Когато в началото е непослушанието и игнорирането на Истинската Природа, в края със сигурност ще дойдат горчивините, мъките и страданията

Всяка беда, болест, неволя, които ни сполетяват никак не са случайни.

Чувам често как някой роптае против злата съдба: „Как можа точно мен това да ме сполети, аз не съм направил на никой нищо лошо!“, или „Ето на, всичко спазвам – храня се правилно, не пристъпвам законите на бога, но се намерил някой, който да ми направи злина и затова сега се измъчвам!“, а също „Няма никакъв Господ, няма ни справедливост, нито правда – вижте как нечестивците живеят, а праведните и кротките са винаги угнетени, всичко е лъжа и измама!“

Недоволни, обезверени, изгубили всякакво упование и надежда, проядени от съмнение и паднали духом хора негодуват, възмущават се и се бунтуват срещу кого?! – Ами срещу съдбата, която според тях ги е ощетила несправедливо и без никакви основания.

Ако може въобще да се степенуват простъпките на хората, то да хулиш, роптаеш и злословиш Безграничния е най-голямото провинение и деградация.

Защо е така ли?

Ами защото всяко падение и отклоняване от Истинската Природа, която е заложена във всеки един от нас, започват с игнорирането и незачитането и.

Това е в сила, както за отделни човек, така и за цялото общност, общество, а и целите нации.

Колкото човек е по-неблагодарен към Безграничния, толкова повече той се отклонява от Него, т.е. от Същността си. Оттам нататък, какво може да се очаква, освен падение и тръгване по кривите пътища на изкушенията, разрухата и провала.

Добре би било всеки да знае, че „каквото и да му е писано“ от съдбата, си го е написал той самия. Да, той – потърпевшия може в момента да не си спомня, но грешка няма – това, което е предвидено от Съдбата сме си го „извоювали“ сами.

Някой жегнат от несправедливостите в живота веднага ще възроптае: „Ами какво са виновни пеленачетата или невинните дечица, за да страдат неистово, заради грешките на възрастните?“

Хей, приятели, нали сте виждали плаж с безброй песъчинки в него?

Ако в най-звездната нощ отправите с невъоръжено око взор към небето ще видите най-много няколко хиляди звезди принадлежащи на Млечния Път или на най-близките галактики.

Ако обаче, погледнете небесната шир с по-мощен съвременен телескоп, тогава ще видите, че дори всички песъчинки във всички плажове и морета ще са като съвсем миниатюрна частичка и че сравнени със звездния безкрай, те са нищожни, т.е. цялото небе е осеяно със слънца, галактики, вселени. Да, те изглеждат като песъчинки, но това е безкраен неизбродим простор. Безкраят е подобен на човешките съдби. А цялото му съществуване и живот се управлява от законите на Безграничния Разум!

Та знаейки това, как може да се осмели някой да протестира и да има самочувствието, че и да съди и охулва Безграничния.

Всяко падение винаги започва с незачитане, недоволство, неуважение към законите на Безкрая. Това е началото на всеки крах.

Нека никой от нас да не прави тази грешка да нарушава повелите на Безграничното. Знам, сега някой ще попита:

„Кои са закони, повелите, правилата на Безграничното?!“

Те са същите, които са написани в свещените писания, но има нещо много по-точно и по-меродавно от тях.

И това е във Вътрешната Същност на всяко живо, а и „неживо“ същество.

Щом човек не се е отклонил от Себе си, той лесно може да „прочете“ тези закони вътре в себе си. А ако се е отклонил, ще му трябва лечение.

Лечение, както при всяка болест. Излекуването би следвало да стане като се завърне в Себе си. Да, може би няма да се получи веднага и на момента, но този процес би следвало да бъде стартиран, колкото се може по-скоро и върху него следва да се работи безотказно.

Появило се е някакво здравно неразположение или направо болест. Веднага човек би следвало да запита: „Какво иска да ми каже тази болест? Защо идва? Коя е причината? Какво трябва да не правя? И какво трябва да направя, за да победя и да изчезне тази болест?“

Ето такова трябва да е отношението към всяка болест, разстройване, ментално или физическо страдание.

Или появил се е някакъв външен проблем – някакъв враг във вид на човек, животно, събитие, конфликт, противоречие, неудачи!

Ами пак би следвало веднага да се запитаме: „Какво ми казва моята Вътрешна Същност? Какво ми посочва чрез този проблем или враг? Какви трябва да са моите полезни ходове? Какво да правя и какво не бива да правя, за да мога да имам душевен мир или просперитет?“

Така следва да се замисли човек, на които е попаднал в някаква разпра, дълготраен проблем или неудачи.

И нека всеки от нас да запомни вселенския закон: „Живота и съдбата си ги правим ние самите и всичко което ни се случва или сполетява е само отражение на нашите постъпки. А законът за Кармата е подобен на ехо – каквото извикаш, такова ще ти се отвърне.“

И още нещо – не разглеждайте живота като само една серия, защото той е безкрайна поредица от епизоди.

Сега може да виждате страдащо дете, но само няколко години преди това, тези страдания да са предпоставени от някой възрастен и властен човек, на който живота е приключил и като следствие се появява, за да изпита и усети сътвореното от него.

Гледайки на живота с човешки ум няма да можете да схванете Реалността.

Не очаквайте, че някой мафиот или силен на деня човек да бъде винаги силен, властен и успешен. Щом живота му приключи той ще стартира новото си превъплъщение отначало с всички последващи етапи – детство, юношество, съзряване и т.н.

Не очаквайте тези, които са създали глада, мизерията, угнетенията да са винаги могъщи. На тях им предстои да преживеят това, което са  създали на другите.

И така, неизброими и неизбродими са пътищата Господни.

Но ако човек желае да присъства в Истината, то следва да изостави човешките си представи, мнения, концепции и да присъедини към Вечната си Природа.

Тогава прониквайки през Реалността, ще осъзнае, че няма и най-малка частица несправедливост. Няма такава нито в този свят, нито в Оня, нито никъде.

Всичко е под вездесъщата власт на Безграничния. Да, ние сами градим и определяме живота и съдбите си, но не можем да избегнем Законът на Кармата. Защото той е висшата справедливост, от която няма избягване. Нито богат, нито властен, нито силен, нито умен могат да излъжат или да се отклонят от възмездието и от това, което сами чрез постъпките си са си определили да изживеят.    

Има само един закон, който може да победи и да зачеркне Закона за Кармата.

Това е законът на Вътрешния Път, т.е. пътят на Истинската Природа. Само чрез Него човек може да се освободи от зависимостите на Съдбата – от кръговрата на живота и смъртта. Тогава съществуването му ще принадлежи само и единствено на вървящия по Пътя!

Накратко, за да сте Себе си, приятели, медитирайте и се завръщайте в Себе си.

Знам това не може да стане отведнъж, но когато работите упорито и неотклонно, със сигурност ще постигнете Целта си, т.е. ще се завърнете в Истинския си Дом – във вашата божествена Същност.

Пожелавам ви усърдна, качествена и успешна медитативна практика!