Идващото не може да бъде отказано и отминаващото не може да бъде задържано

Привързването към човешките възприятия е много силно и то трябва да има в противовес нещо също толкова силно.

Ето, например, всички ние сме така устроени, че да се държим, да се борим, да запазваме здравето и живота си.

Какво по-нормално от това?

Често пъти можем да чуем или да срещнем някой, който в думите си да се възмущава от страха. Страхът бил нечуван враг… бил излишен, ненужен.

Ех, приятели, няма нещо във Вселената, което да е излишно, ненужно, напразно, маловажно или непотребно.

Страхът също има своето неотменно място в живота, защото той ежедневно ни предупреждава за възможни вреди или предстоящи опасности.

Съвсем друг е въпросът, когато едно качество се изроди и вместо да ни служи, то ни вреди.

За умът нещата са подобни. Умът ни заблуждавал, преувеличавал, мамел и източвал енергията ни. Това може да чуете от хора, които не са наясно нито с ума, нито с корените му, нито с Първоизточника.

Умът, това е най-добрият ни приятел, защото той се е формирал милиони години, за да ни служи. А когато той се изопачи или се отклони по някакъв начин, е нормално, да прави грешки – понякога малки, а понякога колосални. Умът е добър тогава, когато е в единство с Духа – Вътрешната ви Природа. Умът е опасен и вреден тогава, когато се откъсне и отклони от Корените си.

Вниманието да не изгубим живота си е качество, което ни държи и ни помага да се съхраним, и да продължим съществуването, и това е едно свято чувство. Разбира се, то става проблемно, когато се изопачи и стане самоцел, или се отклони до такава степен, че да се превърне във вкопчване и привързване към живота.

Всъщност, всяко качество или дадена ни функция има своята истинска незаменима и ценна роля в живота. Не може да заклеймяваме ума, сетивата, страха, стремежа, гнева или каквото и да е друго сътворение.

Естествено е да внимаваме обаче, те да не се изродят и да не престанат да изпълняват това, за което са пригодени.

Сега ще ви дам една моя опитност от тези дни:

Тези, които ме познават, знаят, че имам едно кученце, което ме следва неотлъчно в студ и зной, в добри дни и зли времена. Кученцето медитираше неотклонно и без изключение с мен всяка божа сутрин от своя живот през всичките 12 години. Но… но ето, когато тялото му се износи, то започна да боледува. Разви тумор на белите дробове, който тумор постепенно блокираше дишането му. В един момент дишането му стана толкова затруднено, че дишаше с огромно усилие придружено със свирене и не можеше да остане спокоен на едно място. Гледаше ме с очи търсеше за помощ.

Вярно, когато се концентрирах и насочех енергията си, моментално се облекчаваше, но за тази цел, аз трябваше да съм постоянно и много силно концентриран. Успявах за час – два, но не можех непрекъснато , защото това изискваше огромни усилия и енергия.

Когато си лягах да спя оставах концентриран, но все пак, когато тялото и психиката се отпуснат, ефектът от влиянието на енергията върху болестта отслабваха.

Така, то пак започваше диша със свистене повдигайки главата си и от тези звуци, аз се събуждах. И пак цикълът се повтаряше многократно.

Не беше проблем да поправя едно нещо в тялото на кученцето, но като трябваше да се занимавам с всеки орган или функция, силите ми не достигаха. Проблем беше и панкреаса, и стомаха, и червата, който преди това успявах да коригирам успешно.

Впоследствие, обаче задачата стана непосилна, а и безсмислена.

Знаете, че като влезем в медитация постигаме плътна връзка с Духа.

И така Той ми даде да разбера:

„Защо се мъчиш с това старо тяло, не виждаш ли, че е безполезно. Кучешкият живот е с такава продължителност – малко по-дълго или малко по-кратко, но това е пределът. Остави го да замине, а аз ще ти кажа откъде да го вземеш, за да продължи мисията си. Ще знаеш къде ще се роди и ще го вземеш оттам, така че не се вкопчвай в непоправими и безполезни неща.“

И така Арес замина по пътя на всички същества, които са изживели живота си, но само за да се върне отново за мисията си, както ние и всички други хора и животни се завръщат в живота.

