан.

Откажете се от всичко „мое“ и „твое“, защото човек не притежава нищо – нищичко!

Всички имоти принадлежат на Безкрайността на времето. Ако сега имате богатства, имоти, злато, пари или каквото и да е друго материално измерение на състоятелност, забравете, че то е ваше. Само дебелината на един кръвоносен съд подържа тези имоти да са ваши. Ако той се спука, всичко ще изчезне – и вие и имането ви.

Духовният закон на Вечния Безкрай е такъв: „Нищо твое да нямаш! – твоето и това на Безграничното да е едно.“ Защото не може да се ограничаваш в ума си и да си заблуден, че нещо е твоя изключителна собственост и същевременно да се стремиш да се слееш с Абсолюта. Това би било ограничение, което ти сам си поставяш и поддържаш!

Също не се привързвайте към хора или предмети, към роднини, близки, приятели или друго, тъй като тази привързаност ще бъде като котва, към която ще се завързани.

Е, знам, сега някой пак ще се възмути от дъното на душата си и ще извика: „Любов! Любовта е всичко, тя ще ни спаси!“

Не ви казвам да не обичате и да нямате близки, роднини, приятели, любими!

Казвам ви само да не сте привързани, че да ги обсебвате. Или пък да така да се пристрастявате, че да изгубите свободата и самостоятелността си.

И когато можете вътре в душата да се отречете от всичко, дори и от себе, ще сте готови да приемете Безграничния Океан на Истината.

И когато следващият път дойде ред да се запитате:

„Господи, защо си създал този грешен, грешен свят?!“

Тогава ще дойде и Отговорът, и Знанието, и Разбирането, а и упътването как да не се влияете от страданията и неволите!

Отговорът ще е следният: „Защото е хубав, красив, неповторим и си струва да бъдеш в него и да го живееш!“

А на криво разбиращите будизма, ще кажа:

„Светът е прекрасен, стига вие да не влошавате качеството си на живот, заради помътнелия си разсъдък и умопомрачения си ум!“

Знайте как да се борите с дисхармонията, със заблудите, илюзиите, с изкривените и ограничени представи на ума, и тогава и светът и животът ще са прекрасни, удивителни, удобни и комфортни за вас.

Всички страдания идват от невежеството и неумението да запазите пълната си връзка с Вътрешната Вечна Природа.

Стойте в Себе си – в Същността си и всичко ще придобие красотата на Рая.

Това е, приятели, за да достигнете до вашата Вътрешна Природа – медитирайте и се посветете на Себе си.

Всичко е важно, но това което е безапелационно и несъпоставимо важно с всичко друго, това е Истинската ви Природа. Бъдете единни с Нея и ще бъдете в Рая, независимо къде се намирате физически.

Щом принадлежите на Себе си, тогава ще изчезне зависимостта ви към раждането и смъртта.

И като сте единни със Себе си, само от вашите духовни решения, ще се реализира бъдещето ви съществуване, т.е. вие ще решите къде и кога да отидете (за да помагате или да участвате в живота на някой от световете)!

Знам, че ви звучи абстрактно, но е истината!

Дори самият Ад, ще се превърне в Рай за вас!

Това е същността на правилно разбрания будизъм.

Духовността не е бягство, не е предателство, не е малодушие, не е дезертиране!

Духовността е влизането в Нирвана – Рая и оставането ви там!

Пожелавам ви упорита медитативна практика и осъзнаването, че от вас зависи, дали ще останете в страданията или ще се извисите над тях!