Без мисъл – без осъждане

Днес се сещам за една Дзен поговорка, която казваше, че:

„В ума на новака има много възможности, а в ума на майстора малко.“

В ума на новака има много осъждане, а в ума на адепта не се намират. Ако хората знаеха, колко много не знаят, нямаше да са толкова сигурни в присъдите си.

Ето, например, много малко хора са наясно, колко много неща влияят на човешкия ум и поведение.

От една страна това е кармичното наследство, което те имат от изминалите съществувания като материални същества, а от друга това, което изначално носят в Себе си.

Също, влияние върху мисленето и действията оказват възпитанието, но и наследените, т.е. генетично предпоставения начин на преживяване и реакция към събитията.

Трудно, да не кажа, че невъзможно за човек да прецени, кой и доколко е виновен за дадените постъпки.

Може някакво действие да е продиктувано от Духа му, който е продължение на Безграничния, а може тази му постъпка да е от неговите илюзии или невежество.

На Лао Дзъ принадлежи следното прозрение:

“Голямата глупост може да се сбърка с голяма мъдрост, а голямата мъдрост може да изглежда като голяма глупост“.

Та така, изобщо не е възможно чисто човешкия ум да може да проникне във Вечността и да може да отсъди вездесъщо.

Още повече, че всички ние грешим. Ако не сега, то преди назад във времето всеки от нас е правил толкова необмислени, абсурдни или непонятни неща, че ако си зададем въпроса „Защо?“, няма да можем да отговорим смислено.

Всички хора са грешили, грешат или ще се спъват в нещо в бъдещето.  И ако обуем обувките на тези, които осъждаме, ще видим, че трудно ще ходим без да се препънем.

Затова, приятели, когато видим, че някой греши или е на път да сгреши, не бива да го осъждаме. Все пак най-добрият учител, това е животът – опитът.

И друго, нека да не отнемаме правото на всеки да се учи от неуспехите си и затова не винаги помощта ни към някой е добро, и не винаги злината, която сполетява някого е нещо лошо!

Обаче, със сигурност няма да сгрешим, ако винаги пребиваваме в медитативно състояние, т.е. ако винаги се водим от Вътрешната си Същност, разбира се без това да поражда напрежение.

Начинът да знаем как да реагираме правилно може да дойде от Вътрешната ви Природа. Иначе няма оригинален начин да постъпим, водейки се от обичайния си човешки ум.

Практикувайте медитация, приятели, за да сте винаги прецизни в преценката си и отношението си към другите и света!

Пожелавам ви успешна медитативна практика и безпогрешно Вътрешно водене!