Къде е свободата?

 Да си свободен, означава, да не зависиш от никой и от нищо.

Да, сега веднага някой ще ме апострофира: „Няма как да не зависиш от никой, не е възможно, тъй като в живота се крепим, осланяме си и съществуваме благодарение един на друг! Не можеш да си сам, а и да можеш, това не е смисълът на съществуването!“

Няма спор за това, че в живота всеки има различна функция. Един произвежда, друг пече хляба и всички се поддържаме един другиму. Никой не е излишен, не по-важен, нито незначителен.

За друго е думата ми днес – за свободата.  

Истинското значение на думата „свобода“, това е да принадлежиш на Себе си и да си продължение на Истинската си Същност.

Толкова много хора – от далечното минало до наши дни са търсили и търсят свободата, но в какъвто и строй да живеем, каквото и да е общественото устройство, то винаги ще е несъвършено.

Свободата се намира в Същността на всеки от нас, приятели!

Когато можеш да си реално продължение на Изначалната си Същност – ти си свободен.

Тук се сещам за една известна Чан случка с Даоксин, който е Четвъртият Чан Патриарх, наследявайки Яндзи Сънцан, които пък е Третият Патриарх:

Чан майсторът Яндзи Сънцан, ученик на майстора Хуйке, живял отшелнически живот в планините. Веднъж в едно от неговите усамотявания в “Скритите Планини” при него отишъл един четиринадесет годишен начинаещ на име Даоксин.

След като направил поклон, ученикът казал:

– Умолявам ви учителю, с вашето състрадание да ме научите на вратата на истината, с която да постигна отпускане и освобождение.

– Че кой те е вързал? – попитал учителят.

– Никой не ме е вързал. – отговорил ученикът.

– Тогава защо търсиш освобождение? – казал учителят.

Даоксин, чувайки тези думи, изпитал огромно пробуждане. След това останал с майстора девет години като негов ученик.

Всъщност, ние сами се оковаваме чрез привързаността, отвращенията, желанията и нежеланията, страха или желанията за сетивни наслаждения.

Когато човек няма привързаност, нито отвращения, то той няма как да бъде затворен или ограничен. Дори да няма физическата свобода, ако има духовната, тогава никой и нищо не ще може да го ограничи.

И ако се върнем на притчата и попитаме: „Да, никой не ме е вързал, но как да се освободя от самия себе си?!“

Ще можем с увереност да кажем: „Пусни ума си, не се захващай за мислите, нито за емоциите, нито за идеите, нито за каквото и да било, независимо дали е материално или нематериално и ще бъдещ свободен!“

Тогава нито демоните, дяволите, сатана или там какъвто и да е друг изкусител, ще се окаже безпомощен да ви завладее. И няма да има значение, дали си сам или си с някой друг.

Ето, това е истинската свобода – безусловна, нерушима, ненакърнима!

Всяка друга свобода, която се държи на определени условия и която подлежи да бъде отнета, не е истинска свобода.

Единствено свободата да си реално продължение на Изначалната си Природа може да бъде истинска свобода.

И накрая как да се освободим от натрапчивите мисли, от формираните ментални конструкции, знания, опит или всичко онова, което ни задържа и ни оковава?

Единствено практиката за единство с Истинската ни Природа може да ви доведе до Истината.

Да си в твоя Истински Дом – Същинската си Природа, можем да наречем реална Свобода!

Така че, приятели, практикувайте духовните и медитативните си практики всекидневно, за да се освобождавате все повече и повече от привързаността, желанията, нежеланията, страховете, ревността, омразата, ненавистта и т.н., за да достигнете и да следвате Себе си винаги и навсякъде – това е Свободата!

Пожелавам ви упорита и ежедневна медитативна практика!!!