Великата Преданост

Имайки сетивата и възпитания си по човешки начин ум, ние хората усещаме и знаем за света спрямо тази си обусловеност. В действителност, ако вникнем в същността на нещата ще разберем, че безкрайността на времето, материята, пространството са невъобразими и непонятни за разсъдъка ни.

Ето, ние идваме от вечността, стоим тук известно време и отново се пренасяме в безкрайността на времето. Колкото по-малко сме се отдалечили от Истинската си Природа, толкова по-малко сме зависими от суетността на човешките прераждания.

Следва въпросът: „Ами, ако се освободим от привързаността, от нежеланието и невежеството, тогава няма ли да се прераждаме?“

Когато сме свободни от зависимостите, ние можем да правим това, което знаем и намерим за добре. Ако счетем за необходимо, ще се преродим. Това обичайно става, за да извадим другите същества от зависимостите на пороците, от заблудите и отклоняването от Истинската им Същност.

Това ми напомня на онази наша поговорка: „Казали на манго, че ще го правят цар, а той все питал „Ама хляб ще има ли?“

Когато си свободен от цикъла на преражданията, ти имаш всичко – абсолютно всичко.

Това, което единствено им липсва е освобождаването на другите – на всички души от илюзиите и затова адептите – достигналите нирвана се стремят да правят точно това – да помагат на чувстващите същества да се освободят от зависимостите, т.е. от обвързаността към живота и смъртта.

Всъщност, нека да уточним, в какво се състои разковничето на освобождението на душите!

Състои се в това да нямаме нищо по-скъпо от свободата си.

Когато поставят удоволствията над свободата си, хората се превръщат в роби на удоволствията.

Когато издигнат в култ богатството, хората започват да служат на него, а не да са Истинската си Природа.

Когато има нещо по-важно от Същността им, хората тръгват след това „по-важно“ и забравят за Себе си.

Ето, колко много примамки е поставил Изкусителят Мара според източния фолклор или сатана – според нашите сказания.

Щом вземеш нещо за по-ценно от самия теб, ти се превръщаш в слуга на това нещо.

Независимо, дали е богатство, удоволствия от интимността на мъже, жени или не знам какви си джендъри, това прави хората несвободни, т.е. непринадлежащи на Истинската си Природа.

И тук съвсем не става въпрос за морал и нравствени порядки. Тук става въпрос човек винаги и с всичко да принадлежи само на Себе си.

Ако се издигне в култ вкуса на храната, ще обърнеш гръб на верния усет идващ от Същността.

Ако направите бог от парите, ами да, тогава ще служите на тях и всичко, което предполага правенето на пари.

Или както казва майсторът на стратегията Миямото Мусаши:

„Истинският път означава преданост до последния миг; не донякъде, а до последния миг. Един войн може да победи всеки разбойник в планините, но само безупречният побеждава демоните в себе си.“

Сега хората с противоречив ум веднага ще изреват със следващия въпрос:

„На кого човек трябва да е предан?! На господаря си, на религията си, вярата си, на семейството, на каузата, към нацията си, към клетвите, обещанията и обетите, на кого или на какво точно??!!“

Ех, приятели, на никой и нищо от изброеното!

Човек следва да е предан само и единствено на Себе си – на Пътя на Духа. Всичко останало е мимолетно, маловажно, незначително, несъществено в сравнение с Вечния Безкрай.

Преди всичко и всички, човек следва да е предан до последния си миг на своята Изначална Същност, която пък е продължение на Безкрайността на времето, пространството и живота.

Никоя кауза не струва толкова, че да изгубиш душевния си мир, спокойния си сън, чистата си съвест.

Това е така, тъй като ролите, които играем в сегашния си живот, могат лесно да бъдат разменени и за в бъдеще да се окажем в положението на тези, които най-много сме отхвърляли, осъждали, заклеймявали или сме се възмущавали.

Каквато и да е ролята ни сега, не бива да забравяме, че Животът е великият сценарист и може да се разпореди всякак, за да ни накара да се осъзнаем и да се завърнем в Себе си.

Това беше думата ми днес:

Не си правете кумири за това ще е горе на небето, долу на земята, или що е във водата под земята. Не им се кланяйте и не им служете. Единственото, на което си струва да служите е Духът вътре във вас. Той Пътят.

За да можете да достигнете до Пътя вътре в Себе си – медитирайте.

Иначе умът ви, който е продукт на генетиката, на възпитанието, на външните учения, подсъзнанието или на вмешателството на агресивните патогенни енергии, ще ви заблуждават и ще ви водят към отклоняване и забвение. Да, ще ви бъдат пробутвани цели или ценности, които нямат нищо общо и са в пълно противоречие с Пътя на Духа.

За да можете да следвате Вътрешната си Природа, практикувайте медитация редовно и усърдно, така че да усещате и да знаете Истинския си Път!

Пожелавам ви неотклонна и усърдна медитативна практика!