Духовните хора знаят, че съществуват практики, с които да изпратиш един живот, да го придружиш и да го посрещнеш отново. Една такава практика е „пхоуа“.

В Тибет, когато някой е на път да приключи земния си път, тази практика се прилага, за да се изпрати духът му! За да се знае точно къде, кога и при кой духът на починалия ще се прероди. Тогава отиват и го вземат оттам, за да продължи мисията и посвещението си.

Да, знам, има задръстени хора, които не вярват на тези неща, тъй като умът им е до такава степен замъглен или помрачен, че нито виждат, нито пък са способни да проумеят подобни техники.

Духовните практики са хилядолетни, но те не са за всеки, защото само хората на Духа могат да ги разбират, прилагат и реализират.

Водещото в една такава практика никога не е от човешкия ум, тъй като той е ограничен и слаб. Това, което е важно, за да бъде осъществена такава техника е връзката с Духа чрез медитация. Знанието е от Него, воденето е от Него и постигането на целта пак е само чрез Духа.

Нищо на този свят не е излишно или ненужно, дори и самата „страшна“ смърт.

Ако я нямаше смъртта, щеше да настъпи хаос, затова тя е полезна и нужна, когато е навремето си. Освен, ако не е нещо кармично, смъртта е напълно в реда на всички неща. Да, и кармично да е тя – смъртта пак е на мястото си, но тогава е преждевременна и неразбираема за обикновените хора.

Сега някои ще изпаднат в недоумение: „Добре де, след като ти медитираш и кученцето с теб, защо то имаше толкова лоша смърт придружена с неистови страдания?“

Защо ли?!

Защото, когато някой медитира, той чисти тялото, ума, психиката си, но и света. И адептите обикновено използват последните си моменти, които така или иначе неминуемо идват. Използват ги да приемат негативната, патогенната енергия от света или от други същества, за да направят мисията си максимална – да помогнат на другите докрай.

Духовните адепти винаги се водят и биват насочвани от Вътрешната си Същност – Духа си. И правят това, което е необходимо, без да се влияят от това, дали някой ще ги разбира или оценява. Затова, прониквайки в дълбочина в миналото, настоящето, бъдещето, те вършат своята мисия.

Всъщност, те са пълното проявление и действие на Безграничния Дух!

Та така, приятели! Както се казва в една източна поговорка: „Нещата не са такива, каквито изглеждат, нито пък са другояче!“

Дзен е труден за разбиране, но все пак ако може да бъде частично разбран, това е че, човешкият ум не може да схване нищо, нито пък да го уподоби на нещо познато.

Нищо в Безкрайната Вселена не е напразно – никое качество, никоя функция, никое същество, обект или друго.

Всичко е добро, когато е на точното си място.

Няма нито добри, нито лоши хора. Когато някой ви се струва лош, то знайте, че той е продължение на кармата, която някой някога е създал и заслужил. Ако не бяха изопачени предишните действия, не би имало и такива сблъсъци и преживявания.

Има неща, които са част от самия живот, има и такива, които ние сами създаваме с нашите неразумни постъпки.

Може в момента да не знаем, но със сигурност сме си заслужили кармичните сбъдвания.

И нито ума, нито страха, нито дори болестите и смъртта не са случайни.

И както се казва в едно от свещените писания: „Вам и космите на главата ви всичките са преброени…“

Затова медитирайте, приятели, медитирайте, за да имате връзка и воденето от Духа ви. Защото само така ще знаете истинския смисъл на Безкрая!

Пожелавам ви успешна медитативна практика и успешно завръщане в Истинската си Природа – Духа ви!

Следва продължение…

17.06.2023г.

PS Написах статията тогава, но не я пуснах, тъй като знаех, че някои ще се натъжат. Пускам я сега, когато продължението на събитията е налице и е много интересно, ще го пусна в някой от следващите дни.