Духовна нагласа

Всичко, което има начало, има и край.

Всичко, което започва, все някога завършва.

Не се опитвайте да го задържите, защото това е закон на Безграничното и е невъзможно.

Всичко – абсолютно всичко, колкото и да е хубаво – приключва.

Лошото, дори и най-лошото щом дойде краят му си отива безвъзвратно.

Не си струва да се вкопчвате в нищо и никой.

А ако го направите, знайте, че се вкопчвате в илюзии, в ментални формации, ограниченост и в страдания, заради ума.

Ако имате такова виждане за Вечното, екзалтирането от победите и сполуките в земния ви живот няма да е толкова истерично, нито пък при загуба или раздяла, ще се тръшкате и ще посървате от мъка.

Няма нищо по-сигурно от смъртта на тялото, но и няма нищо по-вярно и истинско от вечността на Духа.

Така че не се косете излишно.

Някой си отишъл – много му здраве, ако е имало време да сте заедно тук и да живеете неразделни, то е свършило. Но пък никой не може да ви отнеме безкрайността на времето и събитията занапред. И най-бурният огън престава – угасва, и най-изпепеляващата човешка любов има своя край.

Някой бил починал, ами какво по-естествено от това?

Ама бил млад или ни бил много близък, ами добре, сега когато земният му път е свършил, за какво има да се тръшкате, да плачете, да негодувате, да не можете да се примирите и да преживеете?

Просто приемете, че е дошла неговата спирка и той е слязъл. Когато дойде нашата, ще слезем и ние и това е повече от сигурно.

Имайки една такава нагласа, че всичко земно има точно начало и край, ще избегнете излишни тревоги и носталгии, тъй като със земния път съвсем не всичко приключва. Бъдещето предстои и е добре да сме готови да го посрещнем на чисто, т.е. без кармични наслагвания.

И престанете да мислите, дали някой го е боляло, докато си е отивал.

Да, и какво като е преминал през някакви несгоди, това е нормално за всеки, които някога е съществувал на земята – всички и хора и животни имаме и позитивни и негативни усещания и преживявания. Нищо ново под слънцето!

Затова ви казвам: 

Медитирайте редовно, за да живеете все повече и повече в духовния свят, и все по-малко да се влияете от земното си съществуване.

Тъй като земният път ще завърши, а Духовното съществуване – никога не може да бъде прекратено, прекъснато, унищожено, умъртвено, заличено и прочие.

Този, който пребивава във Вечното си Обитание – Духът, не се сломява нито от смърт, не се срива от загуба на човек или условия, тъй като знае, че така или иначе, и хората, и условията са временни и съвсем мимолетни.

Хайде сега да седнем и да ревем!

И защо?

Щото някой бил умрял, или си отишъл от живота ни, или сме изгубили домашен любимец, или къщата или имотите ни се били унищожили.

Ами да, изгубили са се, отишъл си бил някой, починал или разболял, така е, нали по начало не сме очаквали, че нещо ще е завинаги и вечно.

Вечен е само Духът – Същността, която е въплътена в тялото.

Всичко останало – срещи – раздели, раждания – смърт, човешка любов или привързаност ще изчезнат някой ден и това е неминуемо!

Хубаво е винаги да се знае кое е вечното и кое преходното и да не си правим сами насила илюзии, тъй като това е равносилно на мъки и страдания.

Та така, приятели, обитавайте във вечното си тяло.

Имайте вечния си живот – този на Духа и не се косете, и не тъгувайте, и не се измъчвайте, както в онази българска народна приказка за Нероден Петко.

Това, което е ваше – Духът никой не може да ви отнеме.

А това, което не е ваше, никой не може да ви го осигури завинаги.

Ваш е Духът – Изначалната ви Природа. Нека Тя да е вашата опора, устои, смисъл и в земния и във Вечния ви Живот.

Лесно е да се каже, а трудно да се изпълни.

Не, не е трудно, просто е въпрос на практикуване на свързване и единство с Духа ви!

Медитирайте и все повече ще живеете в Безграничното си Съществуване и все по-малко ще ви тревожат временните земни човешки несполуки, раздели, неуспехи!

Желая ви Щастие